Направо към съдържанието

Пиерфранческо I де Медичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиерфранческо I де Медичи
Pierfrancesco di Lorenzo de’ Medici
флорентински банкер
Роден
1430 г.
Починал
19 юли 1476 г. (46 г.)
Герб
Семейство
РодМедичиː Пополано
БащаЛоренцо ди Джовани де Медичи
МайкаДжиневра дей Кавалканти
Братя/сестриФранческо де Медичи
Леонора де Медичи
СъпругаЛаудомия Ачайоли
ДецаДжовани де Медичи ил Пополано
Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи
Пиерфранческо I де Медичи в Общомедия

Пиерфранчèско ди Лорèнцо де Мèдичи, нар. Стари (на италиански: Pierfrancesco di Lorenzo de’ Medici, il Vecchio, Pierfrancesco il Vecchio; * 1415[1][2] или 1430,[3][4][5] Флоренция, Флорентинска република; † 19 юли 1476, Флоренция, Флорентинска република) е банкер и политик от Пополано – кадетски клон на фамилията Медичи.[6]

Той е син на Лоренцо ди Джовани де Медичи Стари (1395 – 1440), банкер, и на Джиневра дей Кавалканти.[7] Племенник е на Козимо Стари и братовчед на Пиеро Подагрения, които са господари де факто на Флоренция. Негови баба и дядо по бащина линия са Джовани ди Бичи де Медичи, основател на Банката на Медичите, и Пикарда Буери,[2] а по майчина – Джовани ди Америго дей Кавалканти и Костанца Маласпина.[8] Има един брат и една сестра:

  • Франческо († пр. 1440), съпруг на Мария Гуалтероти
  • Леонора
Пиерфранческо Стари

След преждевременната смърт на баща му през септември 1440 г.[5] малкият Пиерфранческо е отгледан и образован от чичо си Козимо Стари до навършването на пълнолетие. Поверено му е наследството, което включва именията в Кафаджоло и Требио в Муджело. Пиерфранческо предпочита да живее в провинцията, особено в имението Требио, където ловът е любимото му занимание. Тук той държи конеферма; отглежда и коне и кучета.[3]

Подобно на баща си той следва преди всичко икономическите интереси на семейството и се занимава с банкиране. През 1455 г., заедно с Козимо Стари, Пиеро Подагрения, Джерозо Пили и Аньоло Тани, Пиерфранческо основава клон на банката на Медичите в Брюге. Той също така участва в политическия живот на Флоренция. През 1458 г., като част от дипломатическата мисия на Флорентинската република, присъства на интронизацията на папа Пий II. През 1459 г. е избран за глава на Приората на изкуствата. През 1460 г. става един от осемте пазачи на Флоренция. През 1465 г. е назначен за началник на монетния двор на Флорентинската република и е изпратен като пратеник в Маркграфство Мантуа.[3]

След смъртта на Козимо Стари през 1464 г. ръководството на семейството и банката е поето от неговия син Пиеро Подагрения. Пиефранческо първоначално остава в неговия кръг, но след това става негов противник, като участва в неуспешния заговор на Лука Пити (1466 г.). Помилван е от братовчед си, завръща се от изгнание и отново заема мястото си в семейния бизнес.[4] През 1469 г., докато е в Рим, Пиерфранческо е помолен да придружи Клариса Орсини, булката на неговия племенник Лоренцо Великолепни, до Флоренция, но Пиерфранческо отказва по неизвестна причина.[3]

Малко преди смъртта си Пиерфранческо нарежда в завещание братята Лоренцо Великолепни и Джулиано де Медичи от старата линия на Медичите да поемат опекунството над двамата му малолетни синове. Умира във Флоренция на 19 юли[5][9] или 28 март[2] 1476 г. на 46-годишна възраст и децата му са осиновени от Лоренцо Великолепни.[9]

Филипино Липи, Поклонението на влъхвите, детайл с Пиерфранческо Стари

1451 г. за Лаудомия Ачайоли, дъщеря на флорентинския дипломат и политик Аньоло Ачайоли и на Сарачина Джакомини-Тебалдучи, от която има двама сина:

Известни са няколко изображения на Пиерфранческо Стари. Посмъртен портрет от Франческо Морандини, наречен Попи, рисуван през 1586 г., се съхранява в колекциите на Уфици във Флоренция. Картината от 1496 г. „Поклонението на влъхвите" от Филипино Липи с помощници, която някога е украсявала олтара, също се съхранява там; той изобразява Пиерфранческо Медичи като един от влъхвите.

  • James Cleugh: Die Medici. Macht und Glanz einer europäischen Familie. Piper, München 2002, ISBN 3-492-23667-7.
  • Franco Cesati: Die Medici. Die Geschichte einer europäischen Dynastie. La Mandragora, 1999, ISBN 88-85957-39-0.
  1. Young G. F. The Medici. Boston : E. P. Dutton, 1926. Vol. II, с. 168.
  2. а б в Vogt-Lüerssen M.[de]. Pierfrancesco de’ Medici (1415—1476) (англ.). www.kleio.org. The Medici. Посетено на 4 май 2020. Архивирано от оригинала на 2 април 2019 год.
  3. а б в г Pierfrancesco di Lorenzo di Giovanni (1430—1476) (итал.). www.palazzo-medici.it. I Medici. Посетено на 22 септември 2014. Архивирано из оригинала на 6 март 2016 г.
  4. а б Vezzosi P. Ti presento la famiglia Medici: i ritratti medicei della Serie aulica agli Uffizi : [итал.]. — Firenze : Alinea Editrice, 2009. — P. 37. — 80 p. — (Uffizi e territorio).
  5. а б в Brown Al. Pierfrancesco de’ Medici, 1430—1476: A Radical Alternative to Elder Medicean Supremacy? (англ.) // Journal of the Warburg and Courtauld Institutes : journal. — 1979. — No. 42. — P. 81—103
  6. Pierfrancesco di Lorenzo de’ Medici, Palazzo-medici.it
  7. Medici 3, genealogy.euweb.cz
  8. Carratori L. Cavalcanti, Amerigo (итал.). www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XXII (1979). Посетено на 18 март 2023 г.
  9. а б Meli P. Medici, Lorenzo de’ (итал.). www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume LXXIII (2009). Посетено на 18 март 2023 г.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Медичи, Пьерфранческо Старший“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​