Направо към съдържанието

Пирит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пирит
Общи
Формула
(повтаряща се единица)
FeS₂
Класификация на Щрунц2.EB.05a
Класификация на Дана2.12.1.1
Характеристики
Цвятзлатен
Твърдост по Моос6
Цвят на чертатачерно
Плътност5,025 g/cm³
Пирит в Общомедия

Пиритът е сулфиден минерал в земната кора с химична формула FeS2.[1][2] Много често съдържа примеси като мед, кобалт, сребро, злато, цинк и никел.[3] Съдържанието на желязо в него е 47%, а на сяра – 53%. Има метален блясък, твърдост по скалата на Моос 6 и кристализира в кубична сингония.[4] Цветът на пирита е златистожълт. Името му произлиза от гръцката дума πυρίτης (piritēs), която означава в буквален превод „огън“.[5] Дължи се на факта, че при удар изхвърля искри. Другото име, с което пиритът е известен, е „Златото на глупците“.[5][6]

Открит е още през каменната ера, когато е използван за палене на огън. Хората са го използвали, защото е могъл при одраскване с друг металически предмет да възпроизведе искра. В Древността алхимиците често правели различни експерименти с пирит. Често те опитвали да превърнат обикновен пирит в злато. Древни лечители смятали, че пиритът влияе на нервната система и го препоръчвали на пациентите си като най-добро лекарство. Смятало се, че този камък може да окаже накаква висша помощ на притежателя си, като например да стане лидер във всичко.

Находища на пирит се експлоатират в Русия, Норвегия, Франция, Германия. В България пирит се среща в почти всички полиметални находища в Родопите и Бургаско.[7]

Пирит – „Златото на глупаците“
  1. пирит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
  2. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 295.
  3. пирит (pyrite) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)
  4. Информация за Пирит (Pyrite) // webmineral. Посетен на 12 май 2024. (на английски)
  5. а б Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 483.
  6. Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“/Геологопроучвателен Факултет/Катедра „Минералогия и петрография“/доц. Маргарита Токмакчиева – „Минералогия“, архив на оригинала от 6 март 2016, https://web.archive.org/web/20160306124636/http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/margarita.tokmakchieva-mineralologia.pdf, посетен на 25 юни 2013 
  7. Пирит – Регионален музей – Бургас
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pyrite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​