Пъдарски реформи
| Пъдарски реформи |
Пъдарските реформи е неофициално название на проекта, изработен от Австро-Унгария и Русия за въвеждане на реформи в Османската империя и омиротворяване на Македония през 1903 година.
История
[редактиране | редактиране на кода]След Горноджумайското въстание от 1902 година Османската империя обявява, че започва да провежда реформи. Целта й е да попречи на намесата на Великите сили във вътрешните й дела, както и за да избегне ново въстание на християнското население в Македония. Хилми паша е назначен за главен инспектор по реформите в европейските вилаети.
Австро-Унгария и Руската империя не остават удовлетворени от предвидените промени. Те изработват нов проект, за който се съобщава на Високата порта още на 8 февруари 1903 година, а е изработен окончателно на 17 февруари 1903 година. Според тях трябва да се пристъпи към:
- реорганизация на полицията и жандармерията и включване на чуждестранни офицери в нея,
- заместване на мюсюлмански с християнски пъдари (селски охранители/пандури), създаване на специален инспекторат за тях, така че поляците-турци да се заменят с християни във вилаетите на Солун, Битоля и Скопие.[1] Създаването на инспекторат се заема от турския проект за реформи, като дори признават назначения вече от Хилми паша,
- въвеждане на отделен бюджет за трите вилаета, който да се контролира от Османската банка,
- въвеждане на поземлен данък на мястото на десятъка.
Турското правителство възприема предложенията, но не ги прилага на практика.Само част от турците-пъдари са заменени, с което се изчерпва прилагането на реформите и заради което те стават известни с името пъдарски реформи.[2][3] Реформите са приети първоначално и под натиска на Великите сили, но и понеже не предвиждат реална подкрепа за християните чрез чуждестранен контрол.[2]
През април 1903 година са извършени Солунските атентати, а през юни избухва Илинденско-Преображенското въстание, след чието потушаване се преминава към изработването на Мюрцщегска реформена програма през 1904 година.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 192.
- ↑ а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 193.
- ↑ История и цивилизация за 11 клас; Автори: А. Николов, М. Делев, А. Иванчев, В. Янчев; Урок 29: Национално движение на българите в Македония и Тракия (1893-1912). София, 2002, стр. 376.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 211.
