Ралф Грийнсън
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Ралф Грийнсън Romeo Samuel Greenschpoon | |
| американски психиатър и психоаналитик | |
| Роден |
20 септември 1911 г.
|
|---|---|
| Починал | 24 ноември 1979 г.
Лос Анджелис, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Колумбийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Калифорнийски университет – Лос Анджелис Калифорнийски университет |
| Уебсайт | |
Ралф Грийнсън (на английски: Ralph Greenson, роден като Ромео Самюъл Грийншпун на английски: Romeo Samuel Greenschpoon) е виден американски психиатър и психоаналитик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 20 септември 1911 година в Ню Йорк, САЩ, в еврейско семейство. Завършва Колумбийския университет. В момент, когато евреите не са приемани лесно в американските медицински училища, той заминава да учи в Швейцария медицина и е анализиран от ученика на Зигмунд Фройд – Вилхелм Щекел, а по-късно и от Ото Фенихел и Франсис Дери в Лос Анджелис.
Докато работи заедно с Юнис Мъри, Грийнсън става известен с това, че е психиатър на Мерилин Монро и основа за романа на Лео Ростен от 1963 – „Капитан Нюман“. По-късно книгата е филмирана, където в образа на Грийнсън се превъплъщава актьора Грегъри Пек.
Грийнсън е добре известен и с работата си със завръщащите се войници от Втората световна война, страдащи от Посттравматичен стрес. Той също така има известни клиенти като Тони Къртис, Франк Синатра и Вивиан Лий. Грийнсън и неговата жена Хилди Грийнсън са любимците на психоаналитичното общество на Южна Калифорния. Те са добри приятели с Ана Фройд, Фоун Броуди и Маргарет Мийд.
Умира на 24 ноември 1979 година в Лос Анджелис на 68-годишна възраст.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Greenson, Ralph. (1965). The working alliance and the transference neurosis. Psychoanalytic Quarterly, 34 p. 155 – 181.
- Greenson, Ralph. (1967). The technique and practice of psychoanalysis (Vol. 1). New York: International Universities Press.
- Greenson, Ralph. (1970). The exceptional position of the dream in psychoanalytic practice. Psychoanalytic Quarterly, 39, 519 – 549.
- Greenson, Ralph (1978). The „real“ relationship between the patient and the psychoanalyst. In Explorations in Psychoanalysis (p. 425 – 440). New York: International Universities Press. (Original work published 1971) —— (1978). Explorations in psychoanalysis. New York, International Universities Press.
