Ренате Лахман

Ренате Лахман
Renate Lachmann
	Ренате Лахман Renate Lachmann
германска славистка
Родена	4 февруари 1936 г. (88 г.) Берлин, Германия
Учила в	Кьолнски университет
Научна дейност
Област	Филология, културология
Работила в	Рурски университет; Констанцки университет

Ренате Лахман (на немски: Renate Lachmann, родена на 4 февруари 1936 в Берлин) е германска славистка, литературна теоретичка, историчка на културата.

Професионална биография

Лахман следва славистика и история на Източна Европа в университета в Кьолн и в Свободния университет в Берлин. През 1961 г. защитава в Кьолнския университет дисертация върху творчеството на дубровнишкия бароков автор Игнят Джурджевич. През 1964 г. се хабилитира с монографията „Славянски реторики и поетики на 17 и 18 век“. Между 1969 и 1978 г. Оглавява катедрата по славистика в Рурския университет в Бохум. От 1978 г. е професор по общо литературознание и славянски литератури в университета в Констанц, където се пенсионира през 2001 г. От 1984 г. взима участие в симпозиумите на изследователката група „Поетика и херменевтика“. Гост професор в Йейл, Тел Авив, Стокхолм, Прага, Москва и Калифорнийския университет в Ървайн.

Научни интереси

Лахман се занимава с изследване на барока в литературата, голяма известност имат нейните текстове върху теорията на фантастиката. В изследванията си продължава теоретичната проблематика на (руския формализъм, структурализма, Бахтин). Нейното име задължително присъства в списъка с теоретици на интертекстуалността и културната памет, както и сред големите изследователи в областта на семиотиката на културата.

Прием в България

На Ренате Лахман нееднократно се позовава българският литературен теоретик и славист проф. Никола Георгиев.^[1]^[2]^[3]

Книги

Монографии

Ignjat Dordic. Eine stilistische Untersuchung zum slavischen Barock, Köln/Graz 1964
Gedächtnis und Literatur. Intertextualität in der russischen Moderne, Frankfurt/M. 1990
Gedächtniskunst. Raum – Bild – Schrift. Studien zur Mnemotechnik, zus. mit A. Haverkamp, Frankfurt/M. 1991.
Die Zerstörung der schönen Rede. Rhetorische Tradition und Konzepte des Poetischen. München 1994.
Erzählte Phantastik. Zu Geschichte und Semantik des Phantastischen in der Literatur, Frankfurt/M. 2002

Съставителство и редакция

Dialogizität (Theorie und Geschichte der Literatur und der Schönen Künste) Hg. München 1982.
Memoria – Vergessen und Erinnern (Poetik & Hermeneutik Bd. XV), hrsg. zus.mit A. Haverkamp, München 1993.
Rhetorik als kulturelle Praxis, hrsg. zus. mit Riccardo Nicolosi, Susanne Strätling, München 2008.

Признание

1991 – член на Academia Europaea.
1994 – член на философско-историческия отдел на Академията на науките в Хайделберг.
1996 – 1997 – старши стипендиант на Wissenschaftskolleg zu Berlin.

Източници

↑ Никола Георгиев, „Как е съшит „Шинел“ на Гогол (опит за реконструктивистки анализ)“, LiterNet, 22.03.2001.
↑ Никола Георгиев, „Името на розата и на тютюна. III“, LiterNet, 23.06.2002.
↑ Никола Георгиев, „Има ли литературознание на това занятие?“, LiterNet, 27.12.2002.

Външни препратки

[1] Никола Георгиев, „Как е съшит „Шинел“ на Гогол (опит за реконструктивистки анализ)“, LiterNet, 22.03.2001.

[2] Никола Георгиев, „Името на розата и на тютюна. III“, LiterNet, 23.06.2002.

[3] Никола Георгиев, „Има ли литературознание на това занятие?“, LiterNet, 27.12.2002.

[1]

[2]

[3]