Рихард Дедекинд
| Рихард Дедекинд Julius Wilhelm Richard Dedekind | |
| германски математик | |
 | |
| Роден |
6 октомври 1831 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 февруари 1916 г.
Брауншвайг, Германия |
| Погребан | Брауншвайг, Федерална република Германия |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Гьотингенски университет[1] Хумболтов университет на Берлин[2] |
| Научна дейност | |
| Област | Математика |
| Учил при | Мориц Стерн, Карл Фридрих Гаус |
| Работил в | Гьотингенски университет |
| Повлиян | Бернхард Риман, Петер Дирихле, Ернст Кумер |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Рихард Дедекинд в Общомедия | |
Рихард Дедекинд (пълно име на немски: Julius Wilhelm Richard Dedekind) е германски математик, известен с трудовете си по абстрактна алгебра, алгебрична теория на числата и основите на реалните числа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 6 октомври 1831 година в Брауншвайг, Германия, най-малкото от четирите деца в семейството на Юлиус Левин Улрих Дедекинд. През 1848 постъпва в колежа Каролинум в Брауншвайг, където баща му е администратор и където получава солидно математическо образование. През 1850 г. постъпва в Гьотингенския университет, където изучава теория на числата при Мориц Стерн и вече много възрастния Карл Фридрих Гаус. Защитава докторат през 1852 г. на тема „Върху теорията на ойлеровите интеграли“ („Über die Theorie der Eulerschen Integrale“). Там е студент на Дирихле, с когото стават близки приятели.
В средата на 19 век водещият център за математически изследвания в Германия не е Гьотингенският, а Берлинският университет. Това кара Дедекинд да замине за две години в Берлин, където той и съвременникът му Бернхард Риман се хабилитират през 1854 г. След това Дедекинд се връща в Гьотинген като доцент, като преподава вероятности и геометрия. Същевременно продължава да попълва празнотите в математическите си познания, като изучава елиптичните и абелевите функции. Дедекинд е първият преподавател в Гьотинген, който чете курс по теорията на Галоа, както и сред първите осъзнали основополагащото значение на понятието група в алгебрата и аритметиката.
През 1858 г. започва да преподава в политехническата школа в Цюрих, но се връща в родния си Брауншвайг през 1862 г., когато Колеж Каролинум е повишен в технологичен институт (Technische Hochschule), за да не го напусне никога повече. Оттегля се в пенсия през 1894 г., но продължава да публикува резултати и да преподава от време на време. Рихард Дедекинд никога не сключва брак.
През 1880 г. е избран за член на академиите на Берлин и Рим, а на френската академия на науките – през 1900 г. Доктор хонорис кауза на университетите в Осло, Цюрих и Брауншвайг.
Умира на 12 февруари 1916 година в Брауншвайг на 84-годишна възраст.
Приноси
[редактиране | редактиране на кода]Сред безспорните приноси на Дедекинд е аксиоматизацията на алгебрата и въвеждането на множество математически понятия като:
- идеал и главен идеал (през 1870 г.);
- изображение на множество (в труда му „Was sind und was sollen die Zahlen“ от 1887 г.);
- поле (понятието се среща в лекциите му от 1857 – 58 г., но паралелно е въведено и от Кронекер);
- пръстен (понятието е въведено от Дедекинд, а името му ring дава Хилберт).
Заедно с Карл Вайерщрас и Георг Кантор поставя основите на теорията на ирационалните числа. [3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 18233
- ↑ www-history.mcs.st-andrews.ac.uk // Посетен на 6 октомври 2017 г.
- ↑ „Математически термини“, Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Биография на Рихард Дедекинд, MacTutor History of Mathematics archive
- ((en)) Есета по теория на числата на Дедекинд, Проект Гутенберг
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Richard Dedekind в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
