Седемте смъртни гряха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Седемте смъртни гряха от Йеронимус Бош
Питер Брьогел Стария. Седемте смъртни гряха.[1]

Седемте смъртни гряха са морална категория в/от християнската етика, използвана от Римокатолическата църква.

Седемте смъртни гряха са: похот, чревоугодие, алчност (скъперничество), леност, гняв, завист, горделивост (високомерие). [2][3]

В религиозен план[редактиране | редактиране на кода]

Според християнските вярвания, човекът може да спаси душата си от вечната гибел, огън и мъки като спре да се покланя и служи като идол на човекоубиеца и човекомразец Сатана, а да се отлъчи от неговите страсти и да служи на Бога човеколюбец, имайки страх от неговото величие и имайки страх от вечния Ад, където Бога може да запрати, но същевременно служейки му с любов. (Закон)

Седемте смъртни гряха[редактиране | редактиране на кода]

В Библията седемте смъртни гряха се появяват в писанията за Содом и Гомор. Теологично се систематизират, по следния начин:

грях демон добродетел
български латински български латински
похот luxuria Асмодий/ Асмодей целомъдрие castitas
чревоугодие gula Велзевул лишение frenum
алчност avaritia Мамон щедрост liberalitas
леност acedia Белфегор трудолюбие industria
гняв ira Сатана търпение patientia
завист invidia Левиатан добродушие humanitas
горделивост superbia Луцифер смирение humilitas

В изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Божествена комедия“ от Данте Алигиери има три части: Ад, Чистилище и Рай. Адът съдържа девет кръга, четири от които са свързани с четири от седемте гряха. Чистилището също се състои от седем части, които ясно кореспондират със седемте смъртни гряха.
  • „Клубът Данте“ – криминален трилър на Матю Пърл, преплетен с исторически факти, посветен на преводите и изследванията на Лонгфелоу върху произведенията на Данте Алигиери.

Изобразително изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Художникът Йеронимус Бош, пряко вдъхновен от темата за седемте смъртни гряха, ги изобразява в картината си „Седемте смъртни гряха“ (1485).

Кино[редактиране | редактиране на кода]

Манга и Аниме[редактиране | редактиране на кода]

  • Основните антагонисти в „Седемте смъртни гряха“ са група от седем безсмъртни същества, всяко от които носи името на един от смъртните грехове и чийто характер преднамерено кореспондира със съответния си грях.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]