Направо към съдържанието

Селенга

Селенга
Сэлэнгэ мөрөн
49.2623° с. ш. 100.6791° и. д.
52.2761° с. ш. 106.2716° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Монголия
Хьовсгьол
Булган
Селенге
Русия
Република Бурятия
Дължина1024 km
Водосб. басейн447 000 km²
Отток935 (устие) m³/s
Начало
МястоДелгер Мурен (лява съставяща)
Идер (дясна съставяща)
Координати49°15′44.28″ с. ш. 100°40′44.76″ и. д. / 49.2623° с. ш. 100.6791° и. д.
Надм. височина1179 m
Устие
Мястоез. БайкалАнгараЕнисейКарско море
Координати52°16′33.96″ с. ш. 106°16′17.76″ и. д. / 52.2761° с. ш. 106.2716° и. д.
Надм. височина455 m
Ширинаделта m
Селенга в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Енисей
Карта на водосборния басейн на река Селенга.

Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; на монголски: Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал. Дължината ѝ е 1024 km, от които 615 km в Монголия и 409 km в Русия. Дължината ѝ заедно с дясната съставяща я река Идер е 1476 km.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие

[редактиране | редактиране на кода]

Река Селенга се образува от сливането на двете големи съставящи я реки Делгер Мурен (445 km, лява съставяща) и Идер (452 km, дясна съставяща), на 1179 m н.в. в южната част на аймака Хьовсгьол, Монголия. Река Делгер Мурен води началото си от хребета Улаан Тайга в западната част на аймака Хьовсгьол, а река Идер – от западната част на планината Хангай в аймака Завхан. След образуването си Селенга тече на протежение от 615 km в посока изток-североизток през северните аймаци на Монголия Хьовсгьол, Булган и Селенге. Тук долината ѝ има предимно равнинен облик като се редуват стеснения (до 1 – 2 km) и долинни разширения (до 20 – 25 km), където реката се разделя на ръкави и образува многочислени острови. При село Наушки, Република Бурятия Селенга навлиза в Русия и протича по нейната територия на протежение от 409 km. Тук долината ѝ става широка, а посоката ѝ – североизточна. След град Улан Уде реката заобикаля от изток и североизток хребета Хамар Дабан в дълбока и тясна проломна долина и при посьолок Селенгинск навлиза в котловината на езерото Байкал. Тук Селенга образува голяма ветрилообразна делта с площ от 680 km2 и чрез няколко по-големи и по-малки ръкави се влива в югоизточната част на езерото, на 455 m н.в.

Водосборният басейн на Селенга има площ от 447 хил. km2, което представлява 43,02% от водосборния басейн на река Ангара. Площта на собствения басейн на Селенга обхваща части от Монголия и Русия:

Монголия – аймаци Архангай (целия), Булган (целия), Завхан (частично), Йовьорхангай (частично), Селенге (целия), Тьов (частично), Улан Батор (целия), Хентий (частично) и Хьовсгьол (частично)
Русия – Република Бурятия, Забайкалски край и Република Тува (всички частично)

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на север – водосборните басейни на река Иркут, ляв приток на Ангара, река Турка и други по-малки реки вливащи се в езерото Байкал;
  • на североизток – водосборния басейн на река Лена;
  • на изток – водосборния басейн на река Амур;
  • на юг – водосборните басейни на малки реки, пресъхващи в пустинята Гоби;
  • на запад – водосборните басейни на реките Дзабхан и Тес-Хем, вливащи се езера разположени в Котловината на Големите езера в Монголия;
  • на северозапад – водосборния басейн на река Малък Енисей (лява съставяща на Енисей).

Река Селенга получава множество притоци, като 10 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени всичките тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

Хидроложки хоказатели

[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката е смесено, като преобладава дъждовното. Водният режим се характеризира ниско пролетно и високо лятно и есенно пълноводие в резултата до дъждовете през този сезон и зимно маловодие. Основна част от оттока на реката се формира на територията на Монголия, като на границата с Русия той съставлява 14 – 15 km3 годишно. В Русия се формира още толкова годишен отток, като по този начин общия среден многогодишен отток съставлява 28,98 m3, което представлява около 45 – 50% от общото количество вода постъпваща в езерото Байкал. Освен това Селенга годишно внася в езерото 3,6 млн. т. наноси, което представлява около 70% от всичките наноси постъпващи в езерото. Среден годишен отток близо до руско-монголската граница 310 m3/s, на 127 km от устието 935 m3/s (максимален в устието през 1973 г. 4140 m3/s). Замръзва през ноември, а се размразява през април.

По течението на реката в са разположени множество населени места. На територията на Монголия по течението на реката са разположени няколко малки села, а в устието на река Орхон – град Сухе Батор. В Русия на Селенга е разположена столицата на Република Бурятия град Улан Уде, селищата от градски тип (посьолки) Наушки и Селенгинск и село Кабанск (районен център).

Стопанско значение

[редактиране | редактиране на кода]

До края на ХХ в. от устието на реката до град Сухе Батор в Монголия се е извършвало регулярно корабоплаване, което сега е прекратено. На територията на Монголия в басейна на реката се експлоатират находища на кафяви въглища, а на руска територия има топли минерални извори.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Селенга“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​