Георги Ифандиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 71: Ред 71:
[[Категория:Български ТВ водещи|Ифандиев, Георги]]
[[Категория:Български ТВ водещи|Ифандиев, Георги]]
[[Категория:Български журналисти|Ифандиев, Георги]]
[[Категория:Български журналисти|Ифандиев, Георги]]
[[Категория:Български политолози|Ифандиев, Георги]]

Версия от 19:06, 9 юни 2007

Георги Ифандиев
български журналист

Роден

Учил вУниверситет за национално и световно стопанство

Георги Ифандиев е български журналист, писател и телевизионен водещ. Някои свои книги е подписвал с псевдонима Дъглас Уейн

Биографични данни

Ифандиев е роден на 11 април 1950 в София Женен, с една дъщеря, родена 1975. Често се шегува, че с покойната му сестра са родени от едни и същи майка и баща, но произлизат от различни семейства. Защото неговата сестра е родена по време на Царство България и произлиза от буржоазно семейство. А той се появява на бял свят в т. нар. Народна република България и понеже родителите му са национализирани и пролетаризирани, произхожда от работническо семейство. Завършил е тогавашния Висш икономически институт "Карл Маркс" (днес УНСС). Сам се шегува, че има диплома за висше образование, но му липсва самото образование. Защото са му преподавали само марксизъм и то зле. А и той го е изучавал точно толкова зле. Бил е говорител на Федерация "Царство България". Негова е идеята за създаване на правозащитно гражданско сдружение "Българска антиклеветническа лига" - по аналог на американската еврейска Антиклеветническа лига (Anti-Defamation League - adl.org). Той е и сред съучредителите на организацията (януари-февруари 2006 г.).

Журналистическа дейност

Георги Ифандиев започва работа по разпределение в тогавашното ДТП "Филателия". Твърди, че с връзките от работата си в отдел "Реклама" на предприятието и с "филателен рушвет" успява да се докопа до длъжността "кореспондент" на твърд месечен хонорар от 50 лева във в. "Вечерни новини". По-късно става щатен спортен журналист във в. „Софийски новини“ ("Sofia News"), издание на Агенция „София прес“, и коментатор във в. „Футбол“, откъдето в края на 1988 г. е уволнен по политически причини. До май 1990 г. не му дават никаква работа. След промените през 1989 г. е работил във вестниците "Софийски вести", „Вести“, „Демокрация“, „Подкрепа“, „Българска корона“, „Експрес“ и "Балканите днес". От май 1990 г. заедно със съдружници започва да редактира и издава първия частен спортен вестник "Шампион". Излизането му спира поради липса на хартия. През 1993 г. заедно с друг съдружник издава антикомунистическия двуседмичен вестник "Огледало". Заради яростната му антикомунистическа позиция литературният и кинокритик Георги Дряновски определя, че единица мярка за антикомунизъм е ифандий.

Ифандиев бе водещ на публицистичното предаване "Между редовете" по Национална телевизия Скат. То представляваше тридесетминутен преглед на утрешната преса. Дългият петъчен вариант на „Между редовете“ включваше и участието на гости. В рамките на 55 минути авторът обсъждаше със своите събеседници актуални теми от живота на съвременното българско общество. Характерно е с това, че водещият не кани известни личности от областта на политиката. Ифандиев отделя голямо внимание на дейността на лица от еврейски произход. За да избегне подозрението в антисемитизъм, той ги нарича "ционисти", "хазари" и др.

Предаването „Между редовете“, което Георги Ифандиев започва да води на 4 април 2005 г., e сочено като пример за систематична пропаганда на нетърпимост и внушаване на етническа нетолерантност. Мария Стефанова, член на Съвета за електронни медии (СЕМ) обявява в „Преди всички“ по БНР, че СЕМ има сериозни основания да проведе задълбочен мониторинг на неговото предаване. Мониторингът приключва със заключението, че обвиненията са без основание. По неофициални данни към началото на 2006 г. предаването „Между редовете“ на телевизия СКАТ с водещ Георги Ифандиев е сред трите най-гледани телевизионни програми в България със среднодневна аудитория не по-малко от един милион зрители. На 31 октомври 2006 Георги Ифандиев нарушава устната уговорка с ръководството на телевизия СКАТ да не коментира в предаването си Волен Сидеров и партия АТАКА. Следва спиране на предаването и уволняването на Ифандиев. От 10 май 2007 Ифандиев води предаването "Диагноза" по кабелната телевизия "Евроком-България". Схемата на предването е сходна с тази на "Между редовете" и включва преглед на утрешния печат и публицистичен коментар на актуалните събития. В петъчните издания Ифандиев кани гости, с които обсъжда разнообразни обществено-политически, исторически и други теми.

Литературна дейност

Първата му книга е озаглавена „Би-боп-а-лула или историята на рок-енд-рола“. Тя се появява през есента на 1992 г. и се радва на голям успех. На представянето й свирят и пеят Георги Минчев, Петър „Пеци“ Гюзелев и Петър Цанков от "Щурците", Иван „Вачо“ Милев от "Бъндараците", Дечо Чипилов, Александър „Пинго“ Кипров и други „стари муцуни“ на българския рок. Две години по-късно излиза и вторият том на тази книга.

Вторият двутомник на Ифандиев е компилацията „Книга на фактите, рекордите и куриозите“. Тя е подписана с псевдонима Дъглас Уейн, тъй като той смята, че творбите от български автори са по-трудно продаваеми.

След 2002 г. Георги Ифандиев пише редица книги, посветени на истинската история, които някои определят като занимаващи се със световната еврейска конспирация.

Първата част на "Сянката на Цион" излиза през 2002 г., в последствие претърпява още две издания. Тя има претенциите да бъде фундаментално изследване на зародиша и развитието на ционизма, на неговото влияние върху историята на света през последните повече от два века. Осемтомният труд е основан на стотици хиляди страници текстове (вж. академичното позоваване и справочния апарат в края на всяка книга), открити {цитират се стотици автори, като са посочени източниците с име на автора, заглавие, място и дата на издаването, страница, а често пъти и връзката за намиране на източника в интернет}, обработени и ситематизирани от автора. Той си поставя за цел изграждането на стройна хронологична историческа версия, както и на подробен политико-социален разрез и анализ на събитията в съвременната летопис на човечеството. След появата на втората част, с книгата се заема издателска къща „Огледало“.

Следващата му книга, „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“ е един от бестселърите {многократно присъства в класациите на книжарската верига "Хеликон" и на в. "Труд", понякога с по две заглавия едновременно} на 2005 г. Двата тома са продадени в десетхиляден тираж. Георги Ифандиев излага своята версия за атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г. Вторият том е смятан дори от университетски преподаватели (проф. Милен Семков, н.с. Стоян Трендафилов за най-сериозния историко-политологически труд, излизал у нас през последните десетилетия {изказват мненията си по време на представяне на книгите пред стотици свидетели}.

Издателство „Юнион-21“ води преговори [източник?] за превод и тиражиране на творбата в САЩ, Китай и Близкия изток. В момента една от книгите му се превежда на италиански. Според издателите до 2006 г., двата тома на „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, както и двата тома на „Сянката на Цион“, част ІV претърпяват по три тиража.

В епилога на книгата „Сянката на Цион“, част ІІІ, том 2, се твърди, че премиерата на част ІІІ, том 1 в книжарница "Писмена" в Националния дворец на културата, е прекъсната и забранена под натиска на политици и посолството на Израел, като за това има повече от сто и петдесет свидетели, сред тях Петър Гогов, Пламен Анакиев, Никола Алтънков. Според съмишленици и симпатизанти на Ифандиев, лично тогавашният секретар на МВР ген. Бойко Борисов минава покрай сергиите за продажба на книги на столичния пл. „Славейков“, за да сплашва търговците и да им забранява да излагат книгата.[източник?] По данни в изданията на българската общност в Чикаго книгата се радва на отличен прием, особено сред българската емиграция в Западна Европа и САЩ.[източник?] Не всички българи в Европа и САЩ приемат по такъв начин книгата.[източник?]

Съмишленици и симпатизанти смятат книгите на Ифандиев за класика, като предлагат да бъдат изучавани в училище.[източник?] Георги Жеков, водещ на предаването „Безкомпромисно“ на националната телевизия СКАТ, посвещава една емисия на книгите на Георги Ифандиев. В нея самият автор се самоопределя като публицист, защото за него писател е нещо високо, което смята, че все още не е заслужил. През август 2004 г. екип на германската телевизия Мителдойче Рундфунк включва във филма си, посветен на България, разговор с Ифандиев за неговите книги {свидетелство на Кубрат Томов и бившата телевизия "ДЕН"}.[източник?] В началото на февруари 2006 г. Нова телевизия го кани за участие в reality show-то "ВИП Брадър", като "една от най-популярните личности" в страната.[източник?] Ифандиев иронично отказва поканата в предаването си "Между редовете".

Библиография

  • "Би-боп-а-лула или историята на рокедрола", том 1, Издателство "Гутуранов и син", София, 1992 г.
  • "Би-боп-а-лула или историята на рокедрола", том 2, Издателство "Гутуранов и син", София, 1994 г.
  • "Книга на фактите, рекордите и куриозите", част І, под псевдонима Дъглас Уейн, ИК "Огледало", София, 1995 г.
  • "Книга на фактите, рекордите и куриозите", част ІІ, под псевдонима Дъглас Уейн, ИК "Огледало", София, 1996 г.
  • "Сянката на Цион", част І, Издателство "Жарава 2002", София, 2002 г.
  • "Сянката на Цион", част ІІ, Издателство "Жарава 2002", София, 2002 г.
  • "Сянката на Цион", част ІІІ, том 1, ИК "Огледало", София, 2003 г.
  • "Сянката на Цион", част ІІІ, том 2, ИК "Огледало", София, 2003 г.
  • "Сянката на Цион", част І, второ издание, ИК "Огледало", София, 2003 г.
  • "Световното правителство: Каква е цената на човечеството?", том 1, Издателство "Юнион-21", София, 2005 г.
  • "Сянката на Цион", част ІV, том 1, ИК "Огледало", София, 2005 г., три издания
  • "Световното правителство: Каква е цената на човечеството?", том 2, Издателство "Юнион-21", София, 2005 г.
  • "Сянката на Цион", част ІV, том 2, ИК "Огледало", София, 2005 г.
  • "Сянката на Цион", част V, том 1, Издателство "Юнион-21", София, 2006 г.
  • "Сянката на Цион", част V, том 2, Издателство "Юнион-21", София, 2006 г.
  • "Сянката на Цион", част І, том 1, Издателство "Юнион-21", София, 2006 г.
  • "Сянката на Цион", част І, том 2, Издателство "Юнион-21", София, 2006 г.

Предстои:

  • "Сянката на Цион", част ІІ, Издателство "Юнион-21", София, 2007 г.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за