Кръстьо Аврамов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Turkmen (беседа | приноси)
м Премахнати редакции на 78.90.65.123 (б.), към версия на Мико
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
| име = Кръстьо Аврамов
| категория = зограф
| описание = български зограф
| роден-място = [[Тресонче]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Скопие]], [[Кралство Югославия]]
}}

'''Кръстьо Аврамов Дичов''' е [[българи|български]] зограф, представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]].<ref name="Василиев 189">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 189 |url= |accessdate=}}</ref>
'''Кръстьо Аврамов Дичов''' е [[българи|български]] зограф, представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]].<ref name="Василиев 189">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 189 |url= |accessdate=}}</ref>



Версия от 19:48, 14 април 2020

Кръстьо Аврамов
български зограф
Роден
Починал
1939 г. (72 г.)

Кръстьо Аврамов Дичов е български зограф, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография

Кръстьо Аврамов е роден през януари 1866 година в дебърското село Тресонче, Западна Македония.[1] Син е на Аврам Дичов от Тресонче и внук на Дичо Зограф.[1] Учи при баща си и работи при него до 1890 година.[1] В ерминията си записва „Су заоделъ на гурбетъ и во странство на 1879 го въ Видинъ“.[2]

Негово дело са църквите „Възнесение Господне“ в село Извор[1] и „Света Троица“ в Бойница, Видинско, както и други църкви в Северозападна България.[3] В Бойнишката църква Кръстьо Аврамов рисува иконостасните табла под големите икони, които имат интересни сюжети, които в известни отношения превъзхождат творбите на баща му. От него е и иконата на Свети Теодор Тирон от 1897 година, както и редица целувателни икони.[3]

В 1902 година Кръстьо Аврамов изписва стенописите в църквата „Свети Илия“ във вранското село Сеяце.[4] В 1905 година изписва иконостасните икони на църквата „Свети Прокопий“ в Лилянце, като се подписва на престолната икона на Иисус Христос.[5]

Умира в Скопие в 1939 година.[3]

Стилът на Кръстьо Аврамов, когато работи с баща си е неразличим от неговия (иконите Свети Георги и Свети Димитър от „Възнесение Господне“ в Живовци, пренесени във Видинската митрополия), но когато е сам, стилът му е много по-наивистичен.[6]

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дичо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кръсте Дичов
(около 1784 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Кръстев
(1819 — 1872)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евгений Дичов
 
Нестор Дичов
 
Арсений Дичов
 
Аврам Дичов
(1840 — 1923)
 
Спиридон Дичов
 
Евтим Дичов
 
Божин Дичов
 
Тамяна Дичова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Босилка Аврамова
 
Кръстьо Аврамов
(1866 — 1939)
 
Божил Аврамов
 
Пандил Аврамов
(1869 — след 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сарджо Кръстев
 
Мойсо Кръстев
 
 
 
Димитър Пандилов
(1898 — 1963)
 
 
 
 
 
 

Бележки

  1. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 189.
  2. Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 14.
  3. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 190.
  4. Храм св. пророка Илије // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  5. Храм св. великомученика Прокопија // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  6. Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.