Кръстьо Аврамов: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на 78.90.65.123 (б.), към версия на Мико Етикети: Отмяна SWViewer [1.3] |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
| име = Кръстьо Аврамов |
|||
| категория = зограф |
|||
| описание = български зограф |
|||
| роден-място = [[Тресонче]], [[Османска империя]] |
|||
| починал-място = [[Скопие]], [[Кралство Югославия]] |
|||
}} |
|||
'''Кръстьо Аврамов Дичов''' е [[българи|български]] зограф, представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]].<ref name="Василиев 189">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 189 |url= |accessdate=}}</ref> |
'''Кръстьо Аврамов Дичов''' е [[българи|български]] зограф, представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]].<ref name="Василиев 189">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 189 |url= |accessdate=}}</ref> |
||
Версия от 19:48, 14 април 2020
| Кръстьо Аврамов | |
| български зограф | |
_%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BE%D1%82_%D1%81%D0%B8%D0%BD_%D0%9A%D1%80%D1%81%D1%82%D0%BE_%D1%81%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%90%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BD,_%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%B6%D0%BE,_%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D1%98%D0%B0%D0%BD%D0%B0,_%D0%88%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%B8_%D0%9C%D0%BE%D1%98%D1%81%D0%BE.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1939 г.
|
Кръстьо Аврамов Дичов е български зограф, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография
Кръстьо Аврамов е роден през януари 1866 година в дебърското село Тресонче, Западна Македония.[1] Син е на Аврам Дичов от Тресонче и внук на Дичо Зограф.[1] Учи при баща си и работи при него до 1890 година.[1] В ерминията си записва „Су заоделъ на гурбетъ и во странство на 1879 го въ Видинъ“.[2]
Негово дело са църквите „Възнесение Господне“ в село Извор[1] и „Света Троица“ в Бойница, Видинско, както и други църкви в Северозападна България.[3] В Бойнишката църква Кръстьо Аврамов рисува иконостасните табла под големите икони, които имат интересни сюжети, които в известни отношения превъзхождат творбите на баща му. От него е и иконата на Свети Теодор Тирон от 1897 година, както и редица целувателни икони.[3]
В 1902 година Кръстьо Аврамов изписва стенописите в църквата „Свети Илия“ във вранското село Сеяце.[4] В 1905 година изписва иконостасните икони на църквата „Свети Прокопий“ в Лилянце, като се подписва на престолната икона на Иисус Христос.[5]
Умира в Скопие в 1939 година.[3]
Стилът на Кръстьо Аврамов, когато работи с баща си е неразличим от неговия (иконите Свети Георги и Свети Димитър от „Възнесение Господне“ в Живовци, пренесени във Видинската митрополия), но когато е сам, стилът му е много по-наивистичен.[6]
Родословие
| Дичо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кръсте Дичов (около 1784 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Кръстев (1819 — 1872) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евгений Дичов | Нестор Дичов | Арсений Дичов | Аврам Дичов (1840 — 1923) | Спиридон Дичов | Евтим Дичов | Божин Дичов | Тамяна Дичова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Босилка Аврамова | Кръстьо Аврамов (1866 — 1939) | Божил Аврамов | Пандил Аврамов (1869 — след 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Сарджо Кръстев | Мойсо Кръстев | Димитър Пандилов (1898 — 1963) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 189.
- ↑ Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 14.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 190.
- ↑ Храм св. пророка Илије // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
- ↑ Храм св. великомученика Прокопија // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
- ↑ Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.
