Светослав I: Разлика между версии

Светослав I
Свѧтославъ Игоревичь
	Светослав I Свѧтославъ Игоревичь
княз на Киевска Рус
Роден	около 942 г. Киев, Киевска Рус
Починал	972 г. (30 г.) Днепърски прагове, Киевска Рус
Религия	Славянска религия
Семейство
Род	Рюриковичи
Баща	Игор I
Майка	Олга Киевска
Деца	Ярополк I; Владимир I
	Светослав I в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:34, 15 април 2020

Вижте пояснителната страница за други личности с името Светослав.

Светослав I Игоревич е варяжки княз на Киевска Рус, наследник на княз Игор I (Ингвар). Баща му е убит от славяните малко след раждането му и до 963 г. страната се управлява от майка му, княгиня Елена – Олга Киевска. През краткото си управление Светослав води успешни войни с Хазарския хаганат и с Дунавска и Волжка България, като превръща Киевска Рус в най-голямата държава в Европа.

Биография

Сведенията за младостта на Светослав, която той прекарва в Новгород, са ограничени. Майка му, княгиня Елена – Олга, управлява като регент в Киев до неговото пълнолетие. Светослав остава известен с отказа си да приеме поддържаното от нея християнство. Въпреки това няма сведения за преследвания на християни, а започнатите от майка му църкви в Киев продължават да се строят.

Светослав прекарва по-голямата част от управлението си начело на своята армия, воювайки срещу съседните държави. Най-големият му успех е разгромът на Хазария, която от векове е сред най-силните държави в Източна Европа. През 965 той побеждава и волжките българи, установявайки контрол над цялото средно и долно течение на Волга.

През 968 Светослав се съюзява с Византийската империя и напада България. Той нанася тежко поражение на българските войски и достига до столицата Преслав.

Българският цар Борис II прави опит да се споразумее със Светослав, което предизвиква недоволството на византийците. През 971 император Йоан I Цимисхи изпраща войски на север от Стара планина, прогонва Светослав на север от Дунав и пленява цар Борис II. Походът на Светослав на Балканите довежда до отслабване на българската държава и завладяването на източната и половина от византийците. Независимостта си от Византия запазват само Комитопулите в западните райони, незасегнати от руското нашествие.

На връщане от България през 972 княз Светослав е нападнат и убит от печенегите, чийто хан прави от черепа му чаша.

Светослав има три сина, Ярополк I, Олег и Владимир I, който е роден от Малуша.

Външни препратки

- Chertkov A. D. „Opisanie voin velikago kniazya Svyatoslava Igorevicha“. Moscow, 1843.
- Sakharov, Andrey. „The Diplomacy of Svyatoslav“. Moscow: Nauka, 1982.
- Subtelny, Orest. „Ukraine: A History“. Toronto: University of Toronto Press, 1988. ISBN 0-8020-5808-6.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sviatoslav I of Kiev в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Игор I

→

княз на Киевска Рус (945 – 972)

→

Ярополк I

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{към пояснение|Светослав|Светослав}}
-{{Личност|монарх|баща=Олег|род=Руско-български,син на княгиня Елена}}
+{{Личност|монарх}}
-'''Светослав I Игоревич''' е [[княз на Киевска Рус]]. Баща му Олег е убит малко след раждането му и до [[963]] г. страната се управлява от майка му, княгиня Елена – [[Олга Киевска]],прозвището ѝ Олга, идващо от „Олгову невесту“, т.е. „невестата, която доведе Олег“, както е описана сватбата ѝ според хрониките. През краткото си управление Светослав води успешни войни с [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]] и с [[Първа българска държава|Дунавска]] и [[Волжка България]], като превръща [[Киевска Рус]] в най-голямата държава в [[Европа]].
+'''Светослав I Игоревич''' е [[варяги|варяжки]] [[княз на Киевска Рус]], наследник на [[княз]] [[Игор I|Игор I (Ингвар)]]. Баща му е убит от [[славяни]]те малко след раждането му и до [[963]] г. страната се управлява от майка му, княгиня Елена – [[Олга Киевска]]. През краткото си управление Светослав води успешни войни с [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]] и с [[Първа българска държава|Дунавска]] и [[Волжка България]], като превръща [[Киевска Рус]] в най-голямата държава в [[Европа]].
 == Биография ==
-Сведенията за младостта на Светослав, която той прекарва в [[Новгород]], са ограничени. Майка му, българката княгиня Елена – Олга от Крумовата българска династия, управлява като регент в [[Киев]] до неговото пълнолетие. Светослав остава известен с отказа си да приеме поддържаното от нея [[християнство]]. Въпреки това няма сведения за преследвания на християни, а започнатите от майка му църкви в Киев продължават да се строят.
+Сведенията за младостта на Светослав, която той прекарва в [[Новгород]], са ограничени. Майка му, княгиня Елена – Олга, управлява като регент в [[Киев]] до неговото пълнолетие. Светослав остава известен с отказа си да приеме поддържаното от нея [[християнство]]. Въпреки това няма сведения за преследвания на християни, а започнатите от майка му църкви в Киев продължават да се строят.
 Светослав прекарва по-голямата част от управлението си начело на своята армия, воювайки срещу съседните държави. Най-големият му успех е разгромът на Хазария, която от векове е сред най-силните държави в [[Източна Европа]]. През [[965]] той побеждава и волжките българи, установявайки контрол над цялото средно и долно течение на [[Волга]].
@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 През [[968]] Светослав се съюзява с [[Византийска империя|Византийската империя]] и напада България. Той нанася тежко поражение на българските войски и достига до столицата [[Преслав]].
-Българският цар [[Борис II]] се споразумява със Светослав, което предизвиква уплаха у византийците. През [[971]] император [[Йоан I Цимисхи]] изпраща делегация и моли за мир с България,обещавайки големи отстъпки и привилегии,след което български и византийски войски изтласкват на север от [[Стара планина]] и  прогонват Светослав на север от [[Дунав]].След което [[Йоан I Цимисхи]] измамва българите  и пленява цар Борис II. [[Балкански походи на княз Светослав|Походът на Светослав на Балканите]] довежда до отслабване на българската държава и завладяването на източната и половина от византийците,чрез поставяне на византийски управители на югоизточните българските области. Независимостта си от Византия запазват само [[Комитопули]]те в западните и северни райони.
+Българският цар [[Борис II]] прави опит да се споразумее със Светослав, което предизвиква недоволството на византийците. През [[971]] император [[Йоан I Цимисхи]] изпраща войски на север от [[Стара планина]], прогонва Светослав на север от [[Дунав]] и пленява цар Борис II. [[Балкански походи на княз Светослав|Походът на Светослав на Балканите]] довежда до отслабване на българската държава и завладяването на източната и половина от византийците. Независимостта си от Византия запазват само [[Комитопули]]те в западните райони, незасегнати от руското нашествие.
-На връщане от България към Киевска Рус през [[972]] г. ,княз Светослав е нападнат и убит от [[печенеги]]те,които са роднинско племе на българите,а черепа му е направен на чаша по типичен български обичай.
+На връщане от България през [[972]] княз Светослав е нападнат и убит от [[печенеги]]те, чийто хан прави от черепа му чаша.
 Светослав има три сина, [[Ярополк I]], [[Олег Светославич|Олег]] и [[Владимир I]], който е роден от [[Малуша (майка на Владимир I)|Малуша]].
 == Външни препратки ==
 ** Chertkov A. D. ''„Opisanie voin velikago kniazya Svyatoslava Igorevicha“''. Moscow, 1843.
 ** Sakharov, Andrey. ''„The Diplomacy of Svyatoslav“''. Moscow: Nauka, 1982.