Евтимий Сапунджиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име = Евтимий Сапунджиев
| име-оригинал =
| категория = философ
| категория = философ
| описание = български богослов
| портрет = Надгробният паметник на Евтимий Сапунджиев.jpg
| портрет = Надгробният паметник на Евтимий Сапунджиев.jpg
| портрет-описание = Надгробният паметник на Евтимий Сапунджиев
| портрет-описание = Надгробният паметник на Евтимий Сапунджиев
| роден-място = [[Копривщица]], [[България]]
| починал-място = [[София]], България
| вложки = {{Личност/Философ
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
| регион = [[Западна философия]]
Ред 15: Ред 10:
| идеи =
| идеи =
| текстове =
| текстове =
| образование =
| повлиян =
| повлиян =
| повлиял = }}
| повлиял = }}
Ред 22: Ред 16:


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на 25 юли 1884 година в Копривщица със светско име '''Лука Найденов Сапунджиев'''. През 1898 г. завършва с отличие класното училище в родния си град. Възпитаник е на [[Цариградска българска духовна семинария]], която завършва през 1904 г. Първенец е на випуска. Същата година приема монашество и е ръкоположен в [[йеродякон]]ски чин от [[екзарх Йосиф I]]. От 1908 до 1915 г. следва в Киевската духовна академия, която завършва с титла кандидат магистър по богословие, преподава в Цариградската и Софийска духовни семинарии, следва философия в [[Германия]] и [[Швейцария]] и завършва образованието си като доктор по философия. През 1915 г. е [[йеромонах]], а през 1917 г. е въведен в [[архимандрит]]ско достойнство. Той е пръв преподавател по християнска апологетика и религиозна философия, който има съществен принос за развитието на религиозната философия в България. Още в най-ранните си произведения той ясно очертава основните вектори на анализа си, които може да се определят, като търсене на мястото и ролята на вярата не само в познанието, но и в цялостния човешки живот. През позицията „разум-вяра“ той в пречупва голям кръг от въпроси, свързани с отношението между религия и науки, практическа философия, интуиция и логическо мислене. Посвещава редица статии на различните значения на думата вяра, публикувани в списание „[[Философски преглед]]“. Той е първи ректор на [[Пловдивска духовна семинария|Пловдив­ската духовна семинария]], по-късно професор в [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословския фа­култет]] към [[Софийски университет|Софийския университет]]. Декан е на факултета през 1924-1925 г. Почива на 21 ноември 1943 година.<ref>Дядо Е, „Свещеният огън и други Копривщенски разкази“, Второ издание, Читалище „х. Ненчо Палавеев“, София, 2008.</ref> <ref>Ст.н.с., I ст. Димитър Цацов, [http://bgconv.com/docs/index-47991.html Българска православна религиозна философия (Проблемно - библиографски профил)], 2012.</ref>
Роден е на 25 юли 1884 година в Копривщица със светско име '''Лука Найденов Сапунджиев'''. През 1898 г. завършва с отличие класното училище в родния си град. Възпитаник е на [[Цариградска българска духовна семинария]], която завършва през 1904 г. Първенец е на випуска. Същата година приема монашество и е ръкоположен в [[йеродякон]]ски чин от [[екзарх Йосиф I]]. От 1908 до 1915 г. следва в Киевската духовна академия, която завършва с титла кандидат магистър по богословие, преподава в Цариградската и Софийска духовни семинарии, следва философия в [[Германия]] и [[Швейцария]] и завършва образованието си като доктор по философия. През 1915 г. е [[йеромонах]], а през 1917 г. е въведен в [[архимандрит]]ско достойнство. Той е пръв преподавател по християнска апологетика и религиозна философия, който има съществен принос за развитието на религиозната философия в България.


Още в най-ранните си произведения той ясно очертава основните вектори на анализа си, които може да се определят, като търсене на мястото и ролята на вярата не само в познанието, но и в цялостния човешки живот. През позицията „разум-вяра“ той в пречупва голям кръг от въпроси, свързани с отношението между религия и науки, практическа философия, интуиция и логическо мислене. Посвещава редица статии на различните значения на думата вяра, публикувани в списание „[[Философски преглед]]“. Той е първи ректор на [[Пловдивска духовна семинария|Пловдив­ската духовна семинария]], по-късно професор в [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословския фа­култет]] към [[Софийски университет|Софийския университет]]. Декан е на факултета през 1924-1925 г.
Съществен дял от публикациите на архимандрит Евтимий Сапунджиев са посветени на защитата на Българската православна църква от различни неправомерни от православна гледна точка религиозни култове и секти. В това отношение знакови са неговите „Писма за дъновизма“, в които се подлагат на критика идеите на т.нар. [[Всемирно бяло братство|бяло братство]].

Почива на 21 ноември 1943 година.<ref>Дядо Е, „Свещеният огън и други Копривщенски разкази“, Второ издание, Читалище „х. Ненчо Палавеев“, София, 2008.</ref> <ref>Ст.н.с., I ст. Димитър Цацов, [https://web.archive.org/web/20140226205550/http://bgconv.com/docs/index-47991.html Българска православна религиозна философия (Проблемно - библиографски профил)], 2012.</ref>

Съществен дял от публикациите на архимандрит Евтимий Сапунджиев са посветени на защитата на Българската православна църква от различни неправомерни от православна гледна точка религиозни култове и секти. В това отношение знакови са неговите „Писма за дъновизма“, в които се подлагат на критика идеите на т.нар. [[Всемирно бяло братство|Бяло братство]].


== Библиография ==
== Библиография ==
Ред 31: Ред 29:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://cao.bg/%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81-%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85/ Беседата „Прогрес и традиция“ на архимандрит Евтимий]
* [https://cao.bg/архимандрит-евтимий-традиция/ Беседата „Прогрес и традиция“ на архимандрит Евтимий]


== Бележки ==
== Бележки ==
<references />
<references />


{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Сапунджиев, Евтимий}}
[[Категория:Български богослови]]
[[Категория:Български богослови]]
[[Категория:Български общественици]]
[[Категория:Български общественици]]
[[Категория:Български духовници]]
[[Категория:Български духовници]]
[[Категория:Архимандрити на Българската православна църква]]
[[Категория:Възпитаници на Цариградската българска духовна семинария]]
[[Категория:Възпитаници на Цариградската българска духовна семинария]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Родени в Копривщица]]
[[Категория:Родени в Копривщица]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Архимандрити на Българската православна църква]]

Версия от 20:48, 9 септември 2020

Евтимий Сапунджиев
български православен богослов
Надгробният паметник на Евтимий Сапунджиев
Надгробният паметник на Евтимий Сапунджиев

Роден
Починал
21 ноември 1943 г. (59 г.)
ПогребанСвета Богородица, Копривщица, Република България

Религияправославие
Учил вЦариградска българска духовна семинария
Средно училище „Любен Каравелов“
Киевска духовна академия
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ИнтересиТеология
Евтимий Сапунджиев в Общомедия

Професор архимандрит д-р Евтимий Сапунджиев e български православен богослов и общественик, първи историограф на Копривщица, архимандрит.

Биография

Роден е на 25 юли 1884 година в Копривщица със светско име Лука Найденов Сапунджиев. През 1898 г. завършва с отличие класното училище в родния си град. Възпитаник е на Цариградска българска духовна семинария, която завършва през 1904 г. Първенец е на випуска. Същата година приема монашество и е ръкоположен в йеродяконски чин от екзарх Йосиф I. От 1908 до 1915 г. следва в Киевската духовна академия, която завършва с титла кандидат магистър по богословие, преподава в Цариградската и Софийска духовни семинарии, следва философия в Германия и Швейцария и завършва образованието си като доктор по философия. През 1915 г. е йеромонах, а през 1917 г. е въведен в архимандритско достойнство. Той е пръв преподавател по християнска апологетика и религиозна философия, който има съществен принос за развитието на религиозната философия в България.

Още в най-ранните си произведения той ясно очертава основните вектори на анализа си, които може да се определят, като търсене на мястото и ролята на вярата не само в познанието, но и в цялостния човешки живот. През позицията „разум-вяра“ той в пречупва голям кръг от въпроси, свързани с отношението между религия и науки, практическа философия, интуиция и логическо мислене. Посвещава редица статии на различните значения на думата вяра, публикувани в списание „Философски преглед“. Той е първи ректор на Пловдив­ската духовна семинария, по-късно професор в Богословския фа­култет към Софийския университет. Декан е на факултета през 1924-1925 г.

Почива на 21 ноември 1943 година.[1] [2]

Съществен дял от публикациите на архимандрит Евтимий Сапунджиев са посветени на защитата на Българската православна църква от различни неправомерни от православна гледна точка религиозни култове и секти. В това отношение знакови са неговите „Писма за дъновизма“, в които се подлагат на критика идеите на т.нар. Бяло братство.

Библиография

  • „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ (1926) – съставител
  • „Свещеният огън и други Копривщенски разкази“. изд. Т.Ф. Чипев, София, 1934. Издава с псевдоним Дядо Е.

Външни препратки

Бележки

  1. Дядо Е, „Свещеният огън и други Копривщенски разкази“, Второ издание, Читалище „х. Ненчо Палавеев“, София, 2008.
  2. Ст.н.с., I ст. Димитър Цацов, Българска православна религиозна философия (Проблемно - библиографски профил), 2012.