Старцево: Разлика между версии

Старцево
	Старцево
	; Панорамен изглед към село Старцево от югоизточна посока
	Старцево Координати: 41°25′36.78″ с. ш. 25°03′24.65″ и. д. / 41.426885° с. ш. 25.056849° и. д. Старцево
Общи данни
Население	2049 души (15 март 2024 г.); 117 души/km²
Землище	17,477 km²
Надм. височина	706 m
Пощ. код	4987
Тел. код	03073
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	69105
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община; – кмет	Златоград; Мирослав Янчев ; (ГЕРБ; 2007)
Кметство; – кмет	Старцево; Хари Торманов; (БСП, НДСВ, БСД, ДПС)
	Старцево в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 17:50, 17 септември 2020

Тази статия е за селото в Родопите. За селото в Пиринска Македония вижте Старчево.

Старцево е село в Южна България. То се намира в община Златоград, област Смолян. Влиза в територията на днешна България с Букурещкия договор от 1913 година. Старото наименование на селото е Алехче, с което име е било известно селото до промяната на наименованието му през 1934 година.^[2]

География

Географско положение

Село Старцево се намира в Централната южна част на Родопа планина, на осем километра от Златоград, в близост до границата с южната съседска държава Гърция, откъдето преминава и международното шосе Златоград – Термес. През него е разрешено преминаването на автомобили с дължина до 7,5 м, понеже общата ширина на шосето е 3,7 м.

Климат

В климатично отношение Златоградският район принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт и източнородопски нископланински климатичен район, характерен с умерено лято и сравнително мека зима.

История

Има основания да се предполага, че Старцево е най-старото селище в региона. Според разкази на стари хора от Неделино, през Българското средновековие част от неделинци са придошли от Старцево^[3], има и предположения, че и Златоград е заселен основно от старцевци. Според Ст. Н. Шишков старото име на селото Елехче е видоизменена форма от Илия или Алия, Иляс, или че името на селото произлиза от турската дума „илиасче“, което значело „дюля“, „круша“^[4], на стара австро-унгарска военна карта от 1910 присъства като Илиасча ^[5]. Има и предположения, че първото име на селото е било Алексиево^[6], които не се основават нито на документи, нито на местни предания.

През 70-те години жителите на селото стават жертва на т. нар. Възродителен процес. Събаря се минарето на джамията, забраняват се изпълнението на всякакъв вид религиозни обреди и обичаи, както и посещение на молитвения храм.

Днес Старцево е най-голямото село в община Златоград и в област Смолян, както и едно от най-големите в страната. Смята се, че хората тук носят по-различна култура от тази в останалите части на областта. През последните години се наблюдава засилваща се тенденция на емиграция, като селото все повече се обезлюдява.

Селото и по-специално местността Белите камъни някога е било старо селище в Римската империя. Като деца много от жителите са намирали старинни и римски монети. През селото е минавал важен римски път.

Религии

Населението на Старцево е съставено от мюсюлмани и християни. В селото има джамия и църква – осветена от митрополит Арсений през 1997 г.^[7].

Обществени институции

Кметство село Старцево;
Средно училище „Свети Княз Борис I“
Народно читалище с библиотека „Прогрес“;

Културни и природни забележителности

В землището на селото е и местността Бялото каменье (Белите камъни), със следи и останки от живот на древните траки. Има предположения, че е възможно там да се е намирал основният за населеното място и района култов за траките обект. Откривани са малки пещери, в които са оставяни и принасяни дарове за боговете.

На 3 – 4 км североизточно от Старцево, в землището на с. Пресока, се намира местността Св. Неделя, наричана от околното население „Ста̀ниделе“. Според предание, запазено в региона, там е имало стар манастир и крепост^[8]. Недалеч оттам, през 1955 г. е разкрит (предположително средновековен) християнски некропол^[9]. До 1934 г. тази местност, известна сред старцевци и като „Купенат“, е била собственост на Юмер Бюлюкбашиев от Старцево, който я продава на златоградчанин. Днес тя е собственост на църковното настоятелство в Златоград.

Редовни събития

Празник на с. Старцево под мотото „Старцево древно и младо“.

Други

В селото им фолклорна група.

Кухня

Характерна в етнографско отношение е местната кухня, различаваща се от тази в полските райони. Преобладавало е храненето с хляб и качамак на основата на ръж и царевица, варива – боб, булгур, картофи, както и на каши с царевично брашно, понякога с пръжки. Особен деликатес за старцевци, в миналото и сега, представляват ястията „месо с кочан“ (нещо като месо с цвекло), „просеник“ (от киселец, коприва, жабец, лапад, зеле, праса, пера от луци), „пататник“, извара с пържено масло, пролетна туршия от земна ябълка с чесън, както и различни други, преди всичко, двукомпонентни ястия. Приготвяла се е също пастърма, печена тиква в пепел, както и сушени плодове от местен сорт захарни круши – „караманки“, киселици, дренки, диви череши, орехи. Сушени дребни домати и люти чушки. Интересно е да се отбележи, че в миналото, напук на цялата сиромашия, вкусни видове гъби като печурка, манатарка и др., изобилстващи в региона, са смятани за смъртоносни.

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 256.
↑ Свилен Капсъзов. Из: „Между зелени върхове“. В: списание Родопи, кн. 9, 1975, с. 14 – 15.
↑ Ст. Н. Шишков, Из долината на р. Арда. Пътни бележки и впечатления с илюстрации, Пловдив, 1936, с. 45
↑ lazarus.elte.hu
↑ Анастас Примовски. Бит и култура на родопските българи. СбНУ, кн. LIV, София, 1973, с. 204 – 205.
↑ „Командироват смолянски свещеници в църквите в Неделино“. ДАРИК НЮЗ, ДВЕРИ БГ
↑ Енциклопедия България Т. 4, БАН, С. 1984 г., с. 553 – 554.
↑ Анастас Примовски. Бит и култура на родопските българи. СбНУ, кн. LIV, София, 1973, с. 205 – 206.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 256.

[3] Свилен Капсъзов. Из: „Между зелени върхове“. В: списание Родопи, кн. 9, 1975, с. 14 – 15.

[4] Ст. Н. Шишков, Из долината на р. Арда. Пътни бележки и впечатления с илюстрации, Пловдив, 1936, с. 45

[5] zarus.elte.hu

[6] Анастас Примовски. Бит и култура на родопските българи. СбНУ, кн. LIV, София, 1973, с. 204 – 205.

[7] „Командироват смолянски свещеници в църквите в Неделино“. ДАРИК НЮЗ, ДВЕРИ БГ

[8] Енциклопедия България Т. 4, БАН, С. 1984 г., с. 553 – 554.

[9] Анастас Примовски. Бит и култура на родопските българи. СбНУ, кн. LIV, София, 1973, с. 205 – 206.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 == Религии ==
-Населението на Старцево е съставено от мюсюлмани. В селото има джамия и църква – построена през 1998 г. и осветена от митрополит [[Арсений Пловдивски|Арсений]], въпреки че в селото не живеят християни<ref>Драгостинова, Ж. [https://issuu.com/bghelsinki/docs/142-03 „Животът е по-страшен от смъртта“]. Сп. Обектив, брой 142 от 2007 г.</ref>. В началото на 90-те години единици от жителите се покръстват, но с времето отново се връщат към старата си религия.
+Населението на Старцево е съставено от мюсюлмани и християни. В селото има джамия и църква – осветена от митрополит [[Арсений Пловдивски|Арсений]] през 1997 г.<ref>[https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,8147/view,article/ „Командироват смолянски свещеници в църквите в Неделино“]. ДАРИК НЮЗ, ДВЕРИ БГ</ref>.
 == Обществени институции ==
 * Кметство село Старцево;
+* Средно училище „Свети Княз Борис I“
-* Професионална гимназия;
-* Народно читалище с библиотека;
+* Народно читалище с библиотека „Прогрес“;
 == Културни и природни забележителности ==