Лепило

Лепило е вещество или смес от органични или неорганични вещества, способни да съединяват (залепват) различни материали като дървесина, кожа, хартия, плат, стъкло, керамика, метал, пластмаса, гума и други.

Залепването се осъществява чрез образуване на здрава адхезионна връзка между слоя лепило и материала на съединяваните повърхности. На здравината на залепения шев влияе и кохезията на лепилото към повърхността.

Класификация на лепилата

По състав

• неорганични (разтвори, расплави, а също припои)
• органични (разтвори, расплави, полимеризиращи се)

По тип на залепване

• изсъхващи лепила (сухи лепила) (силикатно лепило, казеин, лепило за дърво, поливинилацетатно (ПВА) лепило)
• неизсъхващи (мокри лепила) адхезиви (например, на основата на колофон)
• връзки на основата на полимеризиращи композиции – неорганични, например алумофосфатни връзки (АФС) и органични, полимеризиращи композиции (епоксидна смола)

Основа на органичните лепила служат главно синтетически олигомери и полимери (например, фенол-формалдехидни, епоксидни, полиефирни смоли, полиамиди, полиуретани, силициевоорганични полимери, каучуци и др.) образуващи лепилен слой в резултат на втвърдяване при охлаждане (термопластични лепила), втвърдяване при химическа реакция (термореактивни лепила) или вулканизация (каучукови лепила).

Към неорганичните лепила се отнасят алумофосфатните, керамичните (основа – оксиди на алуминия, силиция, алкалните метали), силикатни (основа – калиево или натриево течно стъкло), металически (основа – течен метал, например живак).

Според агрегатното им състояние лепилата биват течни (разтвори, емулсии, суспензии) или твърди (плочки, пръти, гранули, прахове); последните се използват като разплав или се нанасят на нагрята повърхност.