Катрин Рутлидж: Разлика между версии
не е мъниче |
м Премахване на Категория:Британски археолози; Добавяне на Категория:Британски археоложки, ползвайки HotCat |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
[[Категория:Британски изследователи]] |
[[Категория:Британски изследователи]] |
||
[[Категория:Британски |
[[Категория:Британски археоложки]] |
||
[[Категория:Британски етнографи]] |
[[Категория:Британски етнографи]] |
Версия от 21:25, 31 октомври 2020
Катрин Рутлидж Katherine Routledge | |
британска изследователка и археолог | |
Родена | |
---|---|
Починала | 13 декември 1935 г.
|
Националност | Великобритания |
Научна дейност | |
Област | археолог, изследовател, етнограф |
Известна с | Изследване на Рапа Нуи |
Семейство | |
Подпис | |
Катрин Рутлидж в Общомедия |
Катрин Рутлидж (на английски: Katherine Routledge) е британска изследователка, етнограф и археолог. Известна най-вече с работата си на Великденски остров, където изследва археологическите останки от културата на Рапа Нуи.
Родена през 1866 година в богато квакерско семейство в графство Дъръм, Катрин трудно понася ограниченията наложени на жените от стриктните викториански условности. Завършва в Оксфорд и получава диплома по антропология и археология. На 29 март 1914 година пристига на Великденски остров на борда на британската яхта Мана заедно със съпруга си Уилям Скорсби Рутлидж и малка групи помощници. След анексирането от Чили по-голямата част от острова е определена за овцевъдство, а на него живеят около стотина души.
На острова тя събира устните традиции на островитяните, провежда археологически разкопки и топографски измервания, каталогизира всяка статуя и определя точното и местоположение. Освен всичко друго изпитва и интерес към социалната, икономическа и политическа ситуация на острова. Пристигането на яхтата Мана на острова обаче довежда до неспокойство и нарушава равновесието в отношенията между местното население и колониалните власти. Въпреки всичко Рутлидж се завръща в родината си с безценни археологически и етнографски данни, като напуска острова през 1915 година през Питкерн и Сан Франциско. Описва своите открития на острова в книгата The Mystery of Easter Island издадена през 1919 година. Повечето обекти, които тя и съпругът и намират на острова в момента се намират в музеите Пит Ривърс и Британския музей [1][2]
В последните си години изгубва битката с шизофренията, която я тормози през целия и живот и умира на 13 декември 1935 година в психиатрична болница.
Източници
- ↑ Pitt Rivers Museum Collection Архив на оригинала от 13 ноември 2014 в Wayback Machine.
- ↑ British Museum Collection
|