Атанас Кушували: Разлика между версии
Randona.bg (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Randona.bg (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в [[кукуш]]кото село [[Кушево]], тогава в Османската империя, поради което и носи прякора ''Кушували'', тоест ''Кушевски''. Той е търговец и първенец в град [[Кукуш]] и един от водачите на българите от града и околността в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби]] с [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] през 60-те – 80-те години на XIX век, един от най-близките съратници на [[Нако Станишев]]. |
Роден е в [[кукуш]]кото село [[Кушево]], тогава в Османската империя, поради което и носи прякора ''Кушували'', тоест ''Кушевски''. Той е търговец и първенец в град [[Кукуш]] и един от водачите на българите от града и околността в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби]] с [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] през 60-те – 80-те години на XIX век, един от най-близките съратници на [[Нако Станишев]]. |
||
Той и синът му Георги поддържат активни връзки със [[Стефан Веркович]] и му дават данни за Поленинската епархия – Дойранска, Кукушка и Карадашка каза, както и списъци на населението на Дойранската и Струмишката каза, а също и данни за Малешевската и Солунската каза, които в 1889 година Веркович публикува в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 24.</ref> От кореспонденцията на Кушували с Веркович са запазени 33 писма от 1860 – 1884 година.<ref>[http://kapija.narod.ru/Ethnoslavistics/tod_veda.htm Гане Тодоровски, За и против „Веда Словена“, Годишен зборник на Универзитетот во Скопје, 19, 1967, стр. 393-444.]</ref> Пише няколко писма за личността на [[Партений Зографски]].<ref>[http://bmj.manu.edu.mk/BMJ%203%20PDF/016_BMJ3_1978.pdf Библиографија на македонскиот јазик, МАНУ, Скопие, стр. 205.]</ref> |
Той и синът му Георги поддържат активни връзки със [[Стефан Веркович]] и му дават данни за Поленинската епархия – Дойранска, Кукушка и Карадашка каза, както и списъци на населението на Дойранската и Струмишката каза, а също и данни за Малешевската и Солунската каза, които в 1889 година Веркович публикува в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 24.</ref> От кореспонденцията на Кушували с Веркович са запазени 33 писма от 1860 – 1884 година.<ref>[http://kapija.narod.ru/Ethnoslavistics/tod_veda.htm Гане Тодоровски, За и против „Веда Словена“, Годишен зборник на Универзитетот во Скопје, 19, 1967, стр. 393-444.]</ref> Пише няколко писма за личността на [[Партений Зографски]].<ref>[http://bmj.manu.edu.mk/BMJ%203%20PDF/016_BMJ3_1978.pdf Библиографија на македонскиот јазик, МАНУ, Скопие, стр. 205.]</ref> [[Кузман Шапкарев]] го определя като един от „най-остроумните и най-развитите“ кукушки първенци.<ref>{{Цитат книга|last=Шапкарев|first=Кузман|title=За възраждането на българщината в Македония|year=1984|month=|publisher=Български писател|location=София|isbn=|pages=188}}</ref> |
||
При управлението на епископ [[Теоклит Папайоану|Теоклит Поленински]], по донос от владиката, че се занимава с революционна дейност, Атанас Кушували е неколкократно арестуван и тормозен от властите.<ref>{{cite book |title=Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание |last=Влахов |first=Туше |authorlink= |coauthors= |year= 1969 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=154 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%9A%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%88.pdf |accessdate=}}</ref> |
При управлението на епископ [[Теоклит Папайоану|Теоклит Поленински]], по донос от владиката, че се занимава с революционна дейност, Атанас Кушували е неколкократно арестуван и тормозен от властите.<ref>{{cite book |title=Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание |last=Влахов |first=Туше |authorlink= |coauthors= |year= 1969 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=154 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%9A%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%88.pdf |accessdate=}}</ref> |
||
Версия от 10:38, 21 ноември 2020
| Атанас Кушували | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Семейство | |
| Деца | Димитър Кушевалиев Георги Кушовалиев |
Атанас Георгиев (Гошев) Кушували (Кушувалиев) е български възрожденски общественик от Македония, ръководител на Кукушката българска община.[1]
Биография
Роден е в кукушкото село Кушево, тогава в Османската империя, поради което и носи прякора Кушували, тоест Кушевски. Той е търговец и първенец в град Кукуш и един от водачите на българите от града и околността в църковно-националните борби с Цариградската патриаршия през 60-те – 80-те години на XIX век, един от най-близките съратници на Нако Станишев.
Той и синът му Георги поддържат активни връзки със Стефан Веркович и му дават данни за Поленинската епархия – Дойранска, Кукушка и Карадашка каза, както и списъци на населението на Дойранската и Струмишката каза, а също и данни за Малешевската и Солунската каза, които в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[2] От кореспонденцията на Кушували с Веркович са запазени 33 писма от 1860 – 1884 година.[3] Пише няколко писма за личността на Партений Зографски.[4] Кузман Шапкарев го определя като един от „най-остроумните и най-развитите“ кукушки първенци.[5]
При управлението на епископ Теоклит Поленински, по донос от владиката, че се занимава с революционна дейност, Атанас Кушували е неколкократно арестуван и тормозен от властите.[6]
Бележки
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.29.
- ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 24.
- ↑ Гане Тодоровски, За и против „Веда Словена“, Годишен зборник на Универзитетот во Скопје, 19, 1967, стр. 393-444.
- ↑ Библиографија на македонскиот јазик, МАНУ, Скопие, стр. 205.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. София, Български писател, 1984. с. 188.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 154.
