Дончо Костов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Биография: Уточняване на моменти от биографията. Добавяне на източници
м →‎В немилост: Описва постепенното изпадане на Дончо Костов в немилост. Той не се съгласява да хвали Лисенко, изолиран е и оклеветен
Ред 18: Ред 18:


==В немилост==
==В немилост==

През август 1948 година в Москва се провежда [[Августовска сесия на ВАСХНИЛ (1948)|сесия на Академията на селскостопанските науки (ВАСХНИЛ)]]. След нея идеите на „прогресивното“ учение на Лисенко стават държавна политика. Генетиците в Съветския съюз са принудени да скъсат с науката и да приемат „учението на Мичурин-Лисенко“. В България отражението на решенията на Августовската сесия на ВАСХНИЛ е незабавно. През ноември 1948 година в. [[Работническо дело]] публикува три статии от проф. [[Игнат Емануилов]], в които остро се критикуват българските генетици, най-вече акад. Дончо Костов <ref> Edreva A., 2015. The triumph of Lysenkoism in Bulgaria: The Biological Conference (Sofia, 4-8 April, 1949). Genetics and Plant Physiology, 5(2): 188–198.</ref>

На [[Пети конгрес на БКП|Петия конгрес на БКП]], проведен през декември 1948, продължават нападките срещу българските генетици. [[Вълко Червенков]], който е начело на тогавашния [[Комитет за наука, изкуство и култура]] (КНИК), отбелязва, че у нас биологическата наука не е на „мичуринско-лисенковски позиции“. [[Титко Черноколев]], зам. Министър на земеделието е по-конкретен. Той обвинява акад. Д. Костов в привързаност към „реакционните вайсманисти”, за „безплодност”, както и за това, че „всички негови изследвания се базират на съществуването на хромозомите и на неунаследяване на придобитите качества” <ref>Пети конгрес на Българската комунистическа партия (18 – 25 декември 1948).Стенографски протоколи, Част І, Издателство на БКП, София, 1949, стр. 293; стр. 565 – 566. </ref>.

През април 1949 година се провежда [[Биологическа конференция на БАН (1949)|Биологическа конференция]] на тема „Положението в биологическата наука у нас в светлината на мичуринското учение”. Цел на Конференцията е да принуди българските учени да приемат напълно безпочвените идеи на Т. Д. Лисенко. Резултатът е разгром на българската биологическа наука, което има трайни последици <ref> Г. Рукмански. Кратка история на генетиката. „Авангард Прима“, С., 2011. ISBN 978-954-323-813-2, стр. 196 </ref>.

Като генетици, главните „подсъдими“ на Конференцията са акад. Дончо Костов и проф. [[Михаил Христов]]. <ref> Положението на биологическата наука у нас в светлината на Мичуринското учение. Сборник материали, Печатница на БАН, С., 1949. стр. 446 http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/wp-content/uploads/2018/08/GPP_8_1-2_2018_94-102_Suppl-1_Proc-Biol-Conf-1949.pdf </ref>

Дончо Костов е болен, той не присъства на заседанията. Заставен е да напише писмо до участниците. Текстът на писмото обаче не удовлетворява организаторите. Учените, запознати с делото на Дончо Костов, привеждат данни, които показват, че неговото писмо е било подменено и прочетеният текст е чужд <ref> Олга Дряновска, Истини и спомени за академик Дончо Костов. Зодиак ВН, С., 1997, 206 с., стр. 95 – 110 </ref> <ref> Edreva A., 2013. The destroying of an eminent geneticist: Dontcho Kostoff and the biological Conference in Bulgaria, 1949. Историко-биологические исследования, 5(1), 54 - 62</ref>. Дончо Костов е оклеветен и огорчен. Умира от сърдечен инфаркт през август същата година в [[София]] на 52 години.

==Признаниие==



От 1948 година е член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. През 1988 година посмъртно му е присъдена Димитровска награда<ref>{{ташев|241}}</ref>.
От 1948 година е член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. През 1988 година посмъртно му е присъдена Димитровска награда<ref>{{ташев|241}}</ref>.

Версия от 22:14, 21 декември 2020

Дончо Костов
български агроном и генетик
Роден
Починал
9 август 1949 г. (52 г.)
Учил вХале-Витенбергски университет
Научна дейност
Работил вСофийски университет

Дончо Костов Стоянов е български агроном и генетик. През лятото на 1944 година е включен в правителството на Иван Багрянов като министър на земеделието и държавните имоти, но отказва поста и е освободен.

Биография

Дончо Костов е роден през 1897 година в село Локорско. През 1916 година завършва Първа софийска мъжка гимназия. Учи естествена история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и завършва агрономство в Хале през 1924 година.

От 1925 година е в Агрономическия факултет на Софийския университет, където започва като асистент на професор Иван Иванов. С Рокфелерова стипендия специализира генетика в Харвардския университет, Бостън, при Едуард Мъри Ийст (1926-1929). С Дончо Костов в България идва и Джеймс Кендал, който довършва и защитава докторската си дисертация в София.

След завръщането си в България, въпреки достатъчното публикации в специализирани чуждестранни издания, Дончо Костов не получава място на доцент в Софийския университет. По тази причина започва работа в Държавния завод за добитък и депо за мъжки разплодници („Кабиюк“) край Шумен.

През 1932 година получава покана от Николай Вавилов да се присъедини към Института по генетика, където Дончо Костов започва да работи, отначало в Ленинград, а после в Москва (1932-1939). Преподава в Ленинградския университет (1934-1936). В Института по това време работят видните генетици Херман Малър (Нобелова награда, 1946 г.) и Георгий Карпеченко (разстрелян, Коммунарка, 1941) [1]. През 1936 г. Дончо Костов, заедно с академиците Константинов и Лисицин, е в комисия, която критично разглежда дейността на ръководения от Трофим Лисенко Институт по генетика и селекция в Одеса [2]; През този период публикува над 100 статии, много от тях в престижни световни издания, включително 10 статии в списание „Нейчър“.

През 1939 година, след засилване на кампанията на Лисенко за налагане на неговите възгледи и изпадането на Николай Вавилов в немилост, Дончо Костов напуска Съветския съюз и се завръща в България. Той никога не приема и не се примирява с „учението“ на Лисенко [3].

В България става директор на Централния земеделски изпитателен институт (1939 – 1949). От 1942 до 1946 година преподава биология в Медицинския факултет на Софийския университет, а след това - генетика в Агрономическия факултет. През 1946 година става редовен член на Българската академия на науките. Гой е първият генетик, станал академик в България. Основава и ръководи Института по приложна биология и развитие на организмите (1947-1949).

В немилост

През август 1948 година в Москва се провежда сесия на Академията на селскостопанските науки (ВАСХНИЛ). След нея идеите на „прогресивното“ учение на Лисенко стават държавна политика. Генетиците в Съветския съюз са принудени да скъсат с науката и да приемат „учението на Мичурин-Лисенко“. В България отражението на решенията на Августовската сесия на ВАСХНИЛ е незабавно. През ноември 1948 година в. Работническо дело публикува три статии от проф. Игнат Емануилов, в които остро се критикуват българските генетици, най-вече акад. Дончо Костов [4]

На Петия конгрес на БКП, проведен през декември 1948, продължават нападките срещу българските генетици. Вълко Червенков, който е начело на тогавашния Комитет за наука, изкуство и култура (КНИК), отбелязва, че у нас биологическата наука не е на „мичуринско-лисенковски позиции“. Титко Черноколев, зам. Министър на земеделието е по-конкретен. Той обвинява акад. Д. Костов в привързаност към „реакционните вайсманисти”, за „безплодност”, както и за това, че „всички негови изследвания се базират на съществуването на хромозомите и на неунаследяване на придобитите качества” [5].

През април 1949 година се провежда Биологическа конференция на тема „Положението в биологическата наука у нас в светлината на мичуринското учение”. Цел на Конференцията е да принуди българските учени да приемат напълно безпочвените идеи на Т. Д. Лисенко. Резултатът е разгром на българската биологическа наука, което има трайни последици [6].

Като генетици, главните „подсъдими“ на Конференцията са акад. Дончо Костов и проф. Михаил Христов. [7]

Дончо Костов е болен, той не присъства на заседанията. Заставен е да напише писмо до участниците. Текстът на писмото обаче не удовлетворява организаторите. Учените, запознати с делото на Дончо Костов, привеждат данни, които показват, че неговото писмо е било подменено и прочетеният текст е чужд [8] [9]. Дончо Костов е оклеветен и огорчен. Умира от сърдечен инфаркт през август същата година в София на 52 години.

Признаниие

От 1948 година е член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. През 1988 година посмъртно му е присъдена Димитровска награда[10].

Дончо Костов умира през 1949 година в София.

През 1990 режисьорката Адела Пеева прави документалния филм „Дончо Костов – една българска история“.

Източници

  1. ↑ Azmanov, I., 1988. Bulgarian geneticist recognized at last. Nature, 336, pp.423-423.
  2. ↑ П. Н. Константинов, П. И. Лисицын и Д. Костов. Несколько слов о работах Одесского института селекции и генетики. Сборник дискуссионных статей по вопросам генетики и селекции. М.: ОГИЗ, 1936, М. с. 119
  3. ↑ Искрен Азманов. Академик Дончо Костов – живот, дейност, идеи (историческо присъствие 1924- 1949). БАН, Благоевград – София (1972 – 1984), дисертация, 417 машинописни страници
  4. ↑ Edreva A., 2015. The triumph of Lysenkoism in Bulgaria: The Biological Conference (Sofia, 4-8 April, 1949). Genetics and Plant Physiology, 5(2): 188–198.
  5. ↑ Пети конгрес на Българската комунистическа партия (18 – 25 декември 1948).Стенографски протоколи, Част І, Издателство на БКП, София, 1949, стр. 293; стр. 565 – 566.
  6. ↑ Г. Рукмански. Кратка история на генетиката. „Авангард Прима“, С., 2011. ISBN 978-954-323-813-2, стр. 196
  7. ↑ Положението на биологическата наука у нас в светлината на Мичуринското учение. Сборник материали, Печатница на БАН, С., 1949. стр. 446 http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/wp-content/uploads/2018/08/GPP_8_1-2_2018_94-102_Suppl-1_Proc-Biol-Conf-1949.pdf
  8. ↑ Олга Дряновска, Истини и спомени за академик Дончо Костов. Зодиак ВН, С., 1997, 206 с., стр. 95 – 110
  9. ↑ Edreva A., 2013. The destroying of an eminent geneticist: Dontcho Kostoff and the biological Conference in Bulgaria, 1949. Историко-биологические исследования, 5(1), 54 - 62
  10. ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 241.

Външни препратки

Иван Бешков → министър на земеделието и държавните имоти (1 юни 1944 – 12 юни 1944[1]) → Руси Русев
  1. ↑ Костов не приема длъжността и е освободен по „здравословни причини“, цит. по Ташев, с.241
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дончо_Костов&oldid=10593954“.