Направо към съдържанието

Петроаско съкровище: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
от румънското вики
ред
Ред 1: Ред 1:
{{редактирам}}
{{Артефакт}}
{{Артефакт}}
'''Съкровището на Пиетроазеле''' или '''Съкровището от Петроса''' , открито в Пиетроазеле, [[Бузъу|окръг Бузъу]], [[Румъния]] през 1837 г., е [[Готи|готско]] съкровище от края на IV век. То включва около 22 предмета от [[злато]], някои от които са сред най-известните примери за полихромния стил на [[Изкуство от периода на великото преселение на народите|миграционния период]].
== Археология ==
Петроаско съкровище е разкрито от селяните Йон Лемнару и тъста му Стан Аврам в долината Ургоая (дн.Пиетроазеле) под платото, наречено тогава Виа Арденилор. Находката е направена в лозе, на около километър от мястото на някогашния римски лагер. Съкровището е с общо тегло 18,7975 килограма [[злато]] и скъпоценни камъни като [[гранат]]и, [[алмандин]]и, [[турмалин]]и, [[смарагд]]и, скални [[кристал]]и, [[сапфир]]и и цветно стъкло. Много от тях са били унищожени и изсечени с брадва от Анастасе Арнъутул и са изгубени днес. Когато в края на XIX век Александру Одобеску публикува книгата си за съкровището <ref>Odobescu, Alexandru, ''Le Trésor de Petrossa'', [[Paris]], 1889-1900.</ref> той смята, че такава великолепна изработка е можела да принадлежи само на [[Атанарих|Атанарих -]] починалият през 381 г. [[вожд]] на [[Тервинги|тервингите]]. Съвременните археолози са скептични към това предположение.

⚫
Атомен анализ на златното съкровище на Пиетроазеле достига до заключението, че от гледна точка на концентрациите Ir/Au, Cu/Au и Ag/Au трите стила са струпани. Според данните за концентрацията на иридий, предположението за [[даки]]йски произход на съкровището е изключително невероятно, с което и хипотезата, че [[Римска империя|римски]] императорски златни монети са били претопени и използвани за производство на артефактите от Петроаса, не съответства на концентрациите на посочените метали. <ref>Journal of Radioanalytical and Nuclear Chemistry, 240 (1999) 897 NUCLEAR ANALYSES OF THE PIETROASA GOLD HOARD, Viorel Cojocaru, Cãlin Besliu and Cristina Anton Manea</ref>
== Анализ ==
⚫
От двадесет и двата предмета в съкровището днес са оцелели само дванадесет, съхранявани в Националния музей за румънска история в [[Букурещ]]. Те са голяма [[Фибула|фибула с]] орлова глава и три по-малки, инкрустирани с полускъпоценни камъни; кръгла оброчна чиния [[патера]], моделирана с [[Орфизъм|орфически]] фигури <ref>Campbell, Joseph. ''The Masks of God: Creative Mythology''. 1968.</ref> с триизмерна богиня, седнала в центъра ѝ; дванадесетостенна чаша, пръстен с готски рунически надпис, голяма тава, две огърлици и стомна. Те представят многобройни стилове, като този на [[Хан (династия)|китайската династия Хан]], забелязан в токите на коланите, [[Елинистическа епоха|елинистични]] стилове в златните купи, [[Сасанидска империя|сасанидски]] мотиви в кошничките и [[Германи|германски]] модни стилове във фибулите.<ref>Herbert Kühn, "Asiatic Influences on the Art of the Migrations" ''Parnassus'' '''9'''.1 (January 1937, pp. 13-16, 43) p. 14</ref> Това се счита за характерно за космополитния възглед на [[Черняховска култура|черняховската култура]] и един регион без определени [[Топография|топографски]] граници.
[[Файл:Tezaurul_de_la_Pietroasele_Closca_MNIR_Tezaur.JPG|ляво|мини| Фибула с форма на орел]]
[[Файл:Tezaurul_de_la_Pietroasele_Closca_MNIR_Tezaur.JPG|ляво|мини| Фибула с форма на орел]]
[[Файл:Closca_cu_puii_de_aur_IMG_1664.JPG|ляво|мини| Орлови средни фибули, носени в чифтове от готски жени]]
[[Файл:Closca_cu_puii_de_aur_IMG_1664.JPG|ляво|мини| Орлови средни фибули, носени в чифтове от готски жени]]
⚫
Асоциирането на съкровището с определена култура и неговото датиране е направено чрез анализ на съставните предмети, техническите и стилистични детайли, присъстващи в начина им на изработка, както и чрез изучаване на някои документални източници. Отправната точка са [[руни]]чески символи на огърлицата - от самото начало съкровището се приписва на общност или лице от [[германски]] произход. Рудолф Ноймайстер поставя съкровището във връзка с важните моменти, настъпили през четвъртия век във всеобщата история. Той е този, който за първи път излага тезата за приписване на съкровището на [[Атанарих]], вожд на [[вестготи]]те, който е преминал през териториите, съставляващи днес Румъния. Хипотезата е поета от Александру Одобеску, който развива страст към изследване на съкровищата, за което публикува монографията Le Trésor de Pétrossa между 1889 и 1900 г. Много европейски изследователи и специалисти са представяли хипотези относно произхода на съкровището, до превода на руническия текст и до стилистичното оформление на съставните обекти. Ако позоваването на документалните източници и на археологическите аргументи посочва датировка през 4 век сл. Н. Е., то стилистичният анализ на 12-те парчета, достигнали до съвременността, показва, че индивидуалните стилове на изработване на всеки предмет са най-разнообразни. Намерени са аналогии с предмети, датирани през бронзовата епоха и дори от епохата на неолита, патерата произлиза от гръко-римските стилистични символи, четирите брошки - през четвърти век, широките дръжки на многоъгълните съдове са се появил през 1 век от н.е., а формата на съда за вино [[ойнохое]] е известна от римската торевтика. Стилистичният характер, който оправдава приписването на съкровището на германските народи, е главата на птиците на брошките; това е индикацията, която би подкрепила датирането на брошките към IV век, както и техния произход. Всички брошки присъстват, в допълнение към главата на птицата в натуралистична форма, както и полихромната украса, в междинна фаза между скито-сарматския период и стилизираните модели от V век нататък. Главата на птицата се счита за характерен елемент за германските народи, тъй като тези племена предпочитат този елемент повече, в сравнение със средноазиатските и иранските зооморфни декоративни мотиви. Не е възможно да се датира точна година на изработване на всеки обект, както не е възможно да се идентифицират и работилниците на изработването им, като се има предвид, че възможната зона би била между северното [[Черноморие]] и средиземноморския свят. Съкровището е приемливо датирано през 381 г., в която Атанарих пристига в Константинопол, а всъщност и годината, в която е починал.
[[Файл:PietroaseleTreasureMNIR_Tezaur.JPG|дясно|мини| Златната патера]]
[[Файл:Tesaurul_de_la_Petrosa.jpg|дясно|мини|274x274пкс| Петроаското съкровище на корицата на едноименната книгата на Александру ''Одобеску'' (1889), художник Анри Тренк.]]
⚫
Петроаско съкровище'''Съкровището на Пиетроазеле''' (или '''съкровището на Петроса''' ), открито в Пиетроазеле, [[Бузъу|окръг Бузъу]], [[Румъния]], през 1837 г., е [[Готи|готско]] съкровище от края на IV век. То включва около 22 предмета от [[злато]], някои от които са сред най-известните примери за полихромния стил на [[Изкуство от периода на великото преселение на народите|миграционния период]]. От двадесет и двата предмета в съкровището са оцелели само дванадесет, съхранявани в Националния музей за румънска история в [[Букурещ]]. Те са голяма [[Фибула|фибула с]] орлова глава и три по-малки, инкрустирани с полускъпоценни камъни; [[патера]] (кръгла оброчна чиния), моделирана с [[Орфизъм|орфически]] фигури <ref>Campbell, Joseph. ''The Masks of God: Creative Mythology''. 1968.</ref> заобикаляща седнала триизмерна богиня в центъра; дванадесетстенна чаша, пръстен с готски рунически надпис, голяма тава, две огърлици и стомна. Те представят многобройни стилове, като този на [[Хан (династия)|китайската династия Хан]], забелязан в токите на коланите, [[Елинистическа епоха|елинистични]] стилове в златните купи, [[Сасанидска империя|сасанидски]] мотиви в кошничките и [[Германи|германски]] модни стилове във фибулите.<ref>Herbert Kühn, "Asiatic Influences on the Art of the Migrations" ''Parnassus'' '''9'''.1 (January 1937, pp. 13-16, 43) p. 14</ref> Това се счита за характерни за космополитния възглед на [[Черняховска култура|черняховската култура]] и един регион без определени [[Топография|топографски]] граници.


⚫
Съкровището от Пиетроаса, наречено от румънците и ''Cloșca cu pui de aur (Златния курник)'', влиза в музейните експозиции на 28 март 1842 г. сред експонатите на колежа „Свети Сава“ в Букурещ, основал фонда на Националния музей на антиките. Съкровището има няколко престижни участия на Световното изложение в Париж през 1867 г., Изложението на музея в Южен Кенсингтън през 1868 г., Световното изложение през 1873 г. във Виена и Световното изложение в Париж през 1900 г.
Когато в края на XIX век Александру Одобеску публикува книгата си за съкровището <ref>Odobescu, Alexandru, ''Le Trésor de Petrossa'', [[Paris]], 1889-1900.</ref> той смята, че такава великолепна изработка е можела да принадлежи само на [[Атанарих|Атанарих -]] починалият през 381 г. [[вожд]] на [[Тервинги|тервингите]]. Съвременните археолози са скептични към това предположение.

⚫
С течение на времето съкровището преминава и през събития, които му причиняват нови щети. Такъв е обирът през 1875 г. в Музея на антиките в Букурещ, разположен в Университетския дворец. Обектите са откраднати от Думитру Пантазеску-Попеску, допълнително са обезобразени, като най-повредена е надписаната [[торква]], от която половината е загубена, а руничният текст е изрязан. Щети настъпват и при пожара от 1884 г.в Музея на антиките в двореца на университета в Букурещ. След пожара румънският крал [[Карол I]] решава да реставрира съкровището в [[Берлин]] бижутера Паул Телге. Направено е копие на съкровището с техниката на галванопластиката. Възстановените предмети и техните копия са останали в същото състояние и до днес. За да укрепи повредените златни конструкции, Телге направи добавки от сребро и бронз, поради което съкровището днес тежи 19 755,33 грама.


Съкровището е изпратено за съхранение в [[Русия]] през декември 1916 г., когато [[Германска империя|германските]] армии окупират Румъния през [[Първа световна война|Първата световна война]] и е върнато едва през 1956 г.
Съкровището е изпратено за съхранение в [[Русия]] през декември 1916 г., когато [[Германска империя|германските]] армии окупират Румъния през [[Първа световна война|Първата световна война]] и е върнато едва през 1956 г.


== Компоненти ==
⚫
Атомен анализ на златното съкровище на Пиетроазеле достига до заключението, че от гледна точка на концентрациите Ir/Au, Cu/Au и Ag/Au трите стила са струпани. Според данните за концентрацията на иридий, предположението за [[даки]]<nowiki/>йски произход на съкровището е изключително невероятно, с което и хипотезата, че римски императорски златни монети са били използвани за производство на артефакти от Петроаса, не съответства на концентрациите на посочените метали. <ref>Journal of Radioanalytical and Nuclear Chemistry, 240 (1999) 897 NUCLEAR ANALYSES OF THE PIETROASA GOLD HOARD, Viorel Cojocaru, Cãlin Besliu and Cristina Anton Manea</ref>

⚫
== Вижте също ==

* Пръстен на Пиетроаса
⚫
* Румънско съкровище
от румънското вики : селяни Йон Лемнару и тъста му Стан Аврам в долината Ургоая (дн.Пиетроазеле) под платото, наречено тогава Виа Арденилор, под лозе, на около километър от мястото на римския лагер. с общо тегло 18,7975 килограма от злато и много скъпоценни камъни като гранати, алмандини, турмалини, смарагди, скални кристали, сапфири и цветно стъкло, като много от тях са били унищожени и изсечени с брадва от Анастасе Арнъутул, което е довело до изкълчване на скъпоценни камъни, много от които са изгубени днес

⚫
Приписването на съкровището и неговото датиране е направено чрез анализ на съставните предмети, техническите и стилистични детайли, присъстващи в начина им на изработка, както и чрез изучаване на някои документални източници. Отправната точка са рунически символи на огърлицата - от самото начало предполага приписване на съкровището на нация от германски произход. Рудолф Ноймайстер поставя съкровището във връзка с важните моменти, настъпили през четвъртия век във всеобщата история. Той е този, който за първи път излага тезата за приписване на съкровището на Атанарик, водачът на вестготите, който е преминал през териториите, съставляващи днес Румъния. Хипотезата е поета от Александру Одобеску, който развива страст към изследване на съкровищата, за което публикува монографията Le Trésor de Pétrossa, публикувана между 1889 и 1900 г. Много европейски изследователи и специалисти са правили всякакви хипотези относно произхода на съкровището, до превода на руническия текст и до стилистичното оформление на съставните обекти. Ако позоваването на документалните източници и на археологическите аргументи посочва датировка през 4 век сл. Н. Е., Стилистичният анализ на 12-те парчета, пристигнали в съвременност, казва, че индивидуалните стилове на изработване на всеки предмет са сред най-разнообразните. По този начин трите колони имат аналогии с предмети, открити от бронзовата епоха, патера произлиза от гръко-римските стилистични символи, четирите брошки през четвърти век, плочата има специфични мотиви от бронзовата епоха и дори от епохата на неолита, широки дръжки на многоъгълни съдове, появяващи се през 1 век от н.е. а формата на съда с енохое е известна от римската торевтика. Стилистичният характер, който оправдава приписването на съкровището на германските народи, е главата на птиците на брошките, това е индикацията, която би подкрепила датирането на брошките за 4 век, както и техния произход. Всички брошки присъстват, в допълнение към главата на птицата в натуралистична форма, както и полихромната украса, междинна фаза между скито-сарматския и все повече и повече стилизирани модели от V век нататък. Главата на птицата се счита за характерен елемент за германските народи, тъй като тези племена предпочитат този елемент от средноазиатските и иранските зооморфни декоративни мотиви. Не е възможно да се датира точна година на изработване на всеки обект, както не е възможно да се идентифицират работилници за изработването им, като се има предвид, че възможната зона би била между северната част на Понт Оксин и средиземноморския свят. За да определи дата обаче, съкровището е датирано през 381 г., в която Атанарик пристига в Константинопол, всъщност годината, в която е починал.

⚫
С течение на времето съкровището преминава и през събития, които причиняват нови щети. Такъв беше обирът през 1875 г. в Музея на антиките в Букурещ, разположен в Университетския дворец, където главният герой беше Думитру Пантазеску-Попеску от Титу. Обектите отново са обезобразени, като най-повредена е вписаната колона, от която половината е загубена и руничният текст е изрязан, половината остава на единия фрагмент, а останалите на другия. Щети настъпи и при пожара от 1884 г., който също се случи в Музея на антиките в двореца на университета в Букурещ. След пожара румънският крал Карол I реши да възстанови напълно съкровището в Берлин. Главният бижутер бил Пол Телге. След това направи второто копие на съкровището в техниката на галванопластика. Възстановените предмети и техните копия са останали в същото състояние и до днес. За да укрепи повредените златни конструкции, Телге направи добавки от сребро и бронз, за ​​които съкровището днес тежи 19 755,33 грама.

⚫
Съкровището от Пиетроаса, наречено от румънците и Cloșca cu pui de aur, влезе в музейната верига от 28 март 1842 г., в деня, когато беше неразделна част от експонатите на колежа „Свети Сава“ в Букурещ, които бяха в основата на фондация Националният музей на антиките, който е бил подчинен на Eforia of Schools в Букурещ. Съкровището имаше няколко престижни участия на Световното изложение в Париж през 1867 г., Изложението на музея в Южен Кенсингтън през 1868 г., Световното изложение през 1873 г. във Виена и Световното изложение в Париж през 1900 г.
Tezaurul de la Pietroasa aflat astăzi expus la [[Muzeul Național de Istorie]] din [[București]] are în componență 12 obiecte care totalizează o greutate de {{formatnum:19755.33}} de grame, după cum urmează în tabelul de mai jos:
{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
|-
|-
! # !! Изображение !!Скица на Одобеску || Описание
! # !! Imagine !! Stampa lui [[Alexandru Odobescu]] || Descriere
|-
|-
| 1 || [[File:Tesoro di pietroasele, collier, IV-V sec, 0.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela I.jpg|180px]] ||Обикновено колие с форма на пръстен, кръгло сечение и гладка повърхност. Система за затваряне, състояща се от пръстен в единия край и кука в другия - армилия или [[торква]] и колие с рунически надпис.
| 1 || [[File:Tesoro di pietroasele, collier, IV-V sec, 0.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela I.jpg|180px]] ||Обикновено колие с форма на пръстен, кръгло сечение и гладка повърхност. Система за затваряне, състояща се от пръстен в единия край и кука в другия - армилия или [[торква]] и колие с рунически надпис.
|-
|-
| 2 || [[File:Tesoro di pietroasele, missorio, IV-V sec.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela II.jpg|200px]] ||Табличка с кръгла форма и леко вдлъбнат профил; ръбът е украсен с полусферични златни перли, подредени по двата ръба по техниката "au repousse". Между краищата са изобразени начупена линия и стилизирани палмети. В средата е създаден меандър регистър, вътре в който е концентрично стилизирано цвете.</ref>
| 2 || [[File:Tesoro di pietroasele, missorio, IV-V sec.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela II.jpg|200px]] ||Taler cu o formă circulară ce are un profil ușor concav și marginea este ornamentată cu perle semisferice din aur dispuse pe amândouă muchiile în tehnica „au repousse”. Între muchii a fost prevăzută o linie zig-zagată și palmete stilizate. La mijloc a fost creat un registru meandric, în interiorul căruia a fost stilizată concentric o floare.<ref>clasate.cimec.ro: ''[http://clasate.cimec.ro/detaliu.asp?tit=Taler--Taler-mare&k=13A460C139FA4360A9326369E990833E Talerul]''</ref><br><br>''Vezi articolul principal'': [[Taler (Tezaurul de la Pietroasa)|Talerul de la Pietroasa]]
|-
|-
| 3 || [[File:Tezaur MNIR IMG 7331.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela IV.jpg|200px]] ||Farfurie cu o formă concavă cu registre concentrice și decor „au repousse”. O ghirlandă cu frunze de viță și ciorchini de struguri sunt figurați în primul registru. Concentric apar 16 personaje mitologice și în ultimul registru se văd mai multe animale și un cioban. La mijloc, este o statuetă în chip de zeitate feminină ([[Cybele|CYBELE]]?) care stă pe un tron și care ține în mâini un vas cilindric.<ref>clasate.cimec.ro: ''[http://clasate.cimec.ro/detaliu.asp?tit=Vas--Patera&k=E4DECE328FAE45C8B8DCF8F2146FC9C4 Farfuria cu personaje mitologice]''</ref><br><br>''Vezi articolul principal'': [[Patera (Tezaurul de la Pietroasa)|Patera de la Pietroasa]]
| 3 || [[File:Tezaur MNIR IMG 7331.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela IV.jpg|200px]] ||Farfurie cu o formă concavă cu registre concentrice și decor „au repousse”. O ghirlandă cu frunze de viță și ciorchini de struguri sunt figurați în primul registru. Concentric apar 16 personaje mitologice și în ultimul registru se văd mai multe animale și un cioban. La mijloc, este o statuetă în chip de zeitate feminină ([[Cybele|CYBELE]]?) care stă pe un tron și care ține în mâini un vas cilindric.<ref>clasate.cimec.ro: ''[http://clasate.cimec.ro/detaliu.asp?tit=Vas--Patera&k=E4DECE328FAE45C8B8DCF8F2146FC9C4 Farfuria cu personaje mitologice]''</ref>
|-
|-
| 4 || [[File:Tesoro di pietroasele, oinochoe, IV-V sec, 01.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela VI.jpg|200px]] ||Ibricul, vas cu un singur mâner, în vechime: oenochoe. Înălțimea 36 centimetri, diametrul maxim 10, greutatea 1 kil. 7155.<ref name=alex3/><br><br>''Vezi articolul principal'': [[Vasul oenochoe (Tezaurul de la Pietroasa)|Vasul oenochoe de la Pietroasa]]
| 4 || [[File:Tesoro di pietroasele, oinochoe, IV-V sec, 01.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela VI.jpg|200px]] ||Съд с една дръжка [[ойнохое]]. Височина 36 сантиметра, максимален диаметър 10, тегло 1 кил. 716 г.
|-
|-
| 5 || [[File:Tesoro di pietroasele, collare, IV-V sec.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela VIII.jpg|200px]] ||Colan de formă elipsoidală lucrat din 2 plăci suprapuse, inegale, încheiate prin balamale cu ac. Placa superioară înclinată, lucrată „a jour” prezintă un decor cu casete în formă de trefle, palmete, cercuri, inimioare, triunghiuri și dreptunghiuri. Se mai păstrează 15 pietre dintre care: -9 granate (1 cabochon, 4 inimioare, 1 treflă și 3 fantezie) de cca 5,00 kt în total; -4 pietre verzi malahit, format plat, triunghiular de cca 0,30 kt în total; -2 pietre albastre lapislazuli, rotunde de cca 0,20 kt în total.<ref>clasate.cimec.ro: ''[http://clasate.cimec.ro/detaliu.asp?tit=Colier--Colan&k=022C9167FF29426AA03D138EB3079B78 Colanul elipsoidal]''</ref><br><br>''Vezi articolul principal'': [[Colanul elipsoidal (Tezaurul de la Pietroasa)|Colanul elipsoidal de la Pietroasa]]
| 5 || [[File:Tesoro di pietroasele, collare, IV-V sec.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela VIII.jpg|200px]] ||Colan de formă elipsoidală lucrat din 2 plăci suprapuse, inegale, încheiate prin balamale cu ac. Placa superioară înclinată, lucrată „a jour” prezintă un decor cu casete în formă de trefle, palmete, cercuri, inimioare, triunghiuri și dreptunghiuri. Se mai păstrează 15 pietre dintre care: -9 granate (1 cabochon, 4 inimioare, 1 treflă și 3 fantezie) de cca 5,00 kt în total; -4 pietre verzi malahit, format plat, triunghiular de cca 0,30 kt în total; -2 pietre albastre lapislazuli, rotunde de cca 0,20 kt în total.<ref>clasate.cimec.ro: ''[http://clasate.cimec.ro/detaliu.asp?tit=Colier--Colan&k=022C9167FF29426AA03D138EB3079B78 Colanul elipsoidal]''</ref><br><br>''Vezi articolul principal'': [[Colanul elipsoidal (Tezaurul de la Pietroasa)|Colanul elipsoidal de la Pietroasa]]
Ред 53: Ред 46:
|-
|-
|}
|}
⚫
== Външни връзки ==


⚫
== Вижте също ==
⚫
* [http://www.mnir.ro/ro/colectii/tezaur/Pietroasa/tezaur-Pietroasa-1.html Съкровището на Пиетроазеле], в Националния музей zа румънска история
⚫
* [[Румънско съкровище]]
* [http://www.mnir.ro/ro/colectii/tezaur/Pietroasa/tezaur-Pietroasa-foto.html Илюстрации]
⚫
== Външни връзки ==
⚫
* [http://www.mnir.ro/ro/colectii/tezaur/Pietroasa/tezaur-Pietroasa-1.html Съкровището на Пиетроазеле], в Националния музей за румънска история
* [https://web.archive.org/web/20091027152148/http://geocities.com/romaniancoins/500lei01pietroasa.html Монети, изобразяващи съкровището]
* [https://web.archive.org/web/20091027152148/http://geocities.com/romaniancoins/500lei01pietroasa.html Монети, изобразяващи съкровището]
* [https://web.archive.org/web/20070114030307/http://www.hp.uab.edu/image_archive/ujg/metalwork02.jpg Великолепната брошка със златен орел]
* [https://web.archive.org/web/20070114030307/http://www.hp.uab.edu/image_archive/ujg/metalwork02.jpg Великолепната брошка със златен орел]

Версия от 21:13, 26 март 2021

Петроаско съкровище
Карта
Характеристики
Материалзлато
Маса19 755,33 g
История
Създаване381 г.
ОткриванеПиетроаселе
45°5'40,312"N, 26°34'38,140"E
Петроаско съкровище в Общомедия

Съкровището на Пиетроазеле или Съкровището от Петроса , открито в Пиетроазеле, окръг Бузъу, Румъния през 1837 г., е готско съкровище от края на IV век. То включва около 22 предмета от злато, някои от които са сред най-известните примери за полихромния стил на миграционния период.

Археология

Петроаско съкровище е разкрито от селяните Йон Лемнару и тъста му Стан Аврам в долината Ургоая (дн.Пиетроазеле) под платото, наречено тогава Виа Арденилор. Находката е направена в лозе, на около километър от мястото на някогашния римски лагер. Съкровището е с общо тегло 18,7975 килограма злато и скъпоценни камъни като гранати, алмандини, турмалини, смарагди, скални кристали, сапфири и цветно стъкло. Много от тях са били унищожени и изсечени с брадва от Анастасе Арнъутул и са изгубени днес. Когато в края на XIX век Александру Одобеску публикува книгата си за съкровището [1] той смята, че такава великолепна изработка е можела да принадлежи само на Атанарих - починалият през 381 г. вожд на тервингите. Съвременните археолози са скептични към това предположение.

Атомен анализ на златното съкровище на Пиетроазеле достига до заключението, че от гледна точка на концентрациите Ir/Au, Cu/Au и Ag/Au трите стила са струпани. Според данните за концентрацията на иридий, предположението за дакийски произход на съкровището е изключително невероятно, с което и хипотезата, че римски императорски златни монети са били претопени и използвани за производство на артефактите от Петроаса, не съответства на концентрациите на посочените метали. [2]

Анализ

От двадесет и двата предмета в съкровището днес са оцелели само дванадесет, съхранявани в Националния музей за румънска история в Букурещ. Те са голяма фибула с орлова глава и три по-малки, инкрустирани с полускъпоценни камъни; кръгла оброчна чиния патера, моделирана с орфически фигури [3] с триизмерна богиня, седнала в центъра ѝ; дванадесетостенна чаша, пръстен с готски рунически надпис, голяма тава, две огърлици и стомна. Те представят многобройни стилове, като този на китайската династия Хан, забелязан в токите на коланите, елинистични стилове в златните купи, сасанидски мотиви в кошничките и германски модни стилове във фибулите.[4] Това се счита за характерно за космополитния възглед на черняховската култура и един регион без определени топографски граници.

Фибула с форма на орел
Орлови средни фибули, носени в чифтове от готски жени

Асоциирането на съкровището с определена култура и неговото датиране е направено чрез анализ на съставните предмети, техническите и стилистични детайли, присъстващи в начина им на изработка, както и чрез изучаване на някои документални източници. Отправната точка са рунически символи на огърлицата - от самото начало съкровището се приписва на общност или лице от германски произход. Рудолф Ноймайстер поставя съкровището във връзка с важните моменти, настъпили през четвъртия век във всеобщата история. Той е този, който за първи път излага тезата за приписване на съкровището на Атанарих, вожд на вестготите, който е преминал през териториите, съставляващи днес Румъния. Хипотезата е поета от Александру Одобеску, който развива страст към изследване на съкровищата, за което публикува монографията Le Trésor de Pétrossa между 1889 и 1900 г. Много европейски изследователи и специалисти са представяли хипотези относно произхода на съкровището, до превода на руническия текст и до стилистичното оформление на съставните обекти. Ако позоваването на документалните източници и на археологическите аргументи посочва датировка през 4 век сл. Н. Е., то стилистичният анализ на 12-те парчета, достигнали до съвременността, показва, че индивидуалните стилове на изработване на всеки предмет са най-разнообразни. Намерени са аналогии с предмети, датирани през бронзовата епоха и дори от епохата на неолита, патерата произлиза от гръко-римските стилистични символи, четирите брошки - през четвърти век, широките дръжки на многоъгълните съдове са се появил през 1 век от н.е., а формата на съда за вино ойнохое е известна от римската торевтика. Стилистичният характер, който оправдава приписването на съкровището на германските народи, е главата на птиците на брошките; това е индикацията, която би подкрепила датирането на брошките към IV век, както и техния произход. Всички брошки присъстват, в допълнение към главата на птицата в натуралистична форма, както и полихромната украса, в междинна фаза между скито-сарматския период и стилизираните модели от V век нататък. Главата на птицата се счита за характерен елемент за германските народи, тъй като тези племена предпочитат този елемент повече, в сравнение със средноазиатските и иранските зооморфни декоративни мотиви. Не е възможно да се датира точна година на изработване на всеки обект, както не е възможно да се идентифицират и работилниците на изработването им, като се има предвид, че възможната зона би била между северното Черноморие и средиземноморския свят. Съкровището е приемливо датирано през 381 г., в която Атанарих пристига в Константинопол, а всъщност и годината, в която е починал.

Съкровището от Пиетроаса, наречено от румънците и Cloșca cu pui de aur (Златния курник), влиза в музейните експозиции на 28 март 1842 г. сред експонатите на колежа „Свети Сава“ в Букурещ, основал фонда на Националния музей на антиките. Съкровището има няколко престижни участия на Световното изложение в Париж през 1867 г., Изложението на музея в Южен Кенсингтън през 1868 г., Световното изложение през 1873 г. във Виена и Световното изложение в Париж през 1900 г.

С течение на времето съкровището преминава и през събития, които му причиняват нови щети. Такъв е обирът през 1875 г. в Музея на антиките в Букурещ, разположен в Университетския дворец. Обектите са откраднати от Думитру Пантазеску-Попеску, допълнително са обезобразени, като най-повредена е надписаната торква, от която половината е загубена, а руничният текст е изрязан. Щети настъпват и при пожара от 1884 г.в Музея на антиките в двореца на университета в Букурещ. След пожара румънският крал Карол I решава да реставрира съкровището в Берлин бижутера Паул Телге. Направено е копие на съкровището с техниката на галванопластиката. Възстановените предмети и техните копия са останали в същото състояние и до днес. За да укрепи повредените златни конструкции, Телге направи добавки от сребро и бронз, поради което съкровището днес тежи 19 755,33 грама.

Съкровището е изпратено за съхранение в Русия през декември 1916 г., когато германските армии окупират Румъния през Първата световна война и е върнато едва през 1956 г.

Компоненти

# Изображение Скица на Одобеску Описание
1 Обикновено колие с форма на пръстен, кръгло сечение и гладка повърхност. Система за затваряне, състояща се от пръстен в единия край и кука в другия - армилия или торква и колие с рунически надпис.
2 Табличка с кръгла форма и леко вдлъбнат профил; ръбът е украсен с полусферични златни перли, подредени по двата ръба по техниката "au repousse". Между краищата са изобразени начупена линия и стилизирани палмети. В средата е създаден меандър регистър, вътре в който е концентрично стилизирано цвете.</ref>
3 Farfurie cu o formă concavă cu registre concentrice și decor „au repousse”. O ghirlandă cu frunze de viță și ciorchini de struguri sunt figurați în primul registru. Concentric apar 16 personaje mitologice și în ultimul registru se văd mai multe animale și un cioban. La mijloc, este o statuetă în chip de zeitate feminină (CYBELE?) care stă pe un tron și care ține în mâini un vas cilindric.[5]
4 Съд с една дръжка ойнохое. Височина 36 сантиметра, максимален диаметър 10, тегло 1 кил. 716 г.
5 Colan de formă elipsoidală lucrat din 2 plăci suprapuse, inegale, încheiate prin balamale cu ac. Placa superioară înclinată, lucrată „a jour” prezintă un decor cu casete în formă de trefle, palmete, cercuri, inimioare, triunghiuri și dreptunghiuri. Se mai păstrează 15 pietre dintre care: -9 granate (1 cabochon, 4 inimioare, 1 treflă și 3 fantezie) de cca 5,00 kt în total; -4 pietre verzi malahit, format plat, triunghiular de cca 0,30 kt în total; -2 pietre albastre lapislazuli, rotunde de cca 0,20 kt în total.[6]

Vezi articolul principal: Colanul elipsoidal de la Pietroasa
6 Fibulă în formă de pasăre stilizată cu aripile strânse și coada în evantai. Gâtul tronconic este ornamentat în tehnica „a jour” cu cercuri, inimioare și ovale, iar corpul ovoidal cu almandine montate cloisonnée și caboșon. Corpul este ornamentat cu casete înfundate în care se mai păstrează: - 4 almandine mari, ovale, de cca 60,00 kt în total; -26 almandine mici, diverse forme (lacrimă, inimă, fantezie) de cca 6,00 kt în total, montate în casete înfundate. În partea inferioară atârnă 4 lănțișoare: 2 din aur și 2 din argint, 3 dintre ele având la capete câte un cristal de stâncă în formă de ghindă de cca 120,00 kt în total. Pe spatele fibulei, la nivelul umerilor - 3 mici verigi. Din dispozitivul de prindere se păstrează 3 inele fixe, care susțineau resortul și port-agrafa, în formă de teacă cu deschidere laterală; resortul lateral și acul reconstituite din metal comun.[7]

Vezi articolul principal: Fibula mare de la Pietroasa
7 Fibulă în formă de păsări stilizate din aur, legate între ele cu un lănțișor din metal comun. Corpul oval este ornamentat cu palmete, cercuri și inimioare lucrate în tehnica „a jour” dispuse în jurul unui caboșon central. Coada în formă de liră cu casete cloisonnée și caboșon prezintă 3 lanțuri împletite, care se ramifică în 5 lănțișoare; cele 5 lănțișoare au la capăt câte un pandantiv în formă de ghindă fațetată. La fibula cu nr.inv. 11432 un pandantiv este din aur, celelalte 4 pandantive și cele 5 lănțișoare sunt din argint. Fibula este ornamentată cu casete înfundate în care se mai păstrează : - 11 almandine mici (6 rotunde, 1 lacrimă, 4 cabochon) de cca 4,00 kt în total; - 2 almandine mici lacrimă de cca 0,75 kt în total; - 1 fragment almandin; Fibula cu nr.inv. 11433 este ornamentată cu casete înfundate, în care se mai păstrează: - 5 almandine mari (3 cabochon și 2 plate) de cca 110,00 kt în total; - 12 almandine mici (5 rotunde, 6 lacrimă, 1 plată trapezoidală) de cca 11,00 kt în total; - 14 almandine mici (5 lacrimă, 9 ovale) de cca 6,00 kt în total. Pe spatele pieselor se păstrează din dispozitivul de prindere axul tubular orizontal cu capete în formă de ceapă (pe care era fixat resortul) și port-agrafa, în formă de teacă, prelungită printr-un tub prismatic ajurat până la capul păsărilor; resortul bilateral și acul, reconstituite din metal comun.[8]

Vezi articolul principal: Fibulele mijlocii de la Pietroasa
8 Fibulă în formă de pasăre stilizată cu corpul discoidal ornamentat în tehnica „a jour”, cu almandine dispuse radial în jurul unui caboșon central; capul sugerat de o casetă hexagonală și coada în formă de liră. Piesa ornamentată cu casete, în care se mai păstrează 32 de pietre dintre care: - 2 cuarțuri fumurii tubulare de cca 7,00 kt în total; - 26 almandine și granate mici (18 lacrimă, 2 rotunde plate, 4 cabochon, 1 hexagonală și 1 trapezoidală) de cca 25,00 kt în total; - 1 granat mare rotund de cca 6,00 kt; - 1 sticlă verde în relief de cca 0,50 g. La partea inferioară atârnă 2 lănțișoare - unul din aur, celălalt din argint - cu câte o perlă la capete de cca 1,00 kt în total. Pe spatele fibulei - dispozitiv de prindere din care se păstrează axul tubular cu capete în formă de ceapă susținând resortul și port-agrafa în formă de tub piramidal ușor arcuit; acul reconstituit din metal comun.[9]

Vezi articolul principal: Fibula mică de la Pietroasa
9 Vas octogonal din aur, cu pereții alcătuiți din 2 rânduri de câte 8 panouri ajurate suprapuse, unul în plan oblic, celălalt vertical. Toarte în formă de pantere, una reconstituită cu metal comun, cealaltă cu spatele ornamentat cu almandine caboșon, sprijinite cu picioarele posterioare de panourile oblice și cu cele anterioare de marginea unor plăci orizontale decupate în formă de coadă de pasăre și decorate cloisonnée. Fund ajurat cu rama octogonală. Piesa este ornamentată cu casete în care se mai păstrează 211 pietre în total, dintre care: - 7 pietre verzi turmaline (5 baghete și 2 fragmente) în inelul bazal, de cca 7,50 kt în total; - 5 almandine și granate (4 plate și 1 caboșon) în panourile trapezoidale, de cca 3,00 kt în total; - 4 almandine și granate în ramele dreptunghiulare, de cca 2,00 kt în total; - 26 almandine și granate (20 fragmente, 3 plate și 3 baghete) în panourile dreptunghiulare cu rozete mari, de cca 8,00 kt în total; - 7 almandine și granate în octaedrul superior, de cca 3,00 kt în total; - 3 fragmente turmaline pe buza vasului, de cca 0,50 kt în total; - 27 almandine și granate (întregi și fragmente) pe plăcile orizontale, de cca 8,00 kt în total; - 132 pietre dintre care: 122 almandine și granate de cca 14,00 kt în total și 10 fragmente perle pe pantera din argint de cca 0,50 kt în total.[10]

Vezi articolul principal: Vasul octogonal de la Pietroasa
10 Vas dodecagonal cu pereții alcătuiți din 2 rânduri de câte 12 panouri ajurate, suprapuse în planuri diferite: unul, oblic, celălalt vertical. Toarte în formă de pantere din metal comun argintat, cu spatele ornamentat cu turcoaze și almandine caboșon, sprijinite cu picioarele posterioare de panourile oblice și cu cele anterioare de marginea unor plăci orizontale decupate în formă de coadă de pasăre și decorate cloisonnée. Fund ajurat cu rama dodecagonală. Piesa ornamentată cu casete, în care se mai păstrează 152 de pietre în total, dintre care: - 3 pietre verzi turmaline în inelul bazal de cca 0,80 kt în total; - 20 almandine și granate plate și ovale în panourile trapezoidale cu rozete mici de cca 150 kt în total; - 1 almandin dreptunghiular în casetele dintre rozetele mari de cca 1,00 kt; - 18 almandine și granate dreptunghiulare în inelul superior rozetelor mari de cca 9,00 kt în total; - 7 turmaline, baghete pe buza vasului de cca 7,00 kt în total; - 9 almandine și granate de diferite forme pe toarte de cca 7,00 kt în total; - 2 almandine ovale pe rozeta bazală de cca 1,00 kt în total; - 46 pietre, dintre care 22 almandine și granate caboșon și 24 turcoaze pe una din pantere (cea cu placa din metal comun); - 46 pietre, dintre care 23 almandine și granate și 23 turcoaze pe cealaltă panteră (cea cu placa din aur) de cca 6,00 kt în total.[11]

Vezi articolul principal: Vasul dodecagonal de la Pietroasa
11 Două fragmente dintr-un colier inelar de 314.15 grame de aur, lucrat din bară de secțiune circulară; inscripție gravată în alfabet runic pe ambele fragmente.[12]

Vezi articolul principal: Colanul cu inscripție runică de la Pietroasa

Вижте също

Външни връзки

Източници

  1. ↑ Odobescu, Alexandru, Le Trésor de Petrossa, Paris, 1889-1900.
  2. ↑ Journal of Radioanalytical and Nuclear Chemistry, 240 (1999) 897 NUCLEAR ANALYSES OF THE PIETROASA GOLD HOARD, Viorel Cojocaru, Cãlin Besliu and Cristina Anton Manea
  3. ↑ Campbell, Joseph. The Masks of God: Creative Mythology. 1968.
  4. ↑ Herbert Kühn, "Asiatic Influences on the Art of the Migrations" Parnassus 9.1 (January 1937, pp. 13-16, 43) p. 14
  5. ↑ clasate.cimec.ro: Farfuria cu personaje mitologice
  6. ↑ clasate.cimec.ro: Colanul elipsoidal
  7. ↑ clasate.cimec.ro: Fibula mare (Cloșca)
  8. ↑ clasate.cimec.ro: Fibule mijlocii (pui)
  9. ↑ clasate.cimec.ro: Fibula mică (pui)
  10. ↑ clasate.cimec.ro: Vasul octogonal
  11. ↑ clasate.cimec.ro: Vasul dodecagonal
  12. ↑ clasate.cimec.ro: Colier/colan
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pietroasele Treasure в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петроаско_съкровище&oldid=10765906“.