Непобедимо Слънце: Разлика между версии

Непобедимо Слънце
	Непобедимо Слънце
Характеристики
Описание	римски бог
	Непобедимо Слънце в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:47, 18 май 2021

Сол (на латински: Sol, в превод Слънце) е древноримски бог. Познат е най-вече във формата си от II век като Непобедимото Слънце (Sol Invictus). Присъства в рамките на водещата религия в империята – митраизъм. Тази религия започва да се разпространява след приобщаването на източни етнически елементи в имперските земи основно като военен контингент. Тя е организирана основно около древноиранския соларен възглед, в който на преден план е изведено божеството Митра. Развитието на представата за Митра от митологично предпоставен гарант в природен и социален план към военен, религиозен и държавен символ води до имперския профил на Непобедимото Слънце.

Сол отговаря на гръцкия Хелиос, но не е взет от гръцката религия, а е от римски произход от времето на Ромул и е въведен от легендарния сабински цар Тит Таций.

Древноримският бог е наричан Непобедимо Слънце и е почитан заедно с богинята Луна. Те имат общ храм и празникът им започва на 28 август.

С названието Непобедимо Слънце е наричан и персийският бог Митра, раждането на който се чества на 25 декември (зимното слънцестоене, свързано с най-краткия ден и началото на нарастването му спрямо пролетното равноденствие).

Монета на император Проб (276 – 282) с бог Непобедимото слънце на квадрига

Литература

Stephan Berrens: Sonnenkult und Kaisertum von den Severern bis zu Constantin I. (193 – 337 n. Chr.), Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2004, ISBN 3-515-08575-0
Manfred Clauss: Sol Invictus Mithras. In: Athenaeum (Pavia) 68, 1990, S. 423 – 450.
Gaston H. Halsberghe: The cult of Sol Invictus, Leiden 1972 (wichtige Materialsammlung, aber überholter Forschungsstand).
Steven E. Hijmans: The Sun which did not rise in the East; the Cult of Sol Invictus in the Light of Non-Literary Evidence. In: Babesch. Bulletin Antieke Beschaving 71, 1996, S. 115 – 150.
Martin Wallraff: Christus verus sol. Sonnenverehrung und Christentum in der Spätantike, Münster 2001, ISBN 3-402-08115-6, (Rezension.)

Външни препратки

Encyclopedia Britannica Online: Sol

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Литературен герой
-[[Файл:ProbusCoin.jpg|мини|250px|Монета на император [[Проб]] (276–282) с бог Непобедимото слънце на [[квадрига]]]]
+| картинка         =
-'''Сол''' ({{lang|la|Sol}}, в превод ''Слънце'') е древноримски [[бог]]. Познат е най-вече във формата си от II век като '''Непобедимото Слънце''' (''Sol Invictus''). Присъства в рамките на водещата [[религия]] в [[империя]]та - [[митраизъм]]. Тази религия започва да се разпространява след приобщаването на източни етнически елементи в имперските земи основно като военен контингент. Тя е организирана основно около древноиранския соларен възглед, в който на преден план е изведено божеството [[Митра]]. Развитието на представата за Митра от митологично предпоставен гарант в природен и социален план към военен, религиозен и държавен символ води до имперския профил на Непобедимото Слънце.
+| пояснение        =
+| описание         = [[римска митология|римски бог]]
+}}
+'''Сол''' ({{lang|la|Sol}}, в превод ''Слънце'') е древноримски [[бог]]. Познат е най-вече във формата си от [[II век]] като '''Непобедимото Слънце''' (''Sol Invictus''). Присъства в рамките на водещата [[религия]] в [[империя]]та – [[митраизъм]]. Тази религия започва да се разпространява след приобщаването на източни етнически елементи в имперските земи основно като военен контингент. Тя е организирана основно около древноиранския соларен възглед, в който на преден план е изведено божеството [[Митра]]. Развитието на представата за Митра от митологично предпоставен гарант в природен и социален план към военен, религиозен и държавен символ води до имперския профил на Непобедимото Слънце.
 Сол отговаря на [[гръцки]]я [[Хелиос]], но не е взет от гръцката религия, а е от [[Римска империя|римски]] произход от времето на [[Ромул]] и е въведен от легендарния [[сабини|сабински цар]] [[Тит Таций]].
-Древноримският бог е наричан Непобедимо Слънце и е почитан заедно с богинята [[Луна]]. Те имат общ храм и празникът им започва на 28 август.
+Древноримският бог е наричан Непобедимо Слънце и е почитан заедно с богинята Луна. Те имат общ храм и празникът им започва на 28 август.
-С названието Непобедимо Слънце е наричан и персийският бог [[митраизъм|Митра]], раждането на който се чества на 25 декември (зимното слънцестоене, свързано с най-краткия ден и началото на нарастването му спрямо пролетното равноденствие).
+С названието Непобедимо Слънце е наричан и персийският бог [[митраизъм|Митра]], раждането на който се чества на 25 декември (зимното слънцестоене, свързано с най-краткия ден и началото на нарастването му спрямо пролетното равноденствие).<br>
+[[Файл:ProbusCoin.jpg|мини|център|300px|Монета на император [[Проб]] (276 – 282) с бог Непобедимото слънце на [[квадрига]]]]
 == Литература ==
-* Stephan Berrens: ''Sonnenkult und Kaisertum von den Severern bis zu Constantin I. (193–337 n. Chr.)'', Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2004, ISBN 3-515-08575-0
+* Stephan Berrens: ''Sonnenkult und Kaisertum von den Severern bis zu Constantin I. (193 – 337 n. Chr.)'', Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2004, ISBN 3-515-08575-0
-* Manfred Clauss: ''Sol Invictus Mithras''. In: ''Athenaeum'' (Pavia) 68, 1990, S. 423–450.
+* Manfred Clauss: ''Sol Invictus Mithras''. In: ''Athenaeum'' (Pavia) 68, 1990, S. 423 – 450.
 * Gaston H. Halsberghe: ''The cult of Sol Invictus'', Leiden 1972 (wichtige Materialsammlung, aber überholter Forschungsstand).
-* Steven E. Hijmans: ''The Sun which did not rise in the East; the Cult of Sol Invictus in the Light of Non-Literary Evidence''. In: ''Babesch. Bulletin Antieke Beschaving'' 71, 1996, S. 115–150.
+* Steven E. Hijmans: ''The Sun which did not rise in the East; the Cult of Sol Invictus in the Light of Non-Literary Evidence''. In: ''Babesch. Bulletin Antieke Beschaving'' 71, 1996, S. 115 – 150.
 * Martin Wallraff: ''Christus verus sol. Sonnenverehrung und Christentum in der Spätantike'', Münster 2001, ISBN 3-402-08115-6, ([http://hsozkult.geschichte.hu-berlin.de/rezensionen/id=805&type=rezbuecher Rezension].)