Валето: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Rebelheartous (б.), към версия на Горун
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
| площ-текст =
| площ-текст =
}}
}}
'''Валето''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Елена]], [[област Велико Търново]].
'''Валѐто''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Елена]], [[област Велико Търново]].


Към 1934 г. селото има 51 жители. В днешно време няма постоянно население. Влиза в землището на с. [[Костел]].<ref>{{cite book |title=Преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 година |volume=Книга 1. Население по области, общини и населени места |location=София |year=2012 |publisher=Национален статистически институт |chapter=Област Велико Търново |page=87}}</ref>
Към 1934 г. селото има 51 жители. В днешно време няма постоянно население. От 2008 г. влиза в землището на село [[Костел]].<ref>{{cite book |title=Преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 година |volume=Книга 1. Население по области, общини и населени места |location=София |year=2012 |publisher=Национален статистически институт |chapter=Област Велико Търново |page=87}}</ref>


== Източници ==
== Източници ==

<references />
<references />



Версия от 17:32, 16 септември 2021

Валето
България
42.867° с. ш. 25.983° и. д.
Валето
Област Велико Търново
42.867° с. ш. 25.983° и. д.
Валето
Общи данни
Население3 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина670 m
Пощ. код5099
Тел. код?
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ10063
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Елена
Дилян Млъзев
(ГЕРБ; 2011)

Валѐто е село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново.

Към 1934 г. селото има 51 жители. В днешно време няма постоянно население. От 2008 г. влиза в землището на село Костел.[2]

Източници

  1. www.grao.bg
  2. Област Велико Търново // Преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 година. Т. Книга 1. Население по области, общини и населени места. София, Национален статистически институт, 2012. с. 87.