Потребител:ShadeOfGrey/14th Waffen Grenadier Division of the SS (1st Galician): Разлика между версии
ShadeOfGrey (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
ShadeOfGrey (беседа | приноси) Създадена чрез превод на страницата „14th Waffen Grenadier Division of the SS (1st Galician)“ |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| ⚫ | Дивизията се радва на подкрепата на множество политически и религиозни групи в западноукраинската общност. Главният организатор на дивизията и най-високопоставеният украински офицер |
||
'''14-та гренадирска СС дивизия (украинска №1)''' (на German 14.''Waffen-Grenadier-Division der SS (ukrainische Nr. 1]''), преди 1944 г., озаглавена '''доброволческа СС дивизия „Галиция“''' (на German ''SS-Freiwilligen дивизия "Galizien"'' , Ukrainian ), е германска военна формация от Втората световна война, съставена предимно от военни доброволци с [[Украинци|украински]] етнически произход от района на [[Галиция|Галисия]] <ref name="Williamson Gordon 1994, pp.123-4">Williamson Gordon, SS Hitler's Instrument of Terror, Amber books 1994, pp.123–4</ref> по -късно и с някои [[словаци]] . <ref name="Williamson Gordon 1994, pp.123-4" /> <ref>Rikmenspoel, Marc J. (2004), ''Waffen-SS Encyclopedia'', Aberjona Press, p.90. {{ISBN|0971765081}}</ref> Създадена през 1943 г., тя е до голяма степен разрушена в [[Лвовско-Сандомежка операция|битката при Броуди]], реформирана и е видяла действия в [[Словакия]], [[Югославия]] и Австрия, преди да бъде преименувана на 1-ва дивизия от Украинската национална армия и да се предаде на западните съюзници до 10 май 1945 г. |
|||
| ⚫ | ОУН-Б се противопоставя на идеята за създаване на дивизията, защото не е под техен контрол |
||
[[Category:Articles containing German-language text]] |
|||
[[Category:Articles containing German-language text]] |
|||
== Произход == |
|||
| ⚫ | |||
След Първата световна война и разпадането на [[Австро-Унгария]], територията на [[Галиция|Източна Галисия]] ( [[Червена Рус|Халичина]] ), населена с украинско мнозинство, но с голямо полско малцинство, е включена в Полша след Полско-украинската война . Между войните политическите връзки на украинците в Източна Галисия са разделени между умерени национал -демократи и по -радикалната Организация на украинските националисти . Последните се разделят на две фракции, по-умерената ОУН-М, водена от Андрий Мелник с тесни връзки с германското разузнаване ( [[Абвер]] ), и по-радикалната ОУН-Б, водена от [[Степан Бандера]] . Когато Полша беше разделена между Германия и Съветския съюз съгласно условията на [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакта Молотов -Рибентроп]] през 1939 г., територията на Източна Галисия беше присъединена към Съветска Украйна . През 1941 г. е [[Операция „Барбароса“|окупиран от Германия]] . |
|||
Украинските лидери с различни политически убеждения признават необходимостта от обучени въоръжени сили. Германците по-рано обмисляха формирането на въоръжена сила, съставена от славянски хора, но решиха, че това е неприемливо, тъй като смятаха славяните за ''[[Подчовек|подчовеци]]'' (untermenschen) в сравнение с германската Übermenschen майсторска раса. <ref>[[Domenico Losurdo]], "Toward a Critique of the Category of Totalitarianism", ''Historical Materialism'' 12.2 (April 2004), p.25-55, p.50.</ref> В началото на 1943 г. нарастващите загуби <ref>Idzio, V. Ukrains'ka Povstans'ka Armiya – zhidno zi svidchenniamy nimetskykh ta radians'kykh arkhiviv, Lviv, 2005, p.82</ref> склониха нацистките лидери да променят първоначалните си мнения. |
|||
* {{cite book | title = The Reconstruction of Nations: Poland, Ukraine, Lithuania, Belarus, 1569 – 1999 | last = Snyder | first = Timothy | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2004 | edition = | publisher = Yale University Press | location = | isbn = 030010586X | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }} |
|||
== Организиране на поделението == |
|||
[[Файл:SsGalicia1943recposter.jpg|мини| Плакат за набиране на персонал на галисийска дивизия, 1943 г.]] |
|||
Идеята за организиране на отдел доброволци от Галиция е предложена от германския управител на областта, д -р Ото фон Вехтер . Той предлага създаването на [[Вафен-СС|Waffen-SS дивизия,]] съставена от галицийски доброволци, предназначена за бойни действия на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] . Създаването на 14 ''-та'' доброволческа дивизия SS Galizien е обявено през април 1943 г. на церемонии в цяла Галиция. Най -малко 50 документа, включително съвременни изрезки от вестници, радиопредавания и речи и др., посочват датата 28 април. До юни 1943 г. е приключва първата фаза на набиране. Първоначално предложението на Wächter (за което беше сигурен, че ще бъде подкрепено от украинските среди) беше отхвърлено. В Берлин Wächter успя да получи подкрепа от [[Хайнрих Химлер|Хайнрих Химлер,]] който направи уговорката, че разделението ще се състои само от галисийци, които Химлер смята за "по-арийски". <ref name="Toronto p. 17">Hajke Wolf-Dietrich The Ukrainian Division "Galicia" Toronto, 1970 p. 17</ref> Термините „украински“, „украински“ не могат да бъдат използвани при разглеждане на разделението, подчертавайки императорското австро-унгарско наследство на термина „галициен“. <ref>Idzio, V. Ukrains'ka Povstans'ka Armiya – zhidno zi svidchenniamy nimetskykh ta radians'kykh arkhiviv, Lviv, 2005, p.83</ref> Дейвид Марпълс предполага, че подразделението е озаглавено „Галисия“, за да се гарантира по -строг германски контрол, за да се избегне директната употреба на възпалителния термин „украински“. <ref>David R. Marples, ''[https://books.google.com/books?id=bGPjqNGPc40C&pg=PA184 Heroes and villains: creating national history in contemporary Ukraine]'', CEU Press, 2007, p. 184.</ref> |
|||
[[File:Lemberg280443-2.jpg|мини| Област Галиция Пролет 1943 г. Тържества, посветени на създаването на дивизия SS-Freiwilligen-Schützen «Galizien» . Регионален център за подбор на персонал]] |
|||
Вахтер се обърна към Украинския централен комитет, неполитическа организация за социално подпомагане, ръководена от Владимир Кубийович, която подкрепи идеята за формирането на дивизията. <ref>[[Orest Subtelny]]. (1988). </ref> [[Украинска гръкокатолическа църква|Украинската католическа църква]] поиска присъствието на своите капелани в дивизията, което обикновено не беше позволено от германците. Така украинската дивизия заедно с [[13-а СС планинска дивизия Ханджар (1-ва хърватска)|босненската]] станаха забележителни изключения. |
|||
Германците правят две политически отстъпки : предвидено е, че дивизията няма да се използва за борба със Западните Съюзници и ще се използва изключително за „борба с болшевиките“. Другата отстъпка, е че клетвата й за вярност към Хитлер е обвързана с борбата срещу болшевизма и че християнските (предимно [[украинска гръкокатолическа църква]] и украински православни ) капелани са интегрирани във формацията и им е позволено да функционират (във Вафен- SS, само босненската дивизия и Sturmbrigade Wallonien имаха духовно присъствие). Последното условие е установено по настояване на организаторите на дивизията, за да се сведе до минимум рискът от деморализация на нацистите сред войниците. <ref name="Logusz">{{Cite book|last=Michael O. Logusz|title=Galicia Division: The Waffen-SS 14th Grenadier Division, 1943–1945|year=1997|publisher=[[Schiffer Publishing|Schiffer Military History]]|location=Altglen, Pennsylvania|isbn=0-7643-0081-4}}</ref> В действителност, нацистката индоктринация отсъстваше в отделението. <ref name="armstrong">John A. Armstrong. (1963). </ref> |
|||
Създаването на чуждестранни отряди на СС е извършено преди това в името на борбата срещу комунизма; между другото са създадени френски, фламандски, валонски, холандски, [[15-а Вафен гренадирска дивизия от СС (1-ва латвийска)|латвийски]], естонски, хърватски и [[30-а гренадирска СС дивизия|беларуски единици.]] <ref>Mazower, Mark (2008) Hitler's Empire, pp 454–460</ref> Създаването на украинска дивизия на СС е възприето от мнозина в Украйна като стъпка към постигането на украинска независимост и привлича много доброволци. |
|||
== Подкрепа на дивизията == |
|||
| ⚫ | Дивизията се радва на подкрепата на множество политически и религиозни групи в западноукраинската общност. Главният организатор на дивизията и най -високопоставеният украински офицер Дмитрий Палиев е бивш лидер на малка легална политическа партия във [[Втора полска република|Втората полска република]] . Много от неговите колеги са бивши членове на предвоенния умерен Украински национал-демократичен алианс <ref>[[Timothy Snyder]]. (2004) ''The Reconstruction of Nations.'' </ref> , който се противопоставя на авторитарната ОУН. Дивизията получава морална подкрепа от офицери изгнаници от съюзената с Полша [[Украинска народна република|Украйна национална република]], като генерал Михайло Омелянович-Павленко . <ref name="armstrong">John A. Armstrong. (1963). </ref> Получава силна подкрепена и от умерената фракция на ОУН на Андрей Мелник, която я вижда като противовес на Украинска въстаническа армия, където ОУН на Бандера доминира. <ref name="armstrong" /> |
||
| ⚫ | ОУН-Б се противопоставя на идеята за създаване на дивизията, отчасти защото това е организация, която не е под техен контрол, и в своята пропаганда твърди, че дивизията ще се използва от германците като пушено месо. [nb 2] Въпреки това, тя не пречи на нейното формиране и изпраща някои от своите членове, някои от които ще заемат видни позиции, в дивизията, за да получат военна подготовка и да я предотвратят от пълното излизане от ръцете им. Въпреки това ОУН-Б не успява да получи контрол над дивизията. <ref name="armstrong">John A. Armstrong. (1963). </ref> |
||
| ⚫ | |||
== Командири и личен състав == |
|||
Дивизия SS „Galizien“ е командвана от германски, австрийски и украински офицери. <ref name="Mitchum162">Mitcham, p162</ref> Обучението за новобранците започна в рамките на учебния батальон за специални цели на ''SS (SS-Ausbildungs-батальон'' zb V), командван от ''SS Sturmbannführer'' Bernard Bartlet, докато човекът, назначен да контролира формирането на дивизията, е [[Обергрупенфюрер|генерал]] [[Валтер Шимана|Уолтър Шимана]] (до октомври 1943 г.). Схимана никога не е командвал действителната дивизия, тъй като до момента на заминаването му все още е бил учебен батальон, в чийто състав са били включени предимно обучаващи персонал. Според неговото офицерско досие от СС от 20 октомври 1944 г. и НЕ от 20 ноември 1943 г. то се ръководи от [[Бригадефюрер|бригаден генерал]] от СС Фриц Фрайтаг . <ref name="Mitchum162" /> [[Хауптман|Капитан]] Волф Дитрих Хайке (временно командирован от [[Вермахт|Вермахта]] ) е началник на щаба от януари 1944 г. Всички командири на полка са германци. |
|||
Общо 81 999 мъже са записани за служба в дивизията. От тях 42 000 бяха призовани по време на първата „фаза на вербуване“, която се проведе през май и юни 1943 г., от които само 27 000 бяха счетени за годни за военна служба, а 13 000 бяха зачислени. <ref>Michael Logusz. (1997). </ref> За да се повишат цифрите за набиране, минималното изискване за височина беше намалено от 1,65 м на 1,61 м. |
|||
[[Файл:1943_hofscheller.jpg|дясно|мини| [[Ханс Франк]] и д -р Хофстетер от SS Galizien влизат в [[Украинска гръкокатолическа църква|украинска гръко -католическа]] църква преди инсталирането на доброволци в [[Санок]], 1943 г.]] |
|||
[[Файл:1943sanok_kosciuszki_ukr_ss.jpg|дясно|мини| Първи украински доброволци от дивизия SS SS Galicia, маршируващи в Санок извън съдебната палата, за да получат знамето на войската си, май 1943 г.]] |
|||
[[Файл:Stanowisko_armaty_przeciwpancernej_Pak_38_kal._50_mm_(2-1994).jpg|мини| Войници на 14-та SS дивизия с [[PaK 38|противотанково оръдие PaK 38]] на Източния фронт, март 1944 г.]] |
|||
<nowiki> |
|||
[[Категория:Военни формирования формирани през 1943 година]] |
|||
[[Категория:Дивизии на Вафен-СС]] |
|||
[[Категория:Страници с непроверени преводи]]</nowiki> |
|||
Версия от 11:45, 20 септември 2021
14-та гренадирска СС дивизия (украинска №1) (на German 14.Waffen-Grenadier-Division der SS (ukrainische Nr. 1]), преди 1944 г., озаглавена доброволческа СС дивизия „Галиция“ (на German SS-Freiwilligen дивизия "Galizien" , Ukrainian ), е германска военна формация от Втората световна война, съставена предимно от военни доброволци с украински етнически произход от района на Галисия [1] по -късно и с някои словаци . [1] [2] Създадена през 1943 г., тя е до голяма степен разрушена в битката при Броуди, реформирана и е видяла действия в Словакия, Югославия и Австрия, преди да бъде преименувана на 1-ва дивизия от Украинската национална армия и да се предаде на западните съюзници до 10 май 1945 г.
Произход
След Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, територията на Източна Галисия ( Халичина ), населена с украинско мнозинство, но с голямо полско малцинство, е включена в Полша след Полско-украинската война . Между войните политическите връзки на украинците в Източна Галисия са разделени между умерени национал -демократи и по -радикалната Организация на украинските националисти . Последните се разделят на две фракции, по-умерената ОУН-М, водена от Андрий Мелник с тесни връзки с германското разузнаване ( Абвер ), и по-радикалната ОУН-Б, водена от Степан Бандера . Когато Полша беше разделена между Германия и Съветския съюз съгласно условията на пакта Молотов -Рибентроп през 1939 г., територията на Източна Галисия беше присъединена към Съветска Украйна . През 1941 г. е окупиран от Германия .
Украинските лидери с различни политически убеждения признават необходимостта от обучени въоръжени сили. Германците по-рано обмисляха формирането на въоръжена сила, съставена от славянски хора, но решиха, че това е неприемливо, тъй като смятаха славяните за подчовеци (untermenschen) в сравнение с германската Übermenschen майсторска раса. [3] В началото на 1943 г. нарастващите загуби [4] склониха нацистките лидери да променят първоначалните си мнения.
Организиране на поделението
Идеята за организиране на отдел доброволци от Галиция е предложена от германския управител на областта, д -р Ото фон Вехтер . Той предлага създаването на Waffen-SS дивизия, съставена от галицийски доброволци, предназначена за бойни действия на Източния фронт . Създаването на 14 -та доброволческа дивизия SS Galizien е обявено през април 1943 г. на церемонии в цяла Галиция. Най -малко 50 документа, включително съвременни изрезки от вестници, радиопредавания и речи и др., посочват датата 28 април. До юни 1943 г. е приключва първата фаза на набиране. Първоначално предложението на Wächter (за което беше сигурен, че ще бъде подкрепено от украинските среди) беше отхвърлено. В Берлин Wächter успя да получи подкрепа от Хайнрих Химлер, който направи уговорката, че разделението ще се състои само от галисийци, които Химлер смята за "по-арийски". [5] Термините „украински“, „украински“ не могат да бъдат използвани при разглеждане на разделението, подчертавайки императорското австро-унгарско наследство на термина „галициен“. [6] Дейвид Марпълс предполага, че подразделението е озаглавено „Галисия“, за да се гарантира по -строг германски контрол, за да се избегне директната употреба на възпалителния термин „украински“. [7]
Вахтер се обърна към Украинския централен комитет, неполитическа организация за социално подпомагане, ръководена от Владимир Кубийович, която подкрепи идеята за формирането на дивизията. [8] Украинската католическа църква поиска присъствието на своите капелани в дивизията, което обикновено не беше позволено от германците. Така украинската дивизия заедно с босненската станаха забележителни изключения.
Германците правят две политически отстъпки : предвидено е, че дивизията няма да се използва за борба със Западните Съюзници и ще се използва изключително за „борба с болшевиките“. Другата отстъпка, е че клетвата й за вярност към Хитлер е обвързана с борбата срещу болшевизма и че християнските (предимно украинска гръкокатолическа църква и украински православни ) капелани са интегрирани във формацията и им е позволено да функционират (във Вафен- SS, само босненската дивизия и Sturmbrigade Wallonien имаха духовно присъствие). Последното условие е установено по настояване на организаторите на дивизията, за да се сведе до минимум рискът от деморализация на нацистите сред войниците. [9] В действителност, нацистката индоктринация отсъстваше в отделението. [10]
Създаването на чуждестранни отряди на СС е извършено преди това в името на борбата срещу комунизма; между другото са създадени френски, фламандски, валонски, холандски, латвийски, естонски, хърватски и беларуски единици. [11] Създаването на украинска дивизия на СС е възприето от мнозина в Украйна като стъпка към постигането на украинска независимост и привлича много доброволци.
Подкрепа на дивизията
Дивизията се радва на подкрепата на множество политически и религиозни групи в западноукраинската общност. Главният организатор на дивизията и най -високопоставеният украински офицер Дмитрий Палиев е бивш лидер на малка легална политическа партия във Втората полска република . Много от неговите колеги са бивши членове на предвоенния умерен Украински национал-демократичен алианс [12] , който се противопоставя на авторитарната ОУН. Дивизията получава морална подкрепа от офицери изгнаници от съюзената с Полша Украйна национална република, като генерал Михайло Омелянович-Павленко . [10] Получава силна подкрепена и от умерената фракция на ОУН на Андрей Мелник, която я вижда като противовес на Украинска въстаническа армия, където ОУН на Бандера доминира. [10]
ОУН-Б се противопоставя на идеята за създаване на дивизията, отчасти защото това е организация, която не е под техен контрол, и в своята пропаганда твърди, че дивизията ще се използва от германците като пушено месо. [nb 2] Въпреки това, тя не пречи на нейното формиране и изпраща някои от своите членове, някои от които ще заемат видни позиции, в дивизията, за да получат военна подготовка и да я предотвратят от пълното излизане от ръцете им. Въпреки това ОУН-Б не успява да получи контрол над дивизията. [10]
Дивизията има подкрепата както на Украинската гръкокатолическа църква, така и на Украинската автокефална православна църква . Сред членовете му беше син на Мстислав Скрипник, православния епископ на Киев. [10]
Командири и личен състав
Дивизия SS „Galizien“ е командвана от германски, австрийски и украински офицери. [13] Обучението за новобранците започна в рамките на учебния батальон за специални цели на SS (SS-Ausbildungs-батальон zb V), командван от SS Sturmbannführer Bernard Bartlet, докато човекът, назначен да контролира формирането на дивизията, е генерал Уолтър Шимана (до октомври 1943 г.). Схимана никога не е командвал действителната дивизия, тъй като до момента на заминаването му все още е бил учебен батальон, в чийто състав са били включени предимно обучаващи персонал. Според неговото офицерско досие от СС от 20 октомври 1944 г. и НЕ от 20 ноември 1943 г. то се ръководи от бригаден генерал от СС Фриц Фрайтаг . [13] Капитан Волф Дитрих Хайке (временно командирован от Вермахта ) е началник на щаба от януари 1944 г. Всички командири на полка са германци.
Общо 81 999 мъже са записани за служба в дивизията. От тях 42 000 бяха призовани по време на първата „фаза на вербуване“, която се проведе през май и юни 1943 г., от които само 27 000 бяха счетени за годни за военна служба, а 13 000 бяха зачислени. [14] За да се повишат цифрите за набиране, минималното изискване за височина беше намалено от 1,65 м на 1,61 м.
.jpg)
[[Категория:Военни формирования формирани през 1943 година]] [[Категория:Дивизии на Вафен-СС]] [[Категория:Страници с непроверени преводи]]
- ↑ а б Williamson Gordon, SS Hitler's Instrument of Terror, Amber books 1994, pp.123–4
- ↑ Rikmenspoel, Marc J. (2004), Waffen-SS Encyclopedia, Aberjona Press, p.90. ISBN 0971765081
- ↑ Domenico Losurdo, "Toward a Critique of the Category of Totalitarianism", Historical Materialism 12.2 (April 2004), p.25-55, p.50.
- ↑ Idzio, V. Ukrains'ka Povstans'ka Armiya – zhidno zi svidchenniamy nimetskykh ta radians'kykh arkhiviv, Lviv, 2005, p.82
- ↑ Hajke Wolf-Dietrich The Ukrainian Division "Galicia" Toronto, 1970 p. 17
- ↑ Idzio, V. Ukrains'ka Povstans'ka Armiya – zhidno zi svidchenniamy nimetskykh ta radians'kykh arkhiviv, Lviv, 2005, p.83
- ↑ David R. Marples, Heroes and villains: creating national history in contemporary Ukraine, CEU Press, 2007, p. 184.
- ↑ Orest Subtelny. (1988).
- ↑ Michael O. Logusz. Galicia Division: The Waffen-SS 14th Grenadier Division, 1943–1945. Altglen, Pennsylvania, Schiffer Military History, 1997. ISBN 0-7643-0081-4.
- ↑ а б в г д John A. Armstrong. (1963).
- ↑ Mazower, Mark (2008) Hitler's Empire, pp 454–460
- ↑ Timothy Snyder. (2004) The Reconstruction of Nations.
- ↑ а б Mitcham, p162
- ↑ Michael Logusz. (1997).