Степан Бандера

Степан Бандера Степан Бандера
украински политик
Роден	1 януари 1909 г. Старий Угринив, Австро-Унгария
Починал	15 октомври 1959 г. Мюнхен, Западна Германия
Погребан	Мюнхен, Федерална република Германия
Религия	Украинска гръкокатолическа църква
Политика
Партия	Опганизация на украинските националисти
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Степан Бандера в Общомедия

Степан Андреевич Бандера (на украински: Степа́н Андрі́йович Банде́ра) е украински политически деец, идеолог на украинското националистическо движение на ХХ век. Председател е на крайнодясната Организация на украинските националисти (ОУН).

Биография

Детство

Степан Бандера през 1923 година

Степан Андреевич Бандера е роден на 1 януари 1909 г. в галицкото село Стари Угринов, на територията на Кралство Галисия и Лодомерия, което е било част от Австро-Унгарската империя (днес Калуски окръг, Ивано-Франкивска област). Баща му Андрей Михайлович Бандера (11.12.1882 – 10.07.1941) e енорийски свещеник на Украинската гръкокатолическа църква, който произхожда от семейство на стрийски дребнобуржоазни хлебопроизводители Михаил и Розалия Бандер. Майката Мирослава Владимирова (1890−1922), с моминско име Глодзинская, е дъщеря на гръкокатолически свещеник Владимир Глозински и съпругата му Екатерина от Стари Угринов. Степан е второто от седем деца, след най-голямата дъщеря Марта-Мария (1907 – 1982) и преди Олександър (1911 – 1942), Володимир (1913 – 2001), Васил (1915 – 1942), Оксана (1917 – 2008), Богдан (1921 – 1944?) и Мирослава (починала през 1922 г.)

Расте в атмосферата на украински патриотизъм. Фронтът на Първата световна война 4 пъти е минавал през неговото родно село. През лятото на 1917 г. жителите на Галиция стават свидетели на национално-революционните изменения и революцията в армията на Руската империя.

От самото си детство Бандера е свидетел на възраждането на украинската държава. От 3 ноември 1918 г. неговият баща е делегат в Парламента на Западно-украинската народна република (ЗУНР) в град Станислав и участва във формирането на държавната система в района на Калуш.

През септември 1919 г. Степан Бандера се записва в украинската гимназия в град Стрий, където учи до 1927 г. В трети гимназиален клас той става участник в украинската скаутска организация „Пласт“.

През пролетта на 1922 г. майка му Мирослава Бандера умира от туберкулоза.

Дейност в ОУН, 1932 – 1933

През 1932 – 1933 г. Степан Бандера изпълнява функцията на заместник на водача на района, а в средата на 1933 г. е назначен за районен водач на Организация на украинските националисти (ОУН). Участва в конференции в Прага, Берлин, Гданск.

Под ръководството на Бандера ОУН започва серия от наказателни акции срещу представителите на полската окупационна власт. През този период ОУН извършва три политически убийства, които получават голяма публичност: на училищния куратор Гадомски, обвинен в унищожаването на украинското училище и насаждането на полския език; на служителя на Държавното политическо управление Алексей Майлов (секретар на съветското консулство в град Лвов, който тогава е в границите на Полша), в знак на протест срещу Голодомор; на полския министър на вътрешните работи Бронеслав Перацки, който провежда „пацификация“ (умиротворение) на украинците. Степан Бандера е отговорен ръководител на тези покушения.^{[проверка?]}

Лишаване от свобода

През юни 1934 г. Степан Бандера е арестуван от полската полиция. Докато тече разследването, той е държан в затворите в Лвов, Краков и Варшава до края на 1935 г. По време на Варшавския процес Бандера е съден за принадлежността си към ОУН и за организацията на убийството на министъра на вътрешните работи на Полша Бронеслав Перацки. Степан Бандера е осъден на смърт; впоследствие смъртната присъда е заменена с доживотна.

Освободен е през септември 1939 г., след превземането на Западна Полша от Германия.

Втора световна война

След убийството на Евген Коновалец от съветския агент Судоплатов, ръководител на ОУН става полковник Андрий Мелник, който е съратник на Коновалец от времето на борбите на ЗУНР и съвместната дейност в Украинската военна организация (УВО). През август 1939 година в Рим се провежда второто Голямо събрание на украинските националисти, което официално утвърждава Андрий Мелник за глава на Ръководството на украинските националисти (по украински Провід Українських Націоналістів – ПУН). Но група млади националисти, начело със Степан Бандера, която след окупацията на Полша от Германия излиза от затворите и е била откъсната от дейността на организацията, започва да изисква от ПУН и неговия ръководител Андрий Мелник да смени изчаквателната тактика на ОУН и да изключи от ПУН неколцина членове. Конфликтът придобива остри форми и довежда до разкол. През февруари 1940 година се създава Революционно ръководство на ОУН начело със Степан Бандера.

След една година Революционното ръководство събира Голямото събрание на ОУН, което единодушно избира Степан Бандера за ръководител. Под неговото ръководство ОУН-Б се превръща в истинска революционна организация. Тя изгражда организационна мрежа на украинските земи, създава групи на ОУН-Б от членове, които живеят зад граница и заедно с немски военни кръгове, които се отнасят с разбиране към украинските дела, създава украински легион, организира освободителна борба под названието ОУН-революционери (ОУН-р), по-късно под името ОУН-СД (за самостоятелна държава), още по-разпространено е названието „бандеривци“.

Преди Германо-съветската война през 1941 г. Бандера инициира създаването на Украински национален комитет в Краков за консолидация на украински политически сили в борбата за държавност.

Сътрудничество с Германия

Нацистите предложили на Степан Бандера да им сътрудничи. За това си спомнял по време на разпита пред Нюрнбергския трибунал началникът на отдела „Абвер-II“ полковник Ервин Штолце: "През октомври 1939 г. аз и Лахузен привлякохме Бандера за пряка работа в Абвер. По своята характеристика Бандера беше енергичен агент и едновременно с това голям демагог, кариерист, фанатик и бандит, който пренебрегваше всички принципи на човешката морал, за да постигне целта си, винаги готов да извърши всякакви престъпления".

На 30 юни 1941 г. в Лвов ръководството на организацията провъзгласява възстановяването на украинската държава. Това е опит да постави Третия райх пред свършен факт и да го принуди да признае украинската борба. Обаче Хитлер инструктира своята полиция веднага да ликвидира този „заговор на украинските самостийники“. Немците арестуват Бандера на 5 юли 1941 година – само няколко дни след акта на провъзгласяването на украинската държава. Степан Бандера е затворен в германския концлагер Заксенхаузен, където остава до декември 1944 г. След това е освободен заедно с няколко други висши членове на ОУН, на които е предложено да се присъединят към немските сили ОУН-Б и Украинската въстаническа армия като съюзници на Германия против Съветския съюз. Степан Бандера отхвърля предложението на немската страна.

През февруари 1945 година се провежда регионално разширено съвещание на ръководството на ОУН-Б на украинските земи, избрано е ново Бюро на ръководството в следния състав: Бандера, Шухевич и Стецко. Този избор е потвърден от Конференцията на задграничните части на ОУН-Б през 1947 година и тогава Степан Бандера пак става глава на ръководството на цялата ОУН-Б. Като водач на ОУН-Б Бандера решава да продължи въоръжената борба срещу комунистическа Москва. Той интензивно организира регионална мрежа и бойни групи на ОУН-Б, които постоянно поддържат контакт с Регионалното ръководство чак до смъртта на водача.

През 1948 година в Задграничните части на ОУН-Б се образува опозиция, на която Бандера се противопоставя в идейна, организационна и политическа плоскост. Той категорично отхвърля идеята за демократизация на ОУН и отказ от авторитарни методи в нейната дейност до завършването на военните действия.

През декември 1950 година Бандера напуска поста глава на ръководството на задграничните части на ОУН-Б. На 22 август 1952 година той напуска също поста глава на ръководството на цялата ОУН-Б. Но неговото решение не е прието от никоя компетентна институция на ОУН-Б и Бандера остава ръководител на ОУН-Б до смъртта си през 1959 година, когато е убит.

През 1955 година се провежда Петата конференция ЗЧ на ОУН-Б, която отново избира Степан Бандера за ръководител на задграничните части на ОУН-Б; оттогава се усилва дейността на организацията.

Последни години

Следвоенните години са напрегнати за семейството на Бандера. Съветските спецслужби преследват не само водача на националното движение, а и децата му. Например до 1948 година семейството шест пъти сменя местожителството си: Берлин, Инсбрук, Зеефелд, Мюнхен, Хилдесхайм, Щарнберг. Заради необходимостта да даде на дъщеря си добро образование, семейството през 1954 година се установява окончателно в Мюнхен. Родителите се стараят да скрият от Наталка важността на персоната на баща ѝ, за да не я подлагат на опасност. Именно в Мюнхен Бандера прекарва последните си дни под името Щефан Попел. Според една от версиите той получава паспорта от лвовския шахматист Стефан Попел, който през 1944 година напуска Украйна, в началото на 50-те години на XX век живее в Париж, като през 1956 година заминава за САЩ.

Убийство

Гробът на Степан Бандера.

През есента на 1949 г. Върховният съд на Съветския съюз на закрито заседание осъжда Степан Бандера на смърт.

На 15 октомври 1959 година до входа на дома му на Крайтмайрщрасе 7 (Kreittmayrstraße), в Мюнхен в 13:05 намират още живия Степан Бандера. Медицинската експертиза установява, че причината за смъртта е отрова. Две години по-късно, на 17 ноември 1961 г., германски съд обявява, че Богдан Сташински е убил Степан Бандера по заповед на Александър Шелепин – председател на КГБ, и Никита Хрушчов – ръководител на СССР и генерален секретар на ЦК на КПСС. Богдан Сташински е стрелял в лицето на Бандера със специален пистолет, пълен с разтвор на цианкалий. След разследване убиецът е изправен пред т.нар. „процес на Сташински“ от 8 до 15 октомври 1962 г. Присъдата е обявена на 19 октомври: убиецът е осъден на осем години затвор.

Германският федерален върховен съд (Bundesgerichtshof) в Карлсруе потвърждава, че главният обвиняем в убийството на Бандера е съветската власт в Москва, която практикува политически тероризъм дори и след смъртта на Сталин. В интервю за московския вестник „Комсомолска правда“, публикувано на 6 декември 2005 година, бившият председател на КГБ на СССР Владимир Крючков признава, че убийството на Степан Бандера е един от последните случаи на отстраняване от КГБ на „нежелателни елементи“ чрез използване на терористични методи.

Степан Бандера е погребан в Мюнхенското гробище „Валдфридхоф“ на 20 октомври 1959 година. През 90-те години на ХХ век широко е обсъждана идеята за препогребване на останките му в Украйна, но по политически причини това не е осъществено.

Значение

Степан Бандера е сред символите на украинското националноосвободително движение. От 2007 г. всеки август във Волинска област в Украйна се провежда фестивал „Бандерщат“.

През 1995 г. режисьорът Олес Янчук заснема филма „Атентатът – есенното убийство в Мюнхен“ за съдбата на Степан Бандера след войната.

В проекта „Велики украинци“ Бандера заема трето място.

Награждаване със званието герой на Украйна

На 20 декември 2010 година президентът на Украйна Виктор Юшченко награждава посмъртно Степан Бандера със званието герой на Украйна за „несъкрушимост на духа в отстояването на националната идея, за проявените героизъм и саможертва в борбата за независима украинска държава“, и го награждава посмъртно с държавен орден. Наградата получава внукът на Бандера, който също се казва Степан Бандера.

В началото на 2011 г. новото ръководство на Украйна с президент Виктор Янукович официално оттегля решението Бандера да бъде обявен за герой на Украйна.

Паметници

Паметник на Степан Бандера в Тернопил

Паметници на Степан Бандера има в Лвов, Тернопил, Ивано-Франкивск, Дрогобич, Сколе, Турка, Самбир, Стари Самбир, Теребовля, Бережани, Бучач, Дубляни, Микитинци, Стрий, Борислав, Залишчики, Червоноград, Мостиска, Кременец, селата Козив, Вербив, Грабивка и Середний Березив.

Библиография

• Гордасевич, Г. Л. „Степан Бандера: людина і міф“. Львів, «Піраміда», 2001. ISBN 966-7188-41-8. Посетен на 2 февруари 2013. (на украински)
• Частий, Р. В. „Степан Бандера: мифы, легенды, действительность“ (Время и судьбы). Харьков, Фолио, 2007. ISBN 966-03-3656-X. (на руски)

Външни препратки

• ((en)) Stepan Bandera – Perspectives for Ukrainian Revolution (audio recordings)
• ((en)) Symon Petliura, Yevhen Konovalets, Stepan Bandera – Three Leaders of Ukrainian Liberation Movement murdered by the Order of Moscow. Ukrainian Publishers Limited. 237, Liverpool Road, London, United Kingdom. 1962. (audiobook).
• Колекция от речите на Степан Бандера по „Перспективи на украинската революция“
• Колекция от речите на Степан Бандера (аудио записи) ((en))
• За семейството на Бандера (укр.) Архив на оригинала от 2013-01-27 в Wayback Machine.
• Степан Бандера: човек и митове (укр.) Архив на оригинала от 2015-01-01 в Wayback Machine.
• Сайт за Степан Бандера (укр.) Архив на оригинала от 2012-11-15 в Wayback Machine.
• Stepan Bandera, His Life and Struggle (англ.)
• Полтава Петро. Хто такі бандерівці та за що вони борються Архив на оригинала от 2016-11-10 в Wayback Machine.. – Дрогобич: Відродження, 1994 (ISBN 5-7707-6230-6 (укр.))
• на Степан Бандера (укр.)
• Життєва мапа Бандери у форматі Google Earth
• Вахтанґ Кіпіані. Бандера і „бандери“ (укр.)