Ватрослав Ягич: Разлика между версии
Maksym Ye. (беседа | приноси) м external link correction |
м Борислав: замяна, добавяне или махане на знаци |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Ватрослав Ягич''' (Vatroslav Jagić) ([[1838]] |
'''Ватрослав Ягич''' (Vatroslav Jagić) ([[1838]] – [[1923]]) е [[Хърватска|хърватски]] езиковед, един от най-изтъкнатите [[славистика|слависти]] от втората половина на [[19 век]]. |
||
==Живот== |
== Живот == |
||
Ягич е роден на [[6 юли]] 1838 г. във [[Вараждин]], където посещава основно училище и първите гимназиални класове. Гимназия завършва в [[Загреб]]. Тъй като има особен интерес към [[филологията]], той заминава за [[Виена]], където следва [[класическа филология]], а при [[Франьо Миклошич]] слуша лекции по [[славистика]], на която впоследствие се отдава изцяло. След като завършва [[Виенски университет|Виенския университет]], Ягич се връща в Загреб, където е гимназиален учител от [[1860]] до [[1870]] г. През [[1869]] г. е избран за редовен член на ''[[Южнославянска академия на науките и изкуствата|Южнославянската академия на науките и изкуствата]]'' (JAZU) и за член-кореспондент на [[Санкт Петербург|Петербург]]ската академия на науките. |
Ягич е роден на [[6 юли]] 1838 г. във [[Вараждин]], където посещава основно училище и първите гимназиални класове. Гимназия завършва в [[Загреб]]. Тъй като има особен интерес към [[филологията]], той заминава за [[Виена]], където следва [[класическа филология]], а при [[Франьо Миклошич]] слуша лекции по [[славистика]], на която впоследствие се отдава изцяло. След като завършва [[Виенски университет|Виенския университет]], Ягич се връща в Загреб, където е гимназиален учител от [[1860]] до [[1870]] г. През [[1869]] г. е избран за редовен член на ''[[Южнославянска академия на науките и изкуствата|Южнославянската академия на науките и изкуствата]]'' (JAZU) и за член-кореспондент на [[Санкт Петербург|Петербург]]ската академия на науките. |
||
През [[1871]] г. Ягич напуска държавната служба и заминава за [[Лайпциг]], където защитава докторска дисертация на тема |
През [[1871]] г. Ягич напуска държавната служба и заминава за [[Лайпциг]], където защитава докторска дисертация на тема ''„Коренът -де- в славянските езици“'' (''Das Leben der Wurzel de in den slavischen Sprachen''). |
||
По препоръка на [[Исмаел Стрезневски]] Ягич бива избран за преподавател по славистика в [[Одеса]] като прекарва една подготвителна година в [[Берлин]] и Петербург. През [[1874]] г. заминава за Берлин, където става първият преподавател по славистика в [[Университет Хуболт|Университета Хумболт]], където остава до [[1880]] г. След това заминава за Петербург, където преподава славистика. През [[1886]] г. наследява [[Франьо Миклошич]] и става професор по славистика във Виенския университет, където работи до пенсионирането си през [[1908]] г. Почива на [[12 август]] 1923 г. във Виена, но е погребан в родния си град. |
По препоръка на [[Исмаел Стрезневски]] Ягич бива избран за преподавател по славистика в [[Одеса]] като прекарва една подготвителна година в [[Берлин]] и Петербург. През [[1874]] г. заминава за Берлин, където става първият преподавател по славистика в [[Университет Хуболт|Университета Хумболт]], където остава до [[1880]] г. След това заминава за Петербург, където преподава славистика. През [[1886]] г. наследява [[Франьо Миклошич]] и става професор по славистика във Виенския университет, където работи до пенсионирането си през [[1908]] г. Почива на [[12 август]] 1923 г. във Виена, но е погребан в родния си град. |
||
==Научна дейност== |
== Научна дейност == |
||
Научни трудове по [[литературознание]] и [[езикознание]] Ягич започва да публикува в бюлетините на Загребската гимназия, където работи като учител. През [[1860]] г. започва заедно с [[Франьо Рачки]] и [[Йосип Торбар]] да издава |
Научни трудове по [[литературознание]] и [[езикознание]] Ягич започва да публикува в бюлетините на Загребската гимназия, където работи като учител. През [[1860]] г. започва заедно с [[Франьо Рачки]] и [[Йосип Торбар]] да издава ''„Книжевник“'' ''списание за хърватски и сръбски език и история и естествени науки'' (''časopis za jezik i poviest hrvatsku i srbsku i prirodne znanosti''), в което публикува няколко труда по хърватски език, заслужаващи внимание: ''„Нашият правопис“'' (Naš pravopis), ''„Бележки върху нашия синтаксис“'' (Primjedbe našoj sintaksi), ''„Из миналото на хърватския език“'' (Iz prošlosti hrvatskoga jezika). С усърдие сътрудничи в изданието на Южнославянската академия ''„Рад“'', където публикува редица статии, между които ''„Материал за глаголна палеография“''(''Građa za glagolsku paleografiju''), ''„Подмладена вокализация в хърватския език“'' (''Pomlađena vokalizacija u hrvatskome jeziku'') и др. Ягич е сред инициаторите за издаването на поредицата ''„Стари хърватски писатели“'' (''Stari pisci hrvatski''). |
||
===Архив за славянска филология=== |
=== Архив за славянска филология === |
||
След пристигането си в Берлин през 1871 г. започва да издава първото по рода си списание |
След пристигането си в Берлин през 1871 г. започва да издава първото по рода си списание ''„Archiv für slavische Philologie“'' (''Архив за славянска филология''), чийто редактор е цели 45 години. Чрез това списание Ягич събужда интерес както у учените, така и у обикновените хора, към [[славяни]]те, към техните езици и култура. Това списание до голяма степен допринася за утвърждаване на славистиката, на нейната [[сравнително-исторически метод (лингвистика)|сравнително-историческа методология]] и на нейното значение като научна и академична дисциплина. |
||
===История на славянската филология=== |
=== История на славянската филология === |
||
След като се установява във Виенския университет, у Ягич се поражда идеята да издаде енциклопедия по славянска филология. Неговият труд |
След като се установява във Виенския университет, у Ягич се поражда идеята да издаде енциклопедия по славянска филология. Неговият труд ''„История на славянската филология“'' (''История славянской филологии'') (Петербург, [[1910]]) се появява в резултат на този негов замисъл. В него е обхванато развитието на славянската филология от началото до края на [[19 век]]. |
||
===Издател на стари текстове=== |
=== Издател на стари текстове === |
||
Особено интензивно Ягич се занимава със [[старобългарски език|старобългарския език]], за който доказва, че е базиран върху южнославянски диалект, като оборва т.нар. ''панонска теория'' за произхода му. |
Особено интензивно Ягич се занимава със [[старобългарски език|старобългарския език]], за който доказва, че е базиран върху южнославянски диалект, като оборва т.нар. ''панонска теория'' за произхода му. |
||
Ред 39: | Ред 39: | ||
[[Винодолски закон|Винодолския закон]], [[Полички статут|Поличкия статут]] и др. |
[[Винодолски закон|Винодолския закон]], [[Полички статут|Поличкия статут]] и др. |
||
Освен това, Ягич е известен познавач на [[глаголица|глаголическата]] писменост. През [[1911]] г. в Санкт Петербург издава труда си |
Освен това, Ягич е известен познавач на [[глаголица|глаголическата]] писменост. През [[1911]] г. в Санкт Петербург издава труда си ''„Глаголическа писменост“'' (Ягич И. В., Глаголическое письмо, Энциклопедия славянской филологии, в. III, СПБ., 1911). |
||
Към края на живота си Ягич изучава живота и творчеството на [[Юрай Крижанич]] ([[1618]] |
Към края на живота си Ягич изучава живота и творчеството на [[Юрай Крижанич]] ([[1618]]–[[1683]]), [[доминиканство|доминикански]] проповедник, проявил значителен интерес към [[панславизъм|панславизма]] и сътрудничеството между [[католицизъм|католицизма]] и [[православие|православието]]. |
||
===Връзка с Хърватска=== |
=== Връзка с Хърватска === |
||
Въпреки че по-голямата част от живота си Ягич прекарва извън Хърватска, той не прекъсва връзките си с нея. След идването си във Виена редовно следи всички събития, свързани с [[хърватска филология|хърватската филология]] и дори директно се намесва, както напр. при представянето и полемиката около ''Речника на хърватския език'' (''Rječnik hrvatskoga jezika''). Хърватските националисти обаче не оценяват просветителското дело и голямото значение на научната дейност на Ватрослав Ягич и го критикуват остро, понеже не участва в политическия живот в Хърватска. |
Въпреки че по-голямата част от живота си Ягич прекарва извън Хърватска, той не прекъсва връзките си с нея. След идването си във Виена редовно следи всички събития, свързани с [[хърватска филология|хърватската филология]] и дори директно се намесва, както напр. при представянето и полемиката около ''Речника на хърватския език'' (''Rječnik hrvatskoga jezika''). Хърватските националисти обаче не оценяват просветителското дело и голямото значение на научната дейност на Ватрослав Ягич и го критикуват остро, понеже не участва в политическия живот в Хърватска. |
||
Ватрослав Ягич е не само един от най-големите учени в историята на славистиката, но и един от най-плодотворните. По думите на хърватския езиковед [[Йосип Хам]] Ягич е „написал толкова, че ако се препечата, ще се стане библиотека от 100 книги, всяка по двеста |
Ватрослав Ягич е не само един от най-големите учени в историята на славистиката, но и един от най-плодотворните. По думите на хърватския езиковед [[Йосип Хам]] Ягич е „написал толкова, че ако се препечата, ще се стане библиотека от 100 книги, всяка по двеста страници“. |
||
==Ягич в Русия и Украйна== |
== Ягич в Русия и Украйна == |
||
В [[Русия]] и [[Украйна]] считат Ягич за свой учен, поради изключителния му принос към славистиката в тези страни. Там той е известен под името ''Игнатий Викентьевич'' или ''Игнат Викторович'' (в Русия) и ''Ігнатій'' или ''Гнат Вікентійович'' (в Украйна). |
В [[Русия]] и [[Украйна]] считат Ягич за свой учен, поради изключителния му принос към славистиката в тези страни. Там той е известен под името ''Игнатий Викентьевич'' или ''Игнат Викторович'' (в Русия) и ''Ігнатій'' или ''Гнат Вікентійович'' (в Украйна). |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Славянска филология|Ягич, Ватрослав]] |
[[Категория:Славянска филология|Ягич, Ватрослав]] |
||
[[Категория:Езиковеди|Ягич]] |
[[Категория:Езиковеди|Ягич]] |
||
[[Категория:Хърватски учени|Ягич]] |
[[Категория:Хърватски учени|Ягич]] |
||
⚫ | |||
⚫ |
Версия от 19:02, 18 март 2005
Ватрослав Ягич Vatroslav Jagić | |
хърватски езиковед | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Вараждин, Хърватия |
Учил във | Виенски университет |
Работил във | Виенски университет Хумболтов университет на Берлин Одески национален университет Санктпетербургски държавен университет |
Ватрослав Ягич в Общомедия |
Ватрослав Ягич (Vatroslav Jagić) (1838 – 1923) е хърватски езиковед, един от най-изтъкнатите слависти от втората половина на 19 век.
Живот
Ягич е роден на 6 юли 1838 г. във Вараждин, където посещава основно училище и първите гимназиални класове. Гимназия завършва в Загреб. Тъй като има особен интерес към филологията, той заминава за Виена, където следва класическа филология, а при Франьо Миклошич слуша лекции по славистика, на която впоследствие се отдава изцяло. След като завършва Виенския университет, Ягич се връща в Загреб, където е гимназиален учител от 1860 до 1870 г. През 1869 г. е избран за редовен член на Южнославянската академия на науките и изкуствата (JAZU) и за член-кореспондент на Петербургската академия на науките.
През 1871 г. Ягич напуска държавната служба и заминава за Лайпциг, където защитава докторска дисертация на тема „Коренът -де- в славянските езици“ (Das Leben der Wurzel de in den slavischen Sprachen).
По препоръка на Исмаел Стрезневски Ягич бива избран за преподавател по славистика в Одеса като прекарва една подготвителна година в Берлин и Петербург. През 1874 г. заминава за Берлин, където става първият преподавател по славистика в Университета Хумболт, където остава до 1880 г. След това заминава за Петербург, където преподава славистика. През 1886 г. наследява Франьо Миклошич и става професор по славистика във Виенския университет, където работи до пенсионирането си през 1908 г. Почива на 12 август 1923 г. във Виена, но е погребан в родния си град.
Научна дейност
Научни трудове по литературознание и езикознание Ягич започва да публикува в бюлетините на Загребската гимназия, където работи като учител. През 1860 г. започва заедно с Франьо Рачки и Йосип Торбар да издава „Книжевник“ списание за хърватски и сръбски език и история и естествени науки (časopis za jezik i poviest hrvatsku i srbsku i prirodne znanosti), в което публикува няколко труда по хърватски език, заслужаващи внимание: „Нашият правопис“ (Naš pravopis), „Бележки върху нашия синтаксис“ (Primjedbe našoj sintaksi), „Из миналото на хърватския език“ (Iz prošlosti hrvatskoga jezika). С усърдие сътрудничи в изданието на Южнославянската академия „Рад“, където публикува редица статии, между които „Материал за глаголна палеография“(Građa za glagolsku paleografiju), „Подмладена вокализация в хърватския език“ (Pomlađena vokalizacija u hrvatskome jeziku) и др. Ягич е сред инициаторите за издаването на поредицата „Стари хърватски писатели“ (Stari pisci hrvatski).
Архив за славянска филология
След пристигането си в Берлин през 1871 г. започва да издава първото по рода си списание „Archiv für slavische Philologie“ (Архив за славянска филология), чийто редактор е цели 45 години. Чрез това списание Ягич събужда интерес както у учените, така и у обикновените хора, към славяните, към техните езици и култура. Това списание до голяма степен допринася за утвърждаване на славистиката, на нейната сравнително-историческа методология и на нейното значение като научна и академична дисциплина.
История на славянската филология
След като се установява във Виенския университет, у Ягич се поражда идеята да издаде енциклопедия по славянска филология. Неговият труд „История на славянската филология“ (История славянской филологии) (Петербург, 1910) се появява в резултат на този негов замисъл. В него е обхванато развитието на славянската филология от началото до края на 19 век.
Издател на стари текстове
Особено интензивно Ягич се занимава със старобългарския език, за който доказва, че е базиран върху южнославянски диалект, като оборва т.нар. панонска теория за произхода му.
Ягич се изявява и като отличен коментатор и издател на стари текстове: Хървоевия требник, Зографското евангелие, Мариинското евангелие, Киевските листи, Виенските листи, Добромировото евангелие, Болонския псалтир, Житие на деспот Стефан, Винодолския закон, Поличкия статут и др.
Освен това, Ягич е известен познавач на глаголическата писменост. През 1911 г. в Санкт Петербург издава труда си „Глаголическа писменост“ (Ягич И. В., Глаголическое письмо, Энциклопедия славянской филологии, в. III, СПБ., 1911).
Към края на живота си Ягич изучава живота и творчеството на Юрай Крижанич (1618–1683), доминикански проповедник, проявил значителен интерес към панславизма и сътрудничеството между католицизма и православието.
Връзка с Хърватска
Въпреки че по-голямата част от живота си Ягич прекарва извън Хърватска, той не прекъсва връзките си с нея. След идването си във Виена редовно следи всички събития, свързани с хърватската филология и дори директно се намесва, както напр. при представянето и полемиката около Речника на хърватския език (Rječnik hrvatskoga jezika). Хърватските националисти обаче не оценяват просветителското дело и голямото значение на научната дейност на Ватрослав Ягич и го критикуват остро, понеже не участва в политическия живот в Хърватска.
Ватрослав Ягич е не само един от най-големите учени в историята на славистиката, но и един от най-плодотворните. По думите на хърватския езиковед Йосип Хам Ягич е „написал толкова, че ако се препечата, ще се стане библиотека от 100 книги, всяка по двеста страници“.
Ягич в Русия и Украйна
В Русия и Украйна считат Ягич за свой учен, поради изключителния му принос към славистиката в тези страни. Там той е известен под името Игнатий Викентьевич или Игнат Викторович (в Русия) и Ігнатій или Гнат Вікентійович (в Украйна).
Външни препратки
- Биография на Ватрослав Ягич (на хърватски)
- Биография на Ватрослав Ягич (на украински)