Антон Кецкаров

Антон Кецкаров
български просветен деец и революционер
Роден	12 декември1865 гр. Охрид, дн. Р.Македония
Починал	1945 Охрид
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Антон Кецкаров в Общомедия

Антон Евтимов Кецкаров е български просветен и обществен деец, революционер.

Биографични данни и просветителска дейност

Роден е през 1865 г. в Охрид. Основното си образование получава в Охрид и Струга при Григор Пърличев и други български учители. Известно време учи в гимназия в София и във Военното училище в София. Завършва средното си образование през 1887 г. в Солунската българска мъжка гимназия.

През 1887-1889 г. Антон Кецкаров е учител в Охрид, а през 1889-1897 г. - в Битоля. През 1890 г. той е инициатор за създаване на неделно училище в същия град. Един от учениците му, Симеон Радев пише за своя учител по математика в Битоля следното: "Бяхме привързани към него, защото от цялото му същество идеше лъх на сърдечност и доброта" ("Ранни спомени") .

През учебната 1897-1898 г. А. Кецкаров е учител в Солунската девическа гимназия, а през следващата учебна година в българското девическо училище в Одрин. През 1899-1900 г. по настояване на ВМОРО Антон Кецкаров е преместен в родния си Охрид, където е директор на българските училища.

След Илинденско-Преображенското въстание, в което взима участие, живее в България и работи като учител в Добрич, Каварна и Сливен. През 1908 г., след Младотурската революция се завръща в Македония и работи като учител в Битоля. В 1911 г. е един от основателите на местната структура на културно-просветното дружество "Българска Матица", чието седалище е в Цариград. В 1912 г., преследван от турските власти, отново бяга в България. Участва в Балканската война в състава на Седма Рилска дивизия. През 1913 г. прави опит да се завърне в Битоля като преподавател в девическата прогимназия, но е прогонен от сърбите. По-късно за кратко е учител в Пиринска Македония. От февруари 1916 г. е директор на пригминазията в Битоля, но през ноември същата година е принуден заедно с голяма част от местната интелигенция да избяга поради завземането на града от войските на Съглашението. През 1917 година е гимназиален учител в Скопие.

Изживява тежко крушенията на България и необходимостта от постоянна смяна на дома си и през голяма част от времето между 1918 -1921 г. е болен. По това време е пенсионер и живее в нововъзникналия Софийски квартал "Модерно преградие", за чието благоустрояване полага немалко усилия. През 1922 г. Антон Кецкаров е инициатор за създаването на местното културно-просветно и благотворително дружество "Св. св. Кирил и Методий", което през 1932 г. прераства в читалище, съществуващо и до днес.

След прогонването на сръбските власти от Македония през 1941 г. Антон Кецкаров се завръща в родния си град, където по-късно умира.

Революционна и друга обществена дейност

Антон Кецкаров е сред онези интелектуалци в Македония от 80-те и началото на 90-те години на ХІХ век, които (често независимо един от друг) търсят нови форми за организиране на населението, като съчетават просветната с революционна агитация. Още като ученик Антон Кецкаров е сред инициаторите за основаването на просветното дружество "Свети Климент" в Охрид, чиято дейност днес е обект на фалшификации в Република Македония. Дружеството подкрепя Охридската българска община в споровете й с Екзархията, а впоследствие прераства в неделно училище. През 1886 г. заедно с Климент Зарев, Н. Деребанов и други охридчани Антон Кецкаров участва в създаването на революционен кръжок. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища и да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници.

А. Кецкаров се включва във ВМОРО след нейното основаване през 1893 г. Неделното училище в Битоля, което ръководи, е прикритие за организационната дейност и агитация на ВМОРО. След 1899 г. Кецкаров е един от ръководителите на организацията в Охрид. През 1903 г. е делегат на Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМРО, където е избран за Охридски районен началник. По време на Илинденско-Преображенското въстание той е член на т.нар Горското началство в Охридско и действа с чета в района на Дебърца. След неуспешния край на въстанието заедно с други ръководители на ВМОРО като Лука Групчев, Лазар Димитров и други се оттегля през Албания и Черна гора в България. За отмъщение местните власти разграбват дома му, изтезават семейството му и го прогонват в България.

След завръщането си в Македония през 1908 г. е един от активистите в Битоля на Българските конституционни клубове, а по-късно е арестуван от турските власти с обвинение, че е председател на революционна организация.

След Междусъюзническата война се включва в редица дейности по подпомагането на бежанците от Македония.

От 1922 г. Антон Кецкаров се включва в дейността на македонските легални бежански организации, в които дълго време е касиер и счетоводител. Особено активно е участието му в Илинденската организация. При настъпилото разцепление във ВМРО на протегеровиско и махайловистко крило както и други охридчани е по-близък до протогеровистите.

Антон Кецкаров е известен и с благотворителната и друга обществено-полезна дейност. Като учител в Охрид той заделя немалка част от своего възнаграждение за подпомагане на охридските училища и на българската църковна община. Той е инициатор за създаването на трапезария за бедни деца в Софийския квартал "Модерно преградие" и е един от спомоществувателите на Македонския научен институт, учреден през 1923 година в София.

Литература

Илюстрация "Илинден", г. VІІІ, 1936, бр.3-4 с. 14;

Илюстрация "Илинден", г. ІХ, 1937, бр.2 с. 3;

Илюстрация "Илинден", г. ХІІ, 1940, бр.2, с.1-6.