Славянски божества

Славянският пантеон обхваща онези свръхестествени сили, които притежават характеристиките на богове в същинския смисъл на това понятие. В пантеона не се включват различните духове, демони, антропоморфизирани природни обекти, приказни същества и персонификации.

В пантеона обикновено не се включват и по-старите индоевропейски, балто-славянски и панславянски култови образи, характерни за еволюиралите анимистични и тотемистични дорелигиозни вярвания.

С други думи пантеон, така наричаната от древните славяни сварга, представлява съвкупността от сравнително усъвършенствани във философско отношение, комплексни, одухотворени свръхестествени сили, характерни за езическите вярвания на славяните допреди тяхното покръстване.

За славянските божества е характерна висока степен на антропоморфизация и силно усложена система от хипостасни проявления. С други думи казано, почти всички славянски богове и богини имат човешки облик, и често се сливат един в друг, като едно божество може да бъде представено от друго, поради сходства във функциите.

• Белобог — бог на доброто, на живота и светлината.
• Велес — бог на мъдростта, богатството и стадата.
• Даждбог — бог на слънцето, на плодородието и изобилието.
• Даня — богиня на водата.
• Дид — бог на плодородието и любовта.
• Догода
• Додола — богиня на дъжда и плодородието.
• Доля — богиня на съдбата, на щастието и на добрия късмет.
• Жаровит — бог на войната.
• Жива — богиня-създателка на живота.
• Зори — богини спътници на бог Даждбог.
• Коледа — бог на прероденото зимно слънце, на възраждането и надеждата.
• Къпало — бог на лятното слънце.
• Лада — богиня на любовта и брака, човешката майка.
• Ладо — спътник на Лада, бог на любовта и бащинството.
• Лел — бог на плодородието и пролетта.
• Леля — богиня на плодородието и пролетта.
• Мокош — богиня на изобилието и семейното богатство.
• Мати Земля — майката-земя.
• Месец
• Мора — богиня на зимата и смъртта.
• Недоля — богиня на лошия късмет, на нещастието.
• Пеперуна — богиня на дъжда.
• Перун — върховен бог-гръмовержец, господар на бурите и дъждовете.
• Погода
• Подага
• Позвизд
• Поревит
• Радигост — бог на пътниците, търговците и гостоприемството.
• Род — първичният бог, създател на вселената и света.
• Рожденици — богини на плодородието, зачеването и рождението; покровителки на бременните и родилките.
• Руевит — бог на плодородието и виното.
• Сварог — бог-създател на огъня, небесен повелител, покровител на занаятите.
• Сварожич — бог на пламъка, на земния огън, на войните.
• Световит — върховен бог на западните славяни, надзирател на четирите посоки на света.
• Снигна — бог на зимата и снега.
• Стрибог — бог на ветровете и властта, покровител на владетелите.
• Троян — бог на справедливостта и мира, надзирател над трите свята на Световното дърво.
• Хърс — бог на есенното слънце, на прераждането и лечението; хипостас на бог Даждбог.
• Чернобог — бог на подземния свят Нав, господар на злото.
• Ярило — бог на пролетното слънце; хипостас на бог Даждбог.

Вижте

• Славянска религия

Източници

Тази статия се основава на материал от Вечния Славянски Огън, използван с разрешение от Огнеслав.