Мидийци

Част от серията статии за
История на Иран
Персийска империя – Персийски царе
Прото-еламити (3200 – 2700 пр.н.е.) Джирофт (3000 – 500 пр.н.е.) Елам (2700 – 539 пр.н.е.) Манна (1000 – 700 пр.н.е.) Мидия (728 – 550 пр.н.е.) Ахемениди (648 – 330 пр.н.е.) Селевкиди (330 – 150 пр.н.е.) Арсакиди (250 пр.н.е. – 224 н. е.) Сасаниди (224 – 650) Ислямско завоевание (637 – 651) Омеяди (661 – 750) Абасиди (750 – 1258) Тахириди (821 – 873) Алавиди (864 – 928) Сафариди (861 – 1003) Саманиди (875 – 999) Зияриди (928 – 1043) Буиди (934 – 1055) Газневиди (963 – 1187) Селджуци (1037 – 1194) Гуриди (1149 – 1212) Хорезмшахи (1077 – 1231) Илханиди (1256 – 1353) Музафариди (1314 – 1393) Чобаниди (1337 – 1357) Джалаириди (1339 – 1432) Тимуриди (1370 – 1506) Туркомани Кара-Коюнлу (1407 – 1468) Туркомани Ак-Коюнлу (1378 – 1508) Сефевиди (1501 – 1722/1736) Хотаки (1722 – 1729) Афшариди (1736 – 1802) Зенди (1750 – 1794) Каджар (1781 – 1925) Пахлави (1925 – 1979) Иранска революция (1979) Временно правителство (1979 – 1980) Ислямска република Иран (от 1980)

Мидийците са иранци от индо-ирански произход, населявали западните и северозападните части на днешен Иран. През VI век /преди нашествието на Персите/ те успяват да създадат империя простираща се от Аран /днешен Азербайджан/ до Централна Азия и Афганистан. Днешните кюрди се смятат за техни наследници.

Мидийците, които сами си дават родственото име арийци, потеглят от бреговете на р. Оксус (Амударя) и Яксарт (Сърдаря) към високото плато Иран, чиято западна част завладяват. Тук те образуват отначало малки княжества, независими едно от друго, и през 8 в. пр. Хр. асирийските царе ги покоряват лесно. Едва през втората половина на 7 в. пр. Хр. Киаксар основава голяма мидийска империя, като покорява персите, завладява Ниневия с помощта на Вавилон и разпространява властта си на запад до пределите на Лидия ( Мала Азия). Тази империя не съществува дълго. При миролюбивия цар Астиаг, приемник на Киаксар, мидийците губят военната си мощ. Около средата на 6 век пр. Хр. Кир завладява Мидийското царство, превзема столицата му Екбатана и налага хегемонията на персите почти над цяла Предна Азия.

Техният език е непознат освен няколко лични имена, но се смята, че е бил доста близък със скитския /Scythian/ и авестанският /Avestan/ език.

Херодот изброява названията на шест техни племена или касти, като някои от тях са доста близки до шиитските и това доказва определена връзка между двете групи.

• Групата Бузае - смята се, че названието идва от персийският израз buza, означаващ "не ирански".
• Параетацени или Парае-так-(ени)от персийски, е втората група/племе спомената от Херодот.
• Третата група се нарича Струкхат.
• Аризанти е четвъртата група и наименованието идва от Arya /благороден/ и Zantu /племе, задруга/.
• Петото племе се наричало Будии.
• Маги - шестото племе, които всъщност са месопотамци /не арияни "благородни"/.

То представлява наследствена каста от свещеници, проповядващи Зурванизъм, произхождаща от религията зороастрианизъм. С времето религията на племето е потисната и изгубена, отстъпвайки място на по-чистата форма на зороастризъм, познат като перси-изъм.