Симеон Петров: Разлика между версии
м {{commons|Category:Simeon Petrov}} |
Редакция, форматиране, източници |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{личност инфокутия |
|||
⚫ | |||
| име = Симеон Петров |
|||
| име-оригинал = |
|||
портрет=Simeon petrov.jpg | |
|||
| име-категории = Петров, Симеон |
|||
описание=български авиатор | |
|||
| описание = Български авиатор |
|||
наставка= | |
|||
| портрет = |
|||
⚫ | |||
| px = |
|||
⚫ | |||
| портрет-текст = |
|||
⚫ | |||
| още-следпортрет = |
|||
⚫ | |||
| наставка = |
|||
| роден-ден = 1 |
|||
⚫ | |||
| роден-година = 1888 |
|||
| роден-град = Русе |
|||
| роден-регион = |
|||
⚫ | |||
| починал-ден = |
|||
| починал-месец = |
|||
⚫ | |||
| починал-град = София |
|||
| починал-регион = |
|||
⚫ | |||
| починал-от = |
|||
| националност = Българин |
|||
| още-данни = |
|||
| уебсайт = |
|||
| бележки = |
|||
}} |
}} |
||
'''Симеон Петров''' (01.09.1888 – 1950) е първият [[Българи|български]] [[авиатор]], летял над територията на [[България]]. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България. |
|||
⚫ | |||
'''Симеон Петров''' е [[Българи|български]] [[авиатор]], роден на [[1 септември]] [[1888]] година в [[Русе]]. Служи в 4-ти артилерийски полк в [[София]]. След конкурс е изпратен в школата за обучение на пилоти на [[Луи Блерио]] в Етамп край [[Париж]]. |
|||
=== Произход и образование === |
|||
Симеон Петров е първият авиатор в световната история, който приземява самолет със спрял двигател. По повод на това геройство във Франция издават картичка с лика му. Заедно с [[Христо Топракчиев]] разработват методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на [[Луи Блерио]]. |
|||
Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в [[Русе]]. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
=== Военна кариера === |
|||
⚫ | |||
Служи в 4-ти артилерийски полк в [[София]]. |
|||
⚫ | |||
'''[[Франция]]''' |
|||
През [[Първата световна война]] Симеон Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. |
|||
През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с [[Христо Топракчиев]] и [[Никифор Богданов]], е изпратен в школата за обучение на пилоти на [[Луи Блерио]] в Етамп край [[Париж]]. |
|||
⚫ | |||
⚫ | След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 г. |
||
По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на [[Франция]]. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио-ХХІ” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио. |
|||
Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите разрешителни след изпит пред специална комисия на френския аероклуб. |
|||
'''[[Балканска война]]''' |
|||
В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XXI” с двигател „Гном” от 70 к.с. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов. |
|||
⚫ | Единственият български самолет „Блерио XXI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край [[Разград]]. Симеон Петров е спешно командирован в [[Русия]] за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На [[14 март]] [[1913]] г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица [[Цариград]]/[[Истанбул]], но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Петров е първият началник на аеропланното училище, основател на летище „Божурище”. |
|||
⚫ | |||
⚫ | След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на [[Олимпийски игри|Олимпийските игри]] в [[Берлин]] през 1936 г. През 1938 г. създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочиот Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Умира, забравен от всички, през [[1950]] г. в София. |
|||
==Източници== |
==Източници== |
||
* Първият български авиатор Симеон Петров. // Клуб Криле, бр. 9 (159), септември 2008 г. |
|||
* Петков, Иван. [http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=48826 Страници в небето.] // Български воин, Г. LXIV, бр. 5, 2005 г. |
|||
* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.aaebulgaria.org/AviationHistoryBG.htm | заглавие = История на българската авиация | достъп_дата = 3 февруари 2010 г. | автор = Асоциация на авиационните инженери | дата = | издател = | език = }} |
|||
{{commons|Category:Simeon Petrov}} |
{{commons|Category:Simeon Petrov}} |
||
* [http://www.geocities.com/bulgarian_aviation/Aviation/Aces/SimeonBG.htm Пилоти, Асове, Командири, Самолетостроители... ] |
|||
{{СОРТКАТ:Петров, Симеон}} |
{{СОРТКАТ:Петров, Симеон}} |
Версия от 15:56, 3 февруари 2010
Шаблон:Личност инфокутия Симеон Петров (01.09.1888 – 1950) е първият български авиатор, летял над територията на България. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България.
Биография
Произход и образование
Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе.
Военна кариера
Служи в 4-ти артилерийски полк в София.
През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж.
По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио-ХХІ” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.
Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите разрешителни след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.
В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XXI” с двигател „Гном” от 70 к.с. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.
Единственият български самолет „Блерио XXI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край Разград. Симеон Петров е спешно командирован в Русия за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На 14 март 1913 г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица Цариград/Истанбул, но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.
През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.
Петров е първият началник на аеропланното училище, основател на летище „Божурище”.
Между световните войни
След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 г. създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочиот Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.
След Втората световна война
През 1947 г. дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано „Балкантон“. Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.
Умира, забравен от всички, през 1950 г. в София.
Източници
- Първият български авиатор Симеон Петров. // Клуб Криле, бр. 9 (159), септември 2008 г.
- Петков, Иван. Страници в небето. // Български воин, Г. LXIV, бр. 5, 2005 г.
- Асоциация на авиационните инженери. История на българската авиация // Посетен на 3 февруари 2010 г.