Лобизъм: Разлика между версии
дребни |
м Робот Добавяне: fi, sk, tr Изтриване: el, he Промяна: fr, gl, it, nl, no |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
[[cs:Lobbování]] |
[[cs:Lobbování]] |
||
[[de:Lobbyismus]] |
[[de:Lobbyismus]] |
||
[[el:Λόμπι]] |
|||
[[en:Lobbying]] |
[[en:Lobbying]] |
||
[[eo:Lobiado]] |
[[eo:Lobiado]] |
||
Ред 31: | Ред 30: | ||
[[eu:Lobby]] |
[[eu:Lobby]] |
||
[[fa:لابیگری]] |
[[fa:لابیگری]] |
||
[[ |
[[fi:Lobbaus]] |
||
[[ |
[[fr:Lobby]] |
||
[[ |
[[gl:Grupo de presión]] |
||
[[hr:Lobiranje]] |
[[hr:Lobiranje]] |
||
[[hu:Lobbizás]] |
[[hu:Lobbizás]] |
||
[[id:Lobi]] |
[[id:Lobi]] |
||
[[it: |
[[it:Gruppo di pressione]] |
||
[[ja:ロビー活動]] |
[[ja:ロビー活動]] |
||
[[ko:로빙]] |
[[ko:로빙]] |
||
[[nl: |
[[nl:Lobbyen]] |
||
[[nn:Lobbyverksemd]] |
[[nn:Lobbyverksemd]] |
||
[[no: |
[[no:Korridorpolitikk]] |
||
[[pl:Lobby]] |
[[pl:Lobby]] |
||
[[pt:Grupo de pressão]] |
[[pt:Grupo de pressão]] |
||
[[ru:Лоббизм]] |
[[ru:Лоббизм]] |
||
[[sk:Lobing]] |
|||
[[sr:Лобирање]] |
[[sr:Лобирање]] |
||
[[sv:Lobbying]] |
[[sv:Lobbying]] |
||
[[th:การวิ่งเต้น]] |
[[th:การวิ่งเต้น]] |
||
[[tr:Lobicilik]] |
|||
[[uk:Лобізм]] |
[[uk:Лобізм]] |
||
[[yi:לאביאונג]] |
[[yi:לאביאונג]] |
Версия от 10:13, 15 февруари 2010
Лобизмът е характерна съвременна дейност на неформален натиск в полза на конкретно политическо решение. Вследствие широкото му практикуване, постепенно е институционализиран и включен в правния корпус на някои от съвременните държави и системи за управление.
Произход
Терминът лобизъм възниква в практиката на американската политика. С него се описват опитите за влияние над избраните представители при изготвянето на законите в Конгреса. Тази практика се разпространява широко в Англия в средата на 19 век, където лобизмът се изразява най-вече в опити за директно въздействие върху парламента.
Съвременна представа
Съвременното значение на лобизма е по-обхватно и е свързано с действията на групите по интереси, които целенасочено въздействат върху властта на различни нива с цел реализация на специфични корпоративни, включително и най-вече меркантилни интереси. Групите по интереси се стремят да оказват влияние и да търсят подкрепа не само от отделните депутати, а също от политически партии, публичната бюрокрация, различни публични институции, както и от масовата публика посредством медиите. Това развиване на лобизма и разширяването на търсените източници на подкрепа е свързано с нарастващото значение на изпълнителната власт.
Лобизмът днес често се свързва и с анализирането и разясняването на конкретен проблем, с цел управляващите да го възприемат като значим и да включат решаването му в актуалния политически дневен ред, като лобисткото влияние може да се изразява и в конкретната подкрепа за даден проект за решение. Съвременното лобиране може да се разглежда и като комуникативна връзка, при която гражданските, частните или групови интереси се представят пред съответното ниво от държавното управление и се опитват да окажат влияние върху процеса на взимане на политически решения.
Първият по-сериозен опит за регламентация на лобистките практики в България се прави в 39-то Народно събрание с внесения от депутата Борислав Цеков и група депутати от НДСВ проект на Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност.
Вижте също
: Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.