Григор Бояджийски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 16: Ред 16:
Роден е в с.Царево село. Син на активния деец на македоно-одринското революционно движение Мито Бояджията. Завършва право в [[Лозана]] с отличен успех и през 1897 г. се установява на работа в [[Кюстендил]] като адвокат. Близък съратник на [[Гоце Делчев]], [[Яне Сандански]], [[Гьорче Петров]], [[Димо Хаджидимов]], [[Пейо Яворов]], които постоянно посещават дома му. Там се организира активна куриерска дейност.
Роден е в с.Царево село. Син на активния деец на македоно-одринското революционно движение Мито Бояджията. Завършва право в [[Лозана]] с отличен успех и през 1897 г. се установява на работа в [[Кюстендил]] като адвокат. Близък съратник на [[Гоце Делчев]], [[Яне Сандански]], [[Гьорче Петров]], [[Димо Хаджидимов]], [[Пейо Яворов]], които постоянно посещават дома му. Там се организира активна куриерска дейност.


Заедно с [[Найчо Цанов]], [[Тодор Влайков]], [[Илия Георгов]] и [[Иван Кепов]] основава [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]] в България и става водач на нейната кюстендилска организация. Води борба срещу засилването на личния режим на княз Фердинанд I и нарушенията на конституционните норми на управление, защищава поета Стоян Михайловски, съден за обида на монарха. Автор на инициативата за изпращане на младия [[Владимир Димитров - Майстора]] да се учи в Художественото училище в [[София]] на негова и на още трима адвокати издръжка. Съдействува за построяването на сградите на [[Читалище Братство (Кюстендил)|Кюстендилското читалище]] (1907) и на Безплатната ученическа трапезария.
Заедно с [[Найчо Цанов]], [[Тодор Влайков]], [[Илия Георгов]] и [[Иван Кепов]] основава [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]] в България и става водач на нейната кюстендилска организация. Води борба срещу засилването на личния режим на княз [[Фердинанд І]] и нарушенията на конституционните норми на управление, защищава поета [[Стоян Михайловски]], съден за обида на монарха. Автор на инициативата за изпращане на младия [[Владимир Димитров - Майстора]] да се учи в Художественото училище в [[София]] на негова и на още трима адвокати издръжка. Съдействува за построяването на сградите на [[Читалище Братство (Кюстендил)|Кюстендилското читалище]] (1907) и на Безплатната ученическа трапезария.


След 1923 г. се отдава на стопанска дейност. След 1924 г. оглавява Тютюневия синдикат в Кюстендил, взема участие в електрификацията на града.
След 1923 г. се отдава на стопанска дейност. След 1924 г. оглавява Тютюневия синдикат в Кюстендил, взема участие в електрификацията на града.

Версия от 11:05, 17 февруари 2010

Григор Бояджийски
български политик и юрист
Роден
Починал

Учил вЛозански университет
ПартияРадикалдемократическа партия
Семейство
СъпругаОлга Бояджийска

Григор Митов Бояджийски е български адвокат, политически и обществен деец.

Биография

Роден е в с.Царево село. Син на активния деец на македоно-одринското революционно движение Мито Бояджията. Завършва право в Лозана с отличен успех и през 1897 г. се установява на работа в Кюстендил като адвокат. Близък съратник на Гоце Делчев, Яне Сандански, Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Пейо Яворов, които постоянно посещават дома му. Там се организира активна куриерска дейност.

Заедно с Найчо Цанов, Тодор Влайков, Илия Георгов и Иван Кепов основава Радикалдемократическата партия в България и става водач на нейната кюстендилска организация. Води борба срещу засилването на личния режим на княз Фердинанд І и нарушенията на конституционните норми на управление, защищава поета Стоян Михайловски, съден за обида на монарха. Автор на инициативата за изпращане на младия Владимир Димитров - Майстора да се учи в Художественото училище в София на негова и на още трима адвокати издръжка. Съдействува за построяването на сградите на Кюстендилското читалище (1907) и на Безплатната ученическа трапезария.

След 1923 г. се отдава на стопанска дейност. След 1924 г. оглавява Тютюневия синдикат в Кюстендил, взема участие в електрификацията на града.

Председател на Адвокатския съвет на Кюстендилската адвокатска колегия (1920-1922, 1923-1928 и 1932).

Удостоен със званието "почетен гражданин на Кюстендил" през 1998 г.

Литература

Външни препратки