Стефан Кисов: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
{{Портал Военна история на България}} |
{{Портал Военна история на България}} |
||
{{ |
{{СОРТКАТ:Кисов, Стефан}} |
||
[[Категория:Български полковници]] |
[[Категория:Български полковници]] |
||
[[Категория:Български офицери от Бесарабия]] |
[[Категория:Български офицери от Бесарабия]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Български опълченци]] |
[[Категория:Български опълченци]] |
||
[[Категория:Хора от Сръбско-българската война]] |
[[Категория:Хора от Сръбско-българската война]] |
||
[[Категория:Носители на орден За храброст]] |
[[Категория:Носители на орден За храброст]] |
||
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]] |
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]] |
||
⚫ | |||
[[ru:Кисов, Стефан]] |
[[ru:Кисов, Стефан]] |
Версия от 16:48, 6 април 2010
Стефан Кисов | |
български военен деец | |
Роден | Стефан Иванов Кисов
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Награди | орден на свети Владимир, 4-та степен |
Стефан Кисов в Общомедия |
Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877-1878), български офицер, полковник, командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).
Биография
Стефан Кисов е роден на 15 ноември, 1861 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III- а рота от II- и батальон на Руско-българска бригада.
По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III- а Опълченска дружина. Военно звание прапоршик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и вр.Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли /дн.Везенково /. Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
Участва в Сръбско-българската война като командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.
След края на войната е назначен за командир на I- а Пехотна Софийска бригада.
Заради неодобрението на анти-руската политика по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията.
Библиография
- „Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885“' (1900) — мемоарни съчинения
- „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878“(1902) — мемоарни съчинения
Награди
- Орден „За храброст“ IV ст.
- Орден „Св. Александър“ II ст.
- Руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
Източници
- Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“