Уилям Дампир

Уилям Дампир William Dampier
Роден	5 септември 1651 Ист Кокър, Англия
Починал	март 1715 Лондон, Англия
Уилям Дампир в Общомедия

Уилям Дампир (на английски William Dampier) [[[5 септември]] 1651 (по други данни юни 1652) - март 1715] английски мореплавател и пират. Издал няколко книги, касаещи ветровете и теченията в Световния океан. Член на Британското Кралско дружество.

Ранни години

Биографията му е пълна с контрасти. Роден е в Ист Кокър, графство Съмърсет, Англия. На 7 години умира баща му, а след още 7 и майка му и след две години 16-годишният Уилям става юнга на търговски кораб и извършва първото си плаване до Франция. След това става моряк и на търговски кораби плава по Северния Атлантик и Индийския океан. Известно време служи в Британския военно-морски флот, но през 1673 го напуска и работи като агент на плантатор за захарна тръстика на Ямайка. Напуска Ямайка и отново е моряк на търговски кораб. След това сече дървен материал в Хондурас.
През 1678 се връща в Англия и решава да се занимава с търговия като за целта закупува търговски кораб, на който става капитан. Още по време на първия му рейс екипажът му вдига бунт и го принуждава да започне пиратска дейност. През 1680-1681 извършва няколко успешни нападения над испанските пристанища па западното крайбрежие на Америка.
През 1682 за кратко се отказва от пиратския занаят и отглежда тютюн във Вирджиния.
Още на следващата година обаче отново тръгва по море с пиратска цел. През 1683 в Гвинейския залив превзема холандски търговски кораб и на него пресича Атлантическия океан, заобикаля покрай нос Хорн Южна Америка и достига до островите Хуан Фернандес в Тихия океан. След кратък отдих на островите в продължение на повече от три години напада и плячкосва испански кораби по западното крайбрежие на Южна Америка, като за своя база ползва о-вите Хуан Фернандес.

Първо околосветско плаване

През 1686 Дампир със своя кораб и екипаж се отдела от останалите пиратски кораби и поема от Мексико на запад. Пресича Тихия океан, посещава островите Гуам и Минданао, достига до бреговете на Китай, след което се отправя на юг и на 4 януари 1688, на 16º23` ю.ш. и 122º55` и.д. открил нос Левек (най-северната точка на п-ов Дампир Ленд) в Северозападна Австралия. Пиратите слезли на сушата, срещнали се местните аборигени, от които не могли да плячкосат нищо поради абсолютната им нищета. След като напълнили вода продължили пътуването си.
Три години Дампир плячкосвал бреговете на Югоизточна Азия и през 1691, след осемгодишно скитане по моретата се завърнал в Англия като извършил околосветско плаване. След завръщането си Дампир се проявил като задълбочен географ-изследовател. След обработката на корабните си дневници, които водил непрекъснато от 1674 след три години издал книга «Ново пътешествие около света», в която наред с описанието на морските му приключения, многочислените острови и техните обитатели «Пътешествието» съдържало ценни наблюдения за взаимовръзката межде ветровете и морските течения, величината на магнитното склонение в различни части на света, солеността на водата в различните морета и карти с неизвестни по-рано географски обекти.

Второ плаване

След излизането на книгата Британското морско ведомство се заинтересовало от Дампир, назначили го на служба в Кралския флот и през 1698 организирало експедиция за изследване на Нова Холандия (Австралия) начело на която поставило Уилям Дампир.
На 14 януари 1699 като капитан на кораба "Робак" Дампир напуснал Англия. На 31 юли 1699 достигнал до западния бряг на Австралия на 28º ю.ш. и продължил на север покрай брега. На 25º35` ю.ш. вторично открил и изследвал залива Шарк, на 20º33` ю.ш. - архипелага Дампир, а на 18º04` ю.ш. - зал.Робак. От там продължил на север към остров Тимор и след това на североизток към Нова Гвинея. На 1 януари 1700 открил протока Дампир, отделящ п-ов Чандравасих на юг от остров Вайгео на север. На 25 февруари в архипелага Бисмарк (на североизток от Нова Гвинея) открил островите Мусау (1º26` ю.ш., 149º36` и.д.) и Емирау (1º39` ю.ш., 149º58` и.д.) от групата о-ви Сент Матиас. Продължил на югоизток, заобиколил от изток остров Нова Ирландия (открит от него) и от юг остров Нова Британия и на запад от последния открил остров Умбой (5º32` ю.ш., 147º52` и.д.), протока Дампир между тях и на запад от Умбой – остров Лонг Айлънд (5º21` ю.ш., 147º07` и.д.). След направените открития Дампир поел към Англия, но в Атлантически океан, край остров Възнесение на 22 февруари 1701 претърпял корабокрушение. Екипажът благополучно се добрал до острова и на 2 април попътен английски кораб взел корабокрушенците и ги доставил в Англия.
След завръщането си Дампир бил съден за жестокото отношение към екипажа и за гибелта на кораба, но бил оправдан и продължил да служи в Кралския флот.

Следващи плавания

Скоро след оправдаването му започнала Войната за испанското наследство и през 1703 Дампир отново като пират с два кораба извършил ново околосветско плаване, което продължило до 1707. По време на плаването Дампир свалил на островите Хуан Фернандес матроса Александър Селкирк за неподчинение, който пребивавал сам на остовите повече от 4 години, историята на който легнала в основата на романа на Даниел Дефо "Робинзон Крузо".
През 1708-1711 Дампир извършил трето околосветско плаване, този път като главен щурман в полувоенната-полупиратска експедиция на Роджър Уудс, по време на която прибрал от о-вите Хуан Фернандес изоставения моряк Александър Селкирк.
След завръщането си от третото си околосветско плаване живял малко повече от три години. Починал през март 1715 като гробът му е неизвестен.

Памет

Неговото име носят архипелаг, селище и полуостров в Австралия и два протока в Тихия океан.

Съчинения

• A new voyage round the world (v. 1-3, 1697-1709);
• A collection of Voyages, London, 1729; 1939, v. I-III.

Източници

• С в е т, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г.
• 300 путешественников и исследователей. Биографический словарь, М., 2001 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата William Dampier в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​