Петър Китанов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
снимка |
Редакция без резюме |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
| починал-място = [[Благоевград|Горна Джумая]], днес [[България]] |
| починал-място = [[Благоевград|Горна Джумая]], днес [[България]] |
||
}} |
}} |
||
| ⚫ | |||
'''Петър Китанов Николов''' е български търговец и революционер, [[Благоевград|горноджумайски]] околийски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
'''Петър Китанов Николов''' е български търговец и революционер, [[Благоевград|горноджумайски]] околийски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
[[Файл:Petar Kitanov Ichko Boychev.JPG|ляво|мини|250п|Четите на Петър Китанов и [[Ичко Бойчев]] през Хуриета.]] |
|||
Китанов е роден в 1875 година в [[Лешко]], Горноджумайско, в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Брат е на [[Александър Китанов]]. Петър Китанов учи в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]] и във [[Военно училище|Военното училище]] в [[София]]. Работи като търговец. Подгонен е от турските власти в края на 1901 година и бяга в четата на [[Христо Чернопеев]]. Взема участие в аферата [[Афера Мис Стоун|„Мис Стоун”]]. Първоначално е помощник-войвода на Чернопеев и след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в 1903 година става войвода в [[Петрич]]ко и Горноджумайско. |
Китанов е роден в 1875 година в [[Лешко]], Горноджумайско, в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Брат е на [[Александър Китанов]]. Петър Китанов учи в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]] и във [[Военно училище|Военното училище]] в [[София]]. Работи като търговец. Подгонен е от турските власти в края на 1901 година и бяга в четата на [[Христо Чернопеев]]. Взема участие в аферата [[Афера Мис Стоун|„Мис Стоун”]]. Първоначално е помощник-войвода на Чернопеев и след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в 1903 година става войвода в [[Петрич]]ко и Горноджумайско. |
||
Умира на 24 май 1912 година в Горна Джумая.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 77.</ref> |
Умира на 24 май 1912 година в Горна Джумая.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 77.</ref> |
||
| ⚫ | |||
==Бележки== |
==Бележки== |
||
<references/> |
<references/> |
||
Версия от 06:57, 30 юли 2010
Тази статия е за революционера. За адвоката вижте Петър Китанов (адвокат).
| Петър Китанов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Горна Джумая, днес България |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия Национален военен университет |
| Партия | Народна федеративна партия (българска секция) |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Александър Китанов |
| Петър Китанов в Общомедия | |
Петър Китанов Николов е български търговец и революционер, горноджумайски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Китанов е роден в 1875 година в Лешко, Горноджумайско, в Османската империя, днес в България. Брат е на Александър Китанов. Петър Китанов учи в българската гимназия в Солун и във Военното училище в София. Работи като търговец. Подгонен е от турските власти в края на 1901 година и бяга в четата на Христо Чернопеев. Взема участие в аферата „Мис Стоун”. Първоначално е помощник-войвода на Чернопеев и след Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година става войвода в Петричко и Горноджумайско.
Умира на 24 май 1912 година в Горна Джумая.[1]
Бележки
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 77.
