Владимир Полянов: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м +сорткат |
м форматиране, вътр. препр. |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
}} |
}} |
||
'''Владимир Полянов''' е български [[писател]]. |
|||
⚫ | Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919-1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922-1923)и философия във Виена (1922); завършва Свободния университет в София (1928) и режисура във Варшава (1939). Директор на Народния театър (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), в Младежкия театър (1947-1951), в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Един от основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб. |
||
⚫ | |||
⚫ | Завършва гимназия в [[София]] (1919), следва [[медицина]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] (1919-1921), в [[Грац]] (1921) и [[Мюнхен]] (1922-1923)и [[философия]] във [[Виена]] (1922); завършва [[Университет за национално и световно стопанство|Свободния университет в София]] (1928) и [[режисьор|режисура]] във [[Варшава]] (1939). Директор на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), в Младежкия театър (1947-1951), в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Един от основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб. |
||
⚫ | Виден представител на българския [[експресионизъм]], наричан от критиката „диаболизъм„ – литературна група, към която принадлежи и младият [[Светослав Минков]]. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен от комунистическата критика за „фашистки“ (Т. Павлов). |
||
==Произведения== |
==Произведения== |
Версия от 20:40, 20 октомври 2010
Владимир Полянов | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
Владимир Полянов в Общомедия |
Владимир Полянов е български писател.
Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919-1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922-1923)и философия във Виена (1922); завършва Свободния университет в София (1928) и режисура във Варшава (1939). Директор на Народния театър (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), в Младежкия театър (1947-1951), в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Един от основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб.
Виден представител на българския експресионизъм, наричан от критиката „диаболизъм„ – литературна група, към която принадлежи и младият Светослав Минков. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен от комунистическата критика за „фашистки“ (Т. Павлов).
Произведения
- Смърт. Разкази. 1922.
- Комедия на куклите. Разкази. 1923.
- Момичето и тримата. Разкази. 1927.
- Рицари. Разкази. 1927.
- Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931).
- Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934).
- Слънцето угаснало. Роман. 1928 (1995).
- Четири разказа. 1928 (1933).
- Вик. Роман. (1933).
- Черните не стават бели. Роман. 1932.
- Звезди в прозореца. Разкази. 1935.
- Гладният вълк. Роман. 1936.
- Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962).
- Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937.
- От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948).
- Ероика. Драма. 1940.
- Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948.
- Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978.
- Хроника на узряването. Роман. 1979.
- Срещи по дългия път. Мемоарни импресии.
- Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1988.
- Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989.
- Диаболични повести и разкази. 1990.
- Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и Кралица Маб, 1997.
Източници
- Пиндиков, А. Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988.
- Аретов, Н. Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. - Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81.
- Аретов, Н. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. - Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53.
- Аретов, Н. Георги Цанев и спора за романа “Слънцето угаснало” от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1-2.