Зако Хеския: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
малко разширяване |
м [[Категория:Български евреи |
||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
{{сорткат|Хеския, Зако}} |
{{сорткат|Хеския, Зако}} |
||
[[Категория:Български режисьори]] |
[[Категория:Български режисьори]] |
||
[[Категория:Български евреи]] |
|||
{{българи-мъниче}} |
{{българи-мъниче}} |
||
Версия от 20:57, 19 януари 2011
| Зако Хеския | |
| български филмов режисьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Активен период | от 1965 г. |
| Награди | Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Исак Соломонов Хеския, по-известен като Зако Хеския, е български кино-режисьор.
През 1952 г. завършва полувисше училище по кинематография и фототехника и започва кариерата си като асистент-режисьор.
От 1966 г. до 1991 г. е режисьор–постановчик в Студията за игрално кино „Бояна“. Режисира филмите:
- 1966 — Горещо пладне,
- 1966 — Началото на една ваканция,
- 1969 — Осмият,
- 1971 — Тримата от запаса,
- 1974 — Зарево над Драва,
- 1977 — Бой последен, на който е и сценарист,
- 1979 — Сами сред вълци (сериал),
- 1981 — Йо-хо-хо,
- 1985 — Нощем с белите коне (сериал),
- 1989 — Без драскотина.
Филмите му „Осмият“, „Зарево над Драва“ и „Сами сред вълци“ са отличени с наградата „Златна роза“.[1][2] През 2002 година печели и „Златна роза“ за цялостно творчество.[3] Хеския е удостоен със званията заслужил и народен артист, както и орден „Кирил и Методий“—II степен.[4]
Външни препратки
- ↑ „Златна роза“ (1961—2002)
- ↑ In memoriam: Зако Хеския (21.09.1922 – 3.06.2006), в-к „Култура“, брой 22, 9 юни 2006
- ↑ Златна роза'2002: Крехко стабилизиране, Геновева Димитрова, в-к „Култура“, бр. 39, 1 ноември 2002
- ↑ „Малцина изпратиха Зако Хеския“, Darik News, запис с прощалните слова от Валери Петров, Александър Грозев, Георги Дюлгеров и Евгений Михайлов
| ||||||||||||||
