Николо Макиавели

Николо Макиавели Niccolò di Bernardo dei Machiavelli
италиански философ
Роден	3 май 1469 Флоренция, Свещена Римска империя
Починал	21 юни 1527 Флоренция, Свещена Римска империя
Погребан	Санта Кроче, Флоренция, Италия
Религия	католицизъм
Учил във	Флорентински университет
Семейство
Деца	6
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Николо Макиавели в Общомедия

Николо̀ Макиавѐли (Шаблон:Lang-it) е италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел.

Биография

Николо Макиавели е роден на 3 май 1469 година във Флоренция, която по това време е практически независим град-държава, управляван от фамилията Медичи. Произхожда от старо, но не много богато семейство, произлизащо от някогашните маркизи на Тоскана. През годините негови членове са тринадесет гонфалниери на правосъдието, членове на градското правителство. Баща му, Бернардо ди Николо Макиавели, е юрист и умира, когато синът му е на 16 години, а майка му се казва Бартоломеа ди Стефано Нели.

Първоначалното си образование Николо Макиавели получава от баща си, който го учи на граматика, реторика и латински. Той не научава гръцки, въпреки че по това време Флоренция е един от европейските центрове на гръцката филология. През 1494 година става държавен служител. Малко по-късно от града е прогонена фамилията Медичи и е възстановено изборното управление. Макиавели участва в дипломатическото и военно управление на Флоренция, като между 1499 и 1512 година участва в дипломатически мисии до дворовете на френския крал Луи XII, арагонския крал Фернандо II и до Папската държава. През 1502-1503 година е свидетел на кампанията на Чезаре Борджия, който по това време установява властта си в Централна Италия.

Между 1503 и 1506 година Макиавели ръководи флорентинската милиция, отговорна за отбраната на града. Изпитващ недоверие към наемниците, той е привърженик на съставената от граждани милиция. Възгледите му дават резултат през 1509 година, когато флорентинците удържат победа срещу Пиза.

Въпреки военните успехи на флорентинската милиция, през август 1512 година родът Медичи, подпомаган от своя роднина папа Юлий II и от испански войски, възстановява властта си във Флоренция. Макиавели е освободен от постовете си, а година по-късно е обвинен в заговор срещу властта и е арестуван. Въпреки мъченията, той отказва да се признае за виновен и е освободен. След това се оттегля в своето имение в Сант Андреа ин Перкусина, недалеч от Флоренция, където се отдава на литературна дейност. Освен най-известните си произведения „Владетелят“ и „Беседи върху първата декада на Тит Ливий“, той пише още няколко книги между които „Военното изкуство“, „История на Флоренция“ и „Мандрагора“ (пиеса, която се играе и днес).

Макиавели е женен и има шест деца. Умира на 21 юни 1527 година във Флоренция. Мястото на гроба му е неизвестно, но в църквата „Санта Кроче“ е поставен посветен на него кенотаф с надпис „Никоя възхвала не е достойна за това име“ („TANTO NOMINI NULLUM PAR ELOGIUM“).

Произведения

„Владетелят“

Погрешно често се смята, че „Владетелят“ (на тоскански Il Principe превеждано на български и като „Принцът“ или „Князът“), най-известното си произведение на Макиавели, разкрива идеите му за управлението на държавата. В действителност, отпъдения от властта Макиавели, посвещава трактата си на новия владетел на Флоренция, Лоренцо Медичи. Макиавели се надявал Лоренцо да го вземе на работа и целия трактат има за цел да покаже в един подреден и конкретен стил, че авторът знае как се управлява държава и би бил един много добър държавен съветник. Макиавели не е взет на работа, но произведението му остава в историята като първия подробен анализ на изкуството на властта и най-вече на нейното запазване. Затова и Макиавели се смята за родоначалник на модерната политическа наука. От принципите на грубата сила и пренебрежението на моралните норми, изложени във „Владетелят“ идва и понятието макиавелизъм.

„Беседи...“

Истинските политически възгледи на Макиавели се разкриват в по-малко известното му на широката публика произведение „Беседи върху първите десет глави на Тит Ливий“ където той се разкрива като истински републиканец. Беседите представляват поредица от уроци относно това как трябва да се създаде, структурира и поддържа една република.

Други произведения

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Политическата мисъл на Николо Макиавели

Въпреки че Макиавели никога не го е казал в пряк текст, за него се отнася фразата „Целта оправдава средствата”, тъй като се съдържа в много от идеите му. Макиавели се счита за един от най-забележителните „политически теоретици” на Ренесансa, тъй като дава път на модерните възгледи в политическите си разбирания и на социалното преструктуриране.

Принципно се е открила апория в макиавелистичното мислене, последствие на трудната съвместимост на двете му основни творби: "Беседи върху първата декада на Тит Ливий“ и „Владетелят”. В беседите Макиавели се представя като привърженик на републиката, разграничавайки два противоположни духа на общността: този на народа и този на аристократите и тези два духа са в постоянен спор. За Макиавели по-добрият режим е добре организираната Република (за пример посочва Римската република) онази , която дава достъп до властта на двата основни слоя в обществото, държейки по този начин политическия конфликт в публичната сфера. Макиавели посочва (и оттук критерия за добра организация), че е от важно значение в споменатата република да се разполага с нужните институции за канализиране на конфликта вътре в самите тях, липсата на тези институции би довела до отслабване на републиката. В никоя от другите форми на управление като аристокрацията, тиранията, демокрацията или монархията не се е достигнало равновесието между страните вътре в режима , от което идва тяхната нестабилност.

Тълкувателите — привърженици на републиканската теза, претендират, че съвместимостта на двете творби Беседите и „Владетелят” , считайки че последната предполага едно иронично упражнение, което простичко разголва тогавашните реални практики на властта. Без съмнение, опонентите на републиката, които могат да се позоват на „Владетелят”, трябва да имат предвид, че Макиавели го пише, за да покаже на Лоренцо Медичи как трябва да се изпълнява ролята на владетел, ако иска да обедини Италия и да я изведе от кризата, в която се намира. Макиавели изяснява също, че може да съществува човек, чието политическо Вирту ( да знаеш да се възползваш от момента избягвайки негативите ) да надмогне републиката изобщо, но споменатото Вирту би умряло със смъртта на притежаващия го, нещо което не би се случило в добре организираната република.

Освен това трябва да се припомни, че Владетелят представлява аналогия на римска и републиканска фигура на диктатор, имащ абсолютната власт за кратък период от време и трябва да обяснява впоследствие държавните дела пред републиката. В този ред на мисли противоречието между двата главни текста на Макиавели не е особено. Ако има такова, то тогава княжеството и републиката трябва да се разбират като форми на управление, подчинени на личната политическа грижа на Макиавели : формирането на модерна за времето си държава в Италия.

Макиавели смята, че всички Владетели трябва да имат Вирту и късмет, за да притежават властта: Вирту - за да вземат правилни решения и късмет - когато се опитват да завладеят територия. Онзи владетел, който се домогва до властта посредством престъпление или лошо отношение, бидейки той жесток и деспот; трябва да разбере, че възкачи ли се веднъж на власт, трябва да промени действията си спрямо народа, давайки му свободи, за да спечели одобрение, тъй като в края на краищата той е този (народът), който ще решава съдбата му.

Макиавели е също и един автентичен предвестник на работата на днешните политически анализатори : „всички днешни владетели имат цел и защото ни е невъзможно да узнаем тайните им, сме задължени да я отгатваме от думите и действията им или да си я въобразим.”(писмо до Франческо Ветори, юли 1513 г.)

Различни текстове на мислителя хвърлят светлина и сенки върху вътрешната връзка на творчеството му. Така флорентинецът стига до заключението, не без ирония , че „от известно време аз не казвам това, което мисля, нито мисля това, което казвам и ако понякога ми се изплъзва някоя истина, я крия измежду толкова лъжи, че е трудно да се припознае.” (писмо до Франческо Гучиардини, май1521 г.)

Източници

• Benigni, U. Niccolò Machiavelli. // Catholic Encyclopedia. New York, Robert Appleton Company, 1913.

Външни препратки

• Произведения на Николо Макиавели в проекта Гутенберг (на английски език)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nicolás Maquiavelo в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​