Паспалово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
| Ред 27: | Ред 27: | ||
В [[19 век]] Паспалово е село в Малкотърновска кааза на Османската империя. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Паспалево (Paspalevo) е село в Бунархисарска каза със 100 домакинства и 485 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 84 [[Българска екзархия|екзархийски]] български семейства или 357 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.]</ref> |
В [[19 век]] Паспалово е село в Малкотърновска кааза на Османската империя. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Паспалево (Paspalevo) е село в Бунархисарска каза със 100 домакинства и 485 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 84 [[Българска екзархия|екзархийски]] български семейства или 357 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.]</ref> |
||
| ⚫ | На [[6 август]] [[1903]] г. в сражение при селото с [[Османска империя|османски]] потери е убит войводата [[Георги Кондолов]]. При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Паспалово силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а населението е избягало<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.</ref>. От селото след Преображенското въстание се изселват много българи. От тук е и родът Панчалиеви, който се изселва във Варна. В Паспалово се е родил и [[Тодор Панчалиев]], известен офицер, участник в Първата световна война, загинал 1916 г. край [[Черна вода (град)|Черна вода]]. |
||
На [[6 август]] [[1903]] г. в сражение при селото с [[Османска империя|османски]] потери е убит войводата [[Георги Кондолов]]Паспаловският революционен участък, с войвода Георги Кондолов и секретар Паскал Иванов, обхваща селата Паспалово, Мокрошево, Едига, Карадере и други по-малки селища в Малкотърновски район. За провеждане бойните действия в паспаловски участък, съгласно предварително съставен план, четата, която се състои от около 200 души е разделена на 3 отряда. |
|||
Отрядът под личното командване на войводата Георги Кондолов, в който влизат Паспаловската и Мокрошевската “смъртни дружини”, състоящ се от 97 души има за задача да унищожи турския гарнизон в Паспалово. |
|||
За предстоящите бойни действия, Кондолов разделя отряда на две бойни групи, всяка от които се състои от 5 отделения. |
|||
В навечерието на въстанието, отрядът е разположен в района на колибите “Радославовци”. На 5 август напуска изходния си район и започва предвижване към с. Паспалово. Осигурителната бойна група обкръжава селото, а ударната, където се намира войводата, към полунощ трябва да започне атаката. |
|||
Малко преди определеното за началото на атаката време, откъм село Стоилово се разнасят гърмежи. Там, войводата Дико Джелебов започва настъплението. Лаят кучетата. При това положение, Кондолов дава заповед атаката срещу турската казарма в Паспалово да започне незабавно. Аскерът е вдигнат в тревога. Завързва се ожесточен бой. Едно турско отделение незабелязано от въстаниците, заема огнева позиция в и около къщата на богатия и коварен грък Аристиди Ганозлията. Минавайки през двора му, скритите в къщата турски войници откриват залпов огън. “Удариха ме, отидох си!” – извиква войводата и пада на земята. Подло предаден от гърка Аристиди, който предоставя къщата си за прикритие на турския аскер, Кондолов пада смъртно ранен. Четникът Серафим Стоянов изтегля войводата от полесражението на закрито място и се опитва да го повдигне. Кондолов обаче, увисва в ръцете на предания си боец и промълвява с отпаднал глас: “Ах, пронизаха ме тези мръсници! Убий ме Серафиме! Не ме оставяй в ръцете на тези кучета!”. Няколко въстаници правят набързо импровизирана носилка, полагат на нея смъртно ранения войвода и го изнасят вън от селото. Събирайки последни сили, войводата пита заобиколилите го четници за развитието на боя и им дава последни указания, как да продължат борбата за овладяване на казармата, след като моли да бъде убит, за да не бъде в тежест на отряда и да бъде избавен от тежките болки. Четниците решително се противопоставят и отнасят любимия си войвода на Паспаловата могила. Междувременно боят в селото между въстаниците и обкръжения аскер продължава с неотслабваща сила. Аристиди дава на укриващия се в къщата му турски офицер женски дрехи, и така облечен, последният успява да се промъкне вън от селото и да избяга в Малко Търново, откъдето изпраща 100 турски войници в подкрепа на обсадения гарнизон в Паспалово. |
|||
Денят 6 август е твърде напрегнат за въстаниците от отряда на Кондолов. Обръчът около аскера все повече се затяга. Допускайки противника на близко разстояние, смелите народни борци откриват убийствен огън срещу настъпващия аскер и го разстройват. Командващият боя турски офицер пада убит. Това дезорганизира турските войници, които уплашени, започват отстъпление, което се превръща в неудържимо бягство. От целия обкръжен турски гарнизон в селото успяват да се спасят само 7 души, между които и предателят Аристиди, който при завързалата се престрелка попада в плен. Предчувствайки възмездието за гнусното предателство, богатият грък напразно моли въстаниците да го освободят срещу много злато. Революционният съд обаче осъжда предателя на смърт. Четникът Серафим Стоянов отсича главата му със сабята на прославения войвода Георги Кондолов. |
|||
За последните часове от героичната смърт на прославения войвода Георги Кондолов, секретарят на четата му Паскал Иванов пише: |
|||
“... Войводата не можеше вече да се държи на краката си и бяхме принудени да го пренесем на Паспаловата могила... Целият ден той непрекъснато се гърчеше от болки, а коремът му постоянно се надуваше. При всяко усилване на болките, той се обръщаше към мен и с умоляващ глас ми шепнеше: “Застреляйте ме!...” Аз се въздържах и го утешавах, че скоро ще дойде доктора (фелдшера)... Привечер се събраха на могилата въстаниците от Паспалово и Мокрошево. Войводата пожела да се види за сетен път със своите момчета. С разтреперан глас, пресекващ от страшните гърчения и болки, той каза на четата няколко прощални одобрителни думи и определи за свой заместник Йосиф Петров. След това той, спокоен вече, настоятелно ни замоли да турим край на мъките му. А лицето му все повече се изкривяваше от болки, коремът му беше страшно подут и съзнанието му взе да се помрачава...” |
|||
Смъртно раненият войвода непрекъснато умолява, увещава и накрая строго заповядва да бъде застрелян, за да се прекратят ужасните страдания. |
|||
Жребият за изпълнение на тази мъчителна и изискваща големи морални сили задача, се пада на Димитър Желязков (Македончето), който пристъпвайки към агонизиращия войвода, целува ръката му, опира дулото на пистолета в сляпото око на Кондолов и натиска спусъка. |
|||
Това става вечерта на 6 август. На следващият ден е извършено тържественото погребение на прославения войвода в присъствието на въстаническия отряд и населението от околните села. За да не останат следи, по стар четнически обичай, гробът бил изравнен отгоре и покрит със шума. Само малка каменна плоча, почти заровена в земята над главата му, с надпис ГДК – инициалите на трите имена на войводата, остава да свидетелства, че на това място е погребан един от най-забележителните войводи в Одринско. |
|||
Така загива легендарният войвода, синът на Странджа и Тракия, отдал целия си съзнателен живот за свободата на поробена Тракия, за свободата на България. За него, днес признателните потомци, пеят песни и разнасят легенди из цялата българска земя. |
|||
Повече от 20 години, безкръстният гроб на Кондолов, остава в забрава. Едва на 5 септември 1925 г. бойните другари на войводата – Лефтер Мечев, Георги Чепов, Георги Ганчев, Тодор Петков и Димитър Арнаудов, преминавайки нелегално границата, пренасят костите му в Малко Търново и ги съхраняват в едно малко сандъче, на една от страните на което са написани думите: “Делото е свято. Проклети ще бъдете, ако не продължите борбата”, които са последните думи на Кондолов преди да издъхне. |
|||
| ⚫ | |||
По време на [[Балканска война|Балканската война]] 4 души от Паспалово се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.</ref> |
По време на [[Балканска война|Балканската война]] 4 души от Паспалово се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.</ref> |
||
Версия от 17:03, 20 август 2011
Шаблон:Селище в Регион Мармара Паспалово (също и Паспалево и Паспала; Шаблон:Lang-tr, Армутверен) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград, Турция.
География
Селото се намира в северните склонове на Странджа, в непосредствена близост до българо-турската граница, на левия бряг на Резовската река (Паспалдереси). От вилаетския център Лозенград (Къркларели) е отдалечено на 45 километра в североизточна посока, а от околийския Малък Самоков (Демиркьой) на 30 в северозападна.
История
В 19 век Паспалово е село в Малкотърновска кааза на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Паспалево (Paspalevo) е село в Бунархисарска каза със 100 домакинства и 485 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 84 екзархийски български семейства или 357 души.[2]
На 6 август 1903 г. в сражение при селото с османски потери е убит войводата Георги Кондолов. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Паспалово силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а населението е избягало[3]. От селото след Преображенското въстание се изселват много българи. От тук е и родът Панчалиеви, който се изселва във Варна. В Паспалово се е родил и Тодор Панчалиев, известен офицер, участник в Първата световна война, загинал 1916 г. край Черна вода.
По време на Балканската война 4 души от Паспалово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Българското население на Паспалово се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1997 година в селото има 209 жители, а в 2000 - 224.Те са наследници на българомохамедани от село Михалково ,Девинско и още съхраняват своя език.
Личности
- Родени в Паспалово
- Шаблон:BGR-флаг Велико Матов (? - 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 1 юли 1913 година[5]
- Шаблон:BGR-флаг Вълкан Киров (Вълчан, 1887 - 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен, починал от рани на 1 юли 1913 година[6]
- Шаблон:BGR-флаг Вълчо Тамахкяров (? - 1903), малкотърновски селски войвода на ВМОРО
- Шаблон:BGR-флаг Костадин Петров (Константин, 1877 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 13 кукушка дружина[7]
- Шаблон:BGR-флаг Желязко Николов (1857 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 серска дружина[8]
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 432.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 346.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 561.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 503.