Гоцеделчевска котловина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Гоцеделчевска котловина''' (до 1950 година '''Неврокопска котловина''') е [[котловина]] в Югозападна [[България]] между планините [[Пирин]], [[Стъргач]] и Западни [[Родопи]].
'''Гоцеделчевска котловина''' (до 1950 година '''Неврокопска котловина''') е [[котловина]] в Югозападна [[България]].


== Местоположение и граници ==
Има продълговата форма с [[дължина]] около 30 км и [[ширина]] около 10 км. Отводнява се от река [[Места]]. Има равно котловидно дъно - 500-560 метра. В западната и източната част има разсадене склонове. При селата [[Гърмен]] и [[Огняново (Област Благоевград)|Огняново]] има минерални извори.
Гоцеделчевската котловина се намира между планините [[Пирин]], [[Стъргач]] и рида Дъбраш, Западни [[Родопи]]. Посредством [[Парилска седловина|Парилската седловина]] на запад се свързва със [[Санданско-Петричка котловина|Санданско-Петричката котловина]], а [[Момина клисура (пролом на Места)|Момина клисура]] на север я свързва с [[Разлог (област)|Разложката котловина]].<ref name=viewfromthetop/>


== Описание ==
[[Климат]]ът е преходен средиземноморски. Почвите и са алувиални и канелени. Дава възможност за произвеждане на интензивни култури, средиземноморски видове.
Котловината е със средна надморска височина 530&nbsp;m и площ от 122&nbsp;km². Има продълговата форма с максимална [[дължина]] 21&nbsp;km и средна [[ширина]] около 6&nbsp;km.<ref name=viewfromthetop/> Отводнява се от река [[Места]]. Има равно котловидно дъно - 500-560 метра. В западната и източната част има разсадени склонове. Източните склонове са полегати, а северните - стръмни. При селата [[Гърмен]] и [[Огняново (Област Благоевград)|Огняново]] и [[Мусомища]] има минерални извори.

[[Климат]]ът е преходен средиземноморски. Почвите и са алувиални и канелени. Дава възможност за произвеждане на интензивни култури, средиземноморски видове, овощни дървета, зеленчуци, тютюн.

Флората е представена от македоно-тракийски балкански ендемити, [[благун]], [[чинар]], [[космат дъб]], [[червена хвойна|червена]] и [[обикновена хвойн]]а. От фауната преобладават средиземноморски видове и ендемити.<ref name=viewfromthetop>„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК "Труд", София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1602.</ref>


Главно селище е град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]].<ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 230.</ref>
Главно селище е град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]].<ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 230.</ref>

Версия от 09:33, 25 декември 2011

Гоцеделчевска котловина (до 1950 година Неврокопска котловина) е котловина в Югозападна България.

Местоположение и граници

Гоцеделчевската котловина се намира между планините Пирин, Стъргач и рида Дъбраш, Западни Родопи. Посредством Парилската седловина на запад се свързва със Санданско-Петричката котловина, а Момина клисура на север я свързва с Разложката котловина.[1]

Описание

Котловината е със средна надморска височина 530 m и площ от 122 km². Има продълговата форма с максимална дължина 21 km и средна ширина около 6 km.[1] Отводнява се от река Места. Има равно котловидно дъно - 500-560 метра. В западната и източната част има разсадени склонове. Източните склонове са полегати, а северните - стръмни. При селата Гърмен и Огняново и Мусомища има минерални извори.

Климатът е преходен средиземноморски. Почвите и са алувиални и канелени. Дава възможност за произвеждане на интензивни култури, средиземноморски видове, овощни дървета, зеленчуци, тютюн.

Флората е представена от македоно-тракийски балкански ендемити, благун, чинар, космат дъб, червена и обикновена хвойна. От фауната преобладават средиземноморски видове и ендемити.[1]

Главно селище е град Гоце Делчев.[2]

Бележки

  1. а б в „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК "Труд", София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1602.
  2. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 230.