Непобедимо Слънце: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: sr:Сол Инвиктус
м кирилизиране
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:ProbusCoin.jpg|дясно|thumb|250px|Монета на император [[Проб]] (276–282) с бог Сол Инвикт на [[квадрига]]]]
[[Файл:ProbusCoin.jpg|дясно|thumb|250px|Монета на император [[Проб]] (276–282) с бог Сол Инвикт на [[квадрига]]]]
'''Сол''' e древно-римски [[бог]] на Слънцето. Познат e най-вече във формата си от 2 век сл.н.е. като '''Sol Invictus''' ([[лат]]. „'''непобедимото Слънце'''“). Присъства в рамките на водещата [[религия]] в [[империя]]та - [[митраизъм]]. Тази религия започва да се разпространява след приобщаването на източни етнически елементи в имперските земи основно като военен контингент. Тя е организирана основно около древноиранския соларен възглед, в който на преден план е изведено божеството [[Митра]]. Развитието на представата за Митра от митологично предпоставен гарант в природен и социален план към военен, религиозен и държавен символ води до имперския профил на Непобедимото Слънце.
'''Сол''' е древно-римски [[бог]] на Слънцето. Познат е най-вече във формата си от 2 век сл.н.е. като '''Sol Invictus''' ([[лат]]. „'''непобедимото Слънце'''“). Присъства в рамките на водещата [[религия]] в [[империя]]та - [[митраизъм]]. Тази религия започва да се разпространява след приобщаването на източни етнически елементи в имперските земи основно като военен контингент. Тя е организирана основно около древноиранския соларен възглед, в който на преден план е изведено божеството [[Митра]]. Развитието на представата за Митра от митологично предпоставен гарант в природен и социален план към военен, религиозен и държавен символ води до имперския профил на Непобедимото Слънце.


Сол отговаря на [[гръцки]]я [[Хелиос]], но не е взет от гръцката религия, а е от [[Римска империя|римски]] произход от времето на [[Ромул]] и е въведен от легендарния [[сабини|сабински цар]] [[Тит Таций]].
Сол отговаря на [[гръцки]]я [[Хелиос]], но не е взет от гръцката религия, а е от [[Римска империя|римски]] произход от времето на [[Ромул]] и е въведен от легендарния [[сабини|сабински цар]] [[Тит Таций]].


Древно-римският бог e наричан ''Sol Indiges'' и е почитан заедно с богинята [[Луна]]. Те имат общ храм и празникът им започва на 28 август.
Древно-римският бог е наричан ''Sol Indiges'' и е почитан заедно с богинята [[Луна]]. Те имат общ храм и празникът им започва на 28 август.


С названието Sol Invictus е наричан и персийският бог [[митраизъм|Митра]], раждането на който се чества на 25 декември (зимното слънцестоене, свързано с най-краткия ден и началото на нарастването му спрямо пролетното равноденствие).
С названието Sol Invictus е наричан и персийският бог [[митраизъм|Митра]], раждането на който се чества на 25 декември (зимното слънцестоене, свързано с най-краткия ден и началото на нарастването му спрямо пролетното равноденствие).


== Литература ==
== Литература ==

Версия от 13:26, 18 февруари 2012

Монета на император Проб (276–282) с бог Сол Инвикт на квадрига

Сол е древно-римски бог на Слънцето. Познат е най-вече във формата си от 2 век сл.н.е. като Sol Invictus (лат. „непобедимото Слънце“). Присъства в рамките на водещата религия в империята - митраизъм. Тази религия започва да се разпространява след приобщаването на източни етнически елементи в имперските земи основно като военен контингент. Тя е организирана основно около древноиранския соларен възглед, в който на преден план е изведено божеството Митра. Развитието на представата за Митра от митологично предпоставен гарант в природен и социален план към военен, религиозен и държавен символ води до имперския профил на Непобедимото Слънце.

Сол отговаря на гръцкия Хелиос, но не е взет от гръцката религия, а е от римски произход от времето на Ромул и е въведен от легендарния сабински цар Тит Таций.

Древно-римският бог е наричан Sol Indiges и е почитан заедно с богинята Луна. Те имат общ храм и празникът им започва на 28 август.

С названието Sol Invictus е наричан и персийският бог Митра, раждането на който се чества на 25 декември (зимното слънцестоене, свързано с най-краткия ден и началото на нарастването му спрямо пролетното равноденствие).

Литература

  • Stephan Berrens: Sonnenkult und Kaisertum von den Severern bis zu Constantin I. (193–337 n. Chr.), Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2004, ISBN 3-515-08575-0
  • Manfred Clauss: Sol Invictus Mithras. In: Athenaeum (Pavia) 68, 1990, S. 423–450.
  • Gaston H. Halsberghe: The cult of Sol Invictus, Leiden 1972 (wichtige Materialsammlung, aber überholter Forschungsstand).
  • Steven E. Hijmans: The Sun which did not rise in the East; the Cult of Sol Invictus in the Light of Non-Literary Evidence. In: Babesch. Bulletin Antieke Beschaving 71, 1996, S. 115–150.
  • Martin Wallraff: Christus verus sol. Sonnenverehrung und Christentum in der Spätantike, Münster 2001, ISBN 3-402-08115-6,(Rezension.)

Външни препратки