Георги Атанасов (революционер): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ:
Ред 26: Ред 26:


{{Портал Македония}}
{{Портал Македония}}
{{сорткат|Атанасов, Георги}}
{{СОРТКАТ:Атанасов, Георги}}
[[Категория:Български офицери]]
[[Категория:Български офицери]]
[[Категория:Дейци на ВМРО]]
[[Категория:Дейци на ВМРО]]

Версия от 14:48, 23 март 2012

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Атанасов.

Георги Атанасов
български офицер и революционер

Роден
Починал

Учил вНационален военен университет
Георги Атанасов в Общомедия

Георги Атанасов Атанасов, с псевдоними Моров, Петър Вангелов, Вангел Петров, Август, Беломорски, е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1][2]

Биография

Георги Атанасов е роден на 14 януари 1880 година в Търново. От 1 януари 1900 година е кадрови офицер в Българската армия. Участва в Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война.

През 1919 година Георги Атанасов е уволнен с чин подполковник. На 6 януари 1922 година след като е предизвикан, убива в софийското кафене „Панах“ петричкия окръжен управител Васил Славов, началника на 6 полицейски участък и един полицай. Известно време се укрива в София, след което става четник на ВМРО в Кочанско,[3] а по-късно е определен за специален пратеник на ЦК на ВМРО и за секретар на Алеко Василев.

Георги Атанасов, Александър Протогеров и Алеко Василев.

Георги Атанасов става член на Тайния военен съюз. Заедно с Алеко Василев осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година. Участва и в Деветоюнския преврат през 1923 година. През същата година с група четници, участва в потушаването на Септемврийското въстание.[4]

Атанасов е един от основните организатори на убийството на Тодор Александров през 1924 година. Заради това, по нареждане на Иван Михайлов, е убит по време на Горноджумайската наказателна акция на 12 септември при престрелка с групата на Кирил Дрангов в Горна Джумая, днес Благоевград[5].

Бележки

  1. Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр.426
  2. „Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.
  3. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 128.
  4. Баждаров, Георги. "Моите спомени", София, 2001, стр. 128
  5. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133