Велико московско княжество: Разлика между версии
Denis BGRUS (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Denis BGRUS (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 203: | Ред 203: | ||
|- |
|- |
||
|} |
|} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Ред 212: | Ред 208: | ||
* [[Русия]] |
* [[Русия]] |
||
* [[Руско царство]] |
* [[Руско царство]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Версия от 18:16, 28 април 2012
Велико московско княжество Великое княжество Московское | |
1263 – 1547 | |
Московското княжество през 1500 г. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Москва |
Официален език | руски |
Религия | православие |
Форма на управление | монархия |
История | средновековие |
Основаване на княжеството | 1263 |
Велико княжество | 1363 |
независимост от Златната орда | 1480 |
Начало на Руското царство | 22 октомври 1547 |
Площ | |
Общо (през 1547) | 3 000 000 km2 |
Население | |
Преброяване | 6 000 000 |
| |
Днес част от | Русия |
Велико московско княжество в Общомедия |
Великото московско княжество е средновековно руско държавно образувание просъществувало от 1263 до 1547 година. Московските земи управлявани от княза на Москва се превръщат постепенно в център и териториално ядро около който се и изгражда Руското царство в североизточните древноруски земи.
История
Първият княз на Моска е синът на Всеволод III - Владимир, който през 1213 за няколко месеца отделя града от Владимиро-Суздалското княжесто. От 1247 до 1248 княжеството е управлявано от Владимир Холобрит, но след смъртта му отново става част от Владимиро-Суздалското княжество. През 1263 Александър Невски завещава Москва на синът си Даниил Московски. В резултат на нашествията на монголците, княжеството остава зависимо от тях. През 1368 княжеството започва война срещу Литовското княжество, но впоследствие се сключва мир. През 1374 Дмитрий Донски престава да плаща данък на Златната орда и заедно с другите князе от североизточна Русия се опълчват на монголското влиание. Четири години след това, Дмитрий и неговите съюзници побеждават златната орда в битка край Рязан. През 1382 хан Тохтамиш опожарява Москва, но войската на ордата бива разбита от армията на Владимир Храбри. В крайна сметка Дмитрий се съгласява да плаща данък и в замяна получава Владимиро-Суздалското княжество. През 1396 Ордата е разгромена от тимуридите, които разграбват и Москва. В началото на 15 век Златната орда се разделя за 3 ханства. През 1425 година тронът е наследен от племенникът на княз Василий I - Василий Слепи. Това среща недоволството на аристокрация и така започва борба за власт между Василий и династията Юревич. Князът е пленяван на 2 пъти и дори е ослепен. През 1471 Иван III Велики започва поход срещу Новгородската република. Московските войници тероризират населението и извъшват грабежи. На 11 август 1471 е сключен мирен договор, според който Новгород плаща на Москва 16 000 рубли. През октомври 1477 Иван III отново напада Новгородската република, заедно с Тверското княжество и Псковската република. Новгород пада под обсада и на 15 януари 1478 официално е присъединен към княжеството. През 1480 Москва окончателно става независима от Златната орда. След това Литовското и Казанското ханство предприемат атаки срещу великото московско княжество. След серия от войни, загубилите били принудени да признаят Смоленск и течението на р. Днепър за владение на Москва. По времето на Василий III са завладяни Псковската република и Рязан. През 1519 кримското ханство напада Москва. През 1530 се разда първородният син на Василий - Иван IV. След смъртта на Василий, Иван става княз, а майка му Елена Глинская е регент. През 1547 Иван е коронясан за цар, с което се поставя началото на Руското царство.
Владетели
Вижте също