Гоцеделчевска котловина: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 9: | Ред 9: | ||
[[Климат]]ът е преходен средиземноморски. Почвите и са алувиални и канелени. Дава възможност за произвеждане на интензивни култури, средиземноморски видове, овощни дървета, зеленчуци, тютюн. |
[[Климат]]ът е преходен средиземноморски. Почвите и са алувиални и канелени. Дава възможност за произвеждане на интензивни култури, средиземноморски видове, овощни дървета, зеленчуци, тютюн. |
||
Флората е представена от македоно-тракийски балкански ендемити, [[Благун (дъб)|благун]], [[чинар]], [[космат дъб]], [[червена хвойна|червена]] и [[обикновена |
Флората е представена от македоно-тракийски балкански ендемити, [[Благун (дъб)|благун]], [[чинар]], [[космат дъб]], [[червена хвойна|червена]] и [[обикновена хвойна]]. От фауната преобладават средиземноморски видове и [[ендемит]]и.<ref name=viewfromthetop>„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК "Труд", София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1602.</ref> |
||
Главно селище е град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]].<ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 230.</ref> |
Главно селище е град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]].<ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 230.</ref> |
Версия от 12:47, 3 май 2012
Гоцеделчевска котловина (до 1950 година Неврокопска котловина) е котловина в Югозападна България.
Местоположение и граници
Гоцеделчевската котловина се намира между планините Пирин, Стъргач и рида Дъбраш, Западни Родопи. Посредством Парилската седловина на запад се свързва със Санданско-Петричката котловина, а Момина клисура на север я свързва с Разложката котловина.[1]
Описание
Котловината е със средна надморска височина 530 m и площ от 122 km². Има продълговата форма с максимална дължина 21 km и средна ширина около 6 km.[1] Отводнява се от река Места. Има равно котловидно дъно - 500-560 метра. В западната и източната част има разсадени склонове. Източните склонове са полегати, а северните - стръмни. При селата Гърмен и Огняново и Мусомища има минерални извори.
Климатът е преходен средиземноморски. Почвите и са алувиални и канелени. Дава възможност за произвеждане на интензивни култури, средиземноморски видове, овощни дървета, зеленчуци, тютюн.
Флората е представена от македоно-тракийски балкански ендемити, благун, чинар, космат дъб, червена и обикновена хвойна. От фауната преобладават средиземноморски видове и ендемити.[1]
Главно селище е град Гоце Делчев.[2]
Бележки
- ↑ а б в „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК "Труд", София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1602.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 230.