Свети Никола (Псача): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
AvocatoBot (беседа | приноси) м r2.7.3) (Робот Добавяне: es:Iglesia de San Nicolás (Psača) |
||
Ред 54: | Ред 54: | ||
[[Категория:Община Ранковце]] |
[[Категория:Община Ранковце]] |
||
[[es:Iglesia de San Nicolás (Psača)]] |
|||
[[fr:Église Saint-Nicolas (Psatcha)]] |
[[fr:Église Saint-Nicolas (Psatcha)]] |
||
[[sr:Манастир Светог Николе у селу Псачи]] |
[[sr:Манастир Светог Николе у селу Псачи]] |
Версия от 00:20, 12 юли 2012
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
Шаблон:Храм инфо „Свети Никола“ е средновековна православна църква в село Псача, община Ранковце, Република Македония.
Местоположение
Църквата се намира на 3 километра от шосето Крива Паланка - Куманово, високо в село Псача, сред стари дъбови и акациеви гори.
История
Историческите сведения са оскъдни, но се предполага, че църквата е изградена около 1354 година. Църквата, както и нейният ктитор - севастократор Владко се споменават в една дарствена грамота от 25 март 1358 година, с която църквата е дарена на Хилендарския манастир. Тъй като грамотата е подписана от цар Стефан Душан (1331 - 1355), умрял три години преди това, предполага се, че всъщност е имало две грамоти — едната от Душан, а другата от Урош, които хилендарските монаси изкусно „споили” в една с цел да използват авторитета на първия сръбски цар.
Църквата никога не е била център на самостоятелен манастир, но е имала статут на манастирска по силата на дарствената грамота от 1358 г. Понастоящем е гробищна църква - в двора и е гробището на село Псача.
От запазените стенописи на южната стена на църквата може да се направи извод, че севастократор Владко и неговият баща - княз Паскач са ктитори на църквата.
Архитектурни и художествени особености
Църквата е във форма на вписан кръст в правоъгълно пространство с централен купол и купол над нартекса. Куполът над централната част е разрушен и църквата през значителен период е била напълно открита и изложена на природните стихии. Поради недостиг на средства, при възстановяването и, на мястото на централния купол е изграден полукръгъл свод.
Фасадите на църквата се профилирани със слепи арки и богато украсени с керамични мотиви. Апсидата е тристенна, също украсена с керамопластика. Църквата е изградена от блокове дялан камък и червени тухли, споени с бял хоросан. Във фасадите са вградени каменни блокове с изображения на грифон, християнски кръстове и символи, както и свастика.
Запазените стенописи са от времето на изграждане на църквата и са ценни образци на средновековното християнско изкуство. С висока художествена стойност са реалистичните стенописи на южната стена на ктиторското семейство, включващо княз Паскач и неговата съпруга - княгиня Озра, севастократор Владко, неговата жена Владислава и тримата им синове Стефан, Урош и един с неизвестно име. На северната стена в цял ръст са изобразени Св. Св. Константин и Елена и портрети на сръбския цар Стефан Урош V (1336 - 1371) и неговия съвладетел крал Вълкашин.
Запазени са и фрески на Св. Йоаким Осоговски (от 1371 година), Св. Меркурий , Св. Климент (от 1366 година), както и на Св. Ахил, Св. Дионисий, Св. Св. Константин и Елена, Св. Спиридон. В олтарната апсида в цял ръст са изписани образите на Св. Атанасий Велики, Св. Йоан Златоуст, Св. Григорий Богослов и Св. Василий Велики. Над входната врата е традиционното изображение на Успение Богородично.
Литература
- Христо Матанов - „Югозападните български земи през XIV век“. Наука и изкуство, София 1986 г.
- Василије Марковић - „Православно монаштво и манастири у средњевековној Србији“, Сремски Карловци, 1920.
- Александар Дероко - „Монументална и декоративна архитектура у средњевековној Србији“ , Београд, 1985.