Време (граматика): Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Промяна: la:Tempus (grammatica) |
|||
Ред 75: | Ред 75: | ||
[[ja:時制]] |
[[ja:時制]] |
||
[[kk:Шақ категориясы]] |
[[kk:Шақ категориясы]] |
||
[[la:Tempus ( |
[[la:Tempus (grammatica)]] |
||
[[lt:Gramatinis laikas]] |
[[lt:Gramatinis laikas]] |
||
[[ml:കാലം (വ്യാകരണം)]] |
[[ml:കാലം (വ്യാകരണം)]] |
Версия от 01:04, 5 септември 2012
Време e морфологична категория, която изразява отношението на действието, изразено чрез глагола, към момента на изказването.
Глаголните времена могат да бъдат разделени на 3 групи — минали, сегашни и бъдещи.
Времена в Българския език
В традиционното езикознание се приема, че в българския език има 9 глаголни времена, които се изразяват посредством специфични форми на глагола и с помощта на спомагателни думи. Тези девет времена са:
Сегашно време (презенс)
ходя, ходиш, ходи, ходим, ходите, ходят
Минало свършено време (аорист)
- хо̀дих, хо̀ди, хо̀ди, хо̀дихме, хо̀дихте, хо̀диха
Минало несвършено време (имперфект)
- хо̀дех, хо̀деше, хо̀деше, хо̀дехме, хо̀дехте, хо̀деха
Минало неопределено време (перфект)
- ходил съм, ходил си, ходил е, ходили сме, ходили сте, ходили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
- бях хо̀дил, беше хо̀дил, беше хо̀дил, бяхме хо̀дили, бяхте хо̀дили, бяха хо̀дили
Минало предварително време означава минало действие, което е извършено преди друго минало действие (или преди определен минал момент) . В миналия момент, за които се говори, се проявява резултатът от извършеното действие.
Бъдеще време (футурум)
- ще хо̀дя, ще хо̀диш, ще хо̀ди, ще хо̀дим, ще хо̀дите, ще хо̀дят
- няма да хо̀дя, няма да хо̀диш, няма да хо̀ди, няма да хо̀дим, няма да хо̀дите, няма да хо̀дят
Бъдеще предварително време (футурум екзактум)
- ще съм хо̀дил(а), ще си хо̀дил(а), ще е хо̀дил(а), ще сме хо̀дили, ще сте хо̀дили, ще са хо̀дили
- няма да съм хо̀дил(а), няма да си хо̀дил(а), няма да е хо̀дил(а), няма да сме хо̀дили, няма да сте хо̀дили, няма да са хо̀дили
Бъдеще време в миналото (футурум претерити)
- щях да хо̀дя, щеше да хо̀диш, щеше да хо̀ди, щяхме да хо̀дим, щяхте да хо̀дите, щяха да хо̀дят
- нямаше да хо̀дя, нямаше да хо̀дѝш, нямаше да хо̀ди, нямаше да хо̀дим, нямаше да хо̀дите, нямаше да хо̀дят'
Бъдеще предварително време в миналото (футурум екзактум претерити)
- щях да съм хо̀дил, щеше да си хо̀дил, щеше да е хо̀дил, щяхме да сме хо̀дили, щяхте да сте хо̀дили, щяха да са хо̀дили
Деветчленната система на глаголните времена е използвана за първи път от Юрдан Трифонов, който освен деветте времена, посочва и десети член на системата - т.н бъдеще неопределено време (от типа писа ще), което по-късно е премахнато поради липсата на каквато и да е употреба в съвременния книжовен език. Деветчленната система окончателно е утвърдена и наложена в българското езикознание и обучението по български език от Любомир Андрейчин[1].
Вижте още
Бележки
- ↑ Бояджиев, Т., И. Куцаров, Йо. Пенчев. Съвременен български език. С.:ИК Петър Берон, 1999 г.
|