Шарл Валоа: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м r2.7.2+) (Робот Промяна: pt:Carlos (conde de Valois) |
||
Ред 48: | Ред 48: | ||
[[no:Karl av Valois]] |
[[no:Karl av Valois]] |
||
[[pl:Karol de Valois]] |
[[pl:Karol de Valois]] |
||
[[pt:Carlos |
[[pt:Carlos (conde de Valois)]] |
||
[[ru:Карл Валуа]] |
[[ru:Карл Валуа]] |
||
[[sh:Karlo Valois]] |
[[sh:Karlo Valois]] |
Версия от 04:50, 27 октомври 2012
Шарл Валоа Charles de Valois | |
император на Латинската империя | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Париж, Франция |
Семейство | |
Род | Валоа |
Баща | Филип III |
Майка | Исабела Арагонска |
Братя/сестри | Маргьорит Френска Благш Френска Луи д'Еврьо Филип IV |
Съпруга | Маргарита Анжуйска (1273 – 1299) (1290) |
Деца | Филип VI Карл II Алансон Изабела Валоа Бланка Валоа Жана дьо Валоа |
Други роднини | Карл IV (зет) |
Шарл Валоа в Общомедия |
Шарл Валоа́, граф (на фр. Charles comte de Valois) е син на Филип III Смелия и неговата първа съпруга Изабел Арагонска. Брат на краля на Франция Филип IV Хубави.
Посветен в рицарство на 14 годишна възраст, с помощта на папския легат е обявен за крал на Арагон, но след като не успява действително да заеме престола, през 1295 г. той се отказва от короната на Арагон.
От първата си съпруга Маргьорит Анжу наследява титлите граф на Анжу, Мен и Перш (март 1290). Чрез втората си съпруга Катрин дьо Куртене наследява претенцията за император на Латинската империя (януари 1301). С помощта на папа Бонифаций VIII става граф ди Романя. През 1308 г. граф дьо Валоа се жени за Марго дьо Шатийон-Сен Пол.
От трите си брака има множество деца. Най-големият му син Филип VI става крал на Франция (първи от династията Валоа). Той е дядо на Филипа дьо Ено - съпруга на английския крал Едуард III.
През 1301 г. Валоа воюва в Италия за папското графство, командва две военни експедиции в Аквитания (1297 и 1324), става кандидат за император на Свещената римска империя. Умира в Ножан льо Руа и е погребан в църквата "Свети Яков" в Париж.