Сто и един далматинци: Разлика между версии
м r2.7.2+) (Робот: Променяне от vi:101 con chó đốm (phim hoạt hình) на vi:One Hundred and One Dalmatians |
м r2.7.3) (Робот Добавяне: fa:صد و یک سگ خالدار |
||
Ред 144: | Ред 144: | ||
[[es:101 dálmatas]] |
[[es:101 dálmatas]] |
||
[[et:101 dalmaatslast]] |
[[et:101 dalmaatslast]] |
||
[[fa:صد و یک سگ خالدار]] |
|||
[[fi:101 dalmatialaista (vuoden 1961 elokuva)]] |
[[fi:101 dalmatialaista (vuoden 1961 elokuva)]] |
||
[[fr:Les 101 Dalmatiens (film, 1961)]] |
[[fr:Les 101 Dalmatiens (film, 1961)]] |
Версия от 16:34, 23 февруари 2013
- Вижте пояснителната страница за други значения на 101 далматинци.
Сто и един далматинци | |
One Hundred and One Dalmatians | |
Режисьори | Волфганг Райтерман[1] |
---|---|
Продуценти | Уолт Дисни[1] |
Базиран на | от Доуди Смит |
В ролите | няма |
Премиера | 25 януари 1961 г. (САЩ) |
Времетраене | 79 минути |
Език | английски език |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Сто и един далматинци в Общомедия |
„Сто и един далматинци“ (Шаблон:Lang-en) е американски анимационен филм на компанията Уолт Дисни. Премиерата му в САЩ е на 25 януари 1961 г., създаден по едноименния роман на английската писателка Доди Смит. Това е седемнадесетият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (Walt Disney Animated Classics). „Сто и един далматинци“ е на десето място по приходи сред филмите от 1961 г. и един от най-популярните филми на студиото за десетилетието.
Сюжет
Понго е млад далматинец, който живее в Лондон със своя „любимец“ — музикантът Роджър. Отегчен от ергенския живот, Понго решава да намери подходящи партньорки за двамата и открива такива в лицето на младата дама Анита и нейната Пердита (също далматинец). Инициираната от Понго първа среща в парка слага началото на сближаване, което води до сватбата на двете двойки.
В нощта, когато Пердита ражда 15 кученца, семейството е посетено от Круела де Вил, заможна бивша съученичка на Анита, любителка на кожите. Тя иска да изкупи кученцата, но Роджър категорично отказва, макар че семейството има финансови затруднения.
Круела де Вил наема братята Хорас и Джаспър да отвлекат кутретата. Предприетото издирване от Скотланд Ярд е безрезултатно и Понго обявява изчезването на кученцата по време на „Вечерния лай“. От куче на куче новината се разнася из Англия.
Старото куче Полковник и котката Сержант Тибс откриват кутретата, затворени от Хорас и Джаспър в „Дяволската къща“, собственост на Круела. Предупредени по лаещата верига, Понго и Пердита се отправят натам. В същото време Круела отива в „Дяволската къща“ и изисква от Хорас и Джаспър да убият кутретата същата нощ. Целта ѝ е да направи палта от кожите им. Понго и Пердита успяват да се намесят навреме и да отведат кученцата. Освен техните собствени, още десетки са били събрани заради кожите им. Понго решава да заведе всички 99 кученца в Лондон.
Пътят обратно е дълъг и труден, но далматинците срещат помощ от съпричастни животни. Едва успяват да избягат от преследвачите си — Хорас, Джаспър и Круела. За да ги заблудят, се налага дори да се дегизират, като се овалват в черни сажди. Благополучно успяват да стигнат до Лондон с камион, а по пътя преследвачите им катастрофират.
Роджър и Анита се готвят за Коледа, но атмосферата в дома им не е празнична. Песента на Роджър, посветена на Круела, е станала хит и те са се замогнали, обаче тъгуват по загубените кучета. След първоначалната изненада при пристигането на многобройните, покрити със сажди далматинци, те с радост разпознават своите любимци и решават да запазят всички 101 кучета, да се преселят в провинцията и там да основат „плантация за далматинци“.
Продължения и други адаптации
През 1996 г. Дисни създават игрален филм „101 далматинци“, с участието на Глен Клоуз в ролята на Круела де Вил. В тази версия животните не говорят. Успехът на филма води до продължението „102 далматинци“, което излиза на 22 ноември 2000 г.
След първия игрален филм, стартира и анимационен сериал „101 далматинци“ (One Hundred and One Dalmatians: The Series).
На 21 януари 2003 г. излиза директно на видео и DVD продължението на анимационния филм от 1961 г. — „101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон“.
Награди
Филмът печели наградата на БАФТА (BAFTA Award) за „най-добър филм“ през 1962 г. [2]
Синхронен дублаж
Роля | Изпълнител |
---|---|
Роджър | Ненчо Балабанов |
Анита | Петя Абаджиева |
Круела | Симона Нанова |
Понго | Тодор Николов |
Пердита | Мина Костова |
Нани | Йовка Апостолова |
Джаспър | Николай Кипчев |
Хоръс | Петър Добрев |
Други гласове
Деца
Анна-Мария Върбани |
Антония Тасева |
Ая Николова |
Мин Ян Щерева |
Ния Ралинова |
Георги Гиргинов |
Деян Лазаров |
Димитър Ненчев |
Майкъл Зарков |
Павел Петков |
Песни
Песен | Изпълнява |
---|---|
Круела де Вил | Ненчо Балабанов |
Далматинска плантация | Ненчо Балабанов Хор |
Българска версия
Обработка | Александра Аудио |
---|---|
Режисьор на дублажа | Симона Нанова |
Превод | Елена Акерман |
Адаптация | Венета Янкова |
Музикален режисьор | Десислава Софранова |
Музикален асистент | Цветомира Михайлова |
Превод на песните | Десислава Софранова Цветомира Михайлова |
Творчески директор | Венета Янкова |
Тонрежисьор | Петър Костов |
Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |
Източници
- ↑ а б Сто и един далматинци.
- ↑ Awards for One Hundred and One Dalmatians (1961) // IMDb. Посетен на 2009-12-08. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
английски
)
Външни препратки
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата One Hundred and One Dalmatians в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |