Ксенофонт

Виж за разграничение по паронимично сходство - Ксенофан

Ксенофонт Ξενοφών
древногръцки писател
Роден	430 пр.н.е. Атина, Гърция
Починал	Коринт Гърция 355 пр.н.е.,
Ксенофонт в Общомедия

Ксенофонт (гръцки- Ξενοφών) е древногръцки писател, историк, атински пълководец и политически деятел, живял през 5 и 4 век пр.н.е. и частично изложил автобиография си в книгата "Анабазис" (Ανάβασις).

Живот и творчество

Сведенията за живота на Ксенофонт са твърде оскъдни: животописните бележки в произведенията на древните писатели и в “Анабазис” на самия Ксенофонт не дават достатъчно материал за биографията му. Затова относно живота му невинаги се достига до пълно съгласие между изследователите на античното литературно наследство, които в много отношения са принудени да правят догадки.

Ксенофонт е син на Грил. Роден е в Атина между 430 и 425 г., по всяка вероятност към 427 г. Семейството му се числи към атическия дем Ериха. За баща му не се знае почти нищо. Предполага се, че е бил конник. С това именно се обяснява известната Ксенофонтова страст към ездата и лова. Самият той в съчинението си Περί ιππικής казва, че дългата практика в ездата му дава право да съветва младите ездачи. Изглежда, че баща му е бил състоятелен, щом е можел да праща сина си да взима уроци от софисти като Продик и Исократ. А е добре известно, че уроците на софистите са стрували скъпо. Внимателното изучаване на Ксенофонтовите произведения откъм съдържание и стил дава основание да се мисли, че той е следвал уроци и на други софисти и учители по реторика. Но Ксенофонт е преди всичко Сократов ученик. Сократ е негов учител от 404 г. нататък.

През 401 г., когато Кир се готви за поход срещу брат си Артаксеркс II Мнемон, беотиецът Проксен, с когото Ксенофонт се сприятелява по време на Пелопонеската война, с писмо го скланя да вземат участие в похода на Кир. Ксенофонт се допитва до Сократ, който го съветва да се обърне към Делфийския оракул. Ксенофонт се вслушва в думите на учителя си, но в прорицалището на Аполон не пита дали да отиде при Кир, а как да отиде. Сократ го укорява за това, че е изтръгнал от устата на оракула отговор, какъвто самият той е желаел, но все пак го насърчава да замине. Така Ксенофонт се озовава при Кир, на когото става не по-малко добър приятел от Проксен. Ксенофонт, изглежда, не е знаел до този момент същинската цел на похода, а когато я разбира, не се решава да напусне Кир. Оттук нататък събитията, изпълнили живота на Ксенофонт като водач на Десетте хиляди, са разказани подробно в “Анабазис”.

След завоеванията на Кир Стари и след краткото царуване на Камбиз, Персийската империя минава в ръцете на Дарий, който на практика е нейният обединител и реформатор – под властта му са земите от Малоазийските брегове до Каспийско море, на север до Скития, а на юг до Арабия. Водачите на тази огромна империя са опиянени от мощта си: най-напред Дарий, а после и Ксеркс пожелават да се хвърлят във война с Елада. Битките Маратон и Саламин обаче показват действителната слабост на Персия. През 465 г. Ксеркс е убит. Следват дворцови преврати. Започват да се редуват неспособни владетели, които царуват кратко време. Упадъкът на Персийската монархия е пълен при царуването на Дарий II Нотос (424 – 404 г.): в персийския двор убийствата стават едва ли не обичайна практика. Сатрапите се чувстват почти независими в своите провинции. Този период се характеризира със зверства, измами и въстания, в които активно участие взима жената на царя Парисатида. От тринадесетте синове на Парисатида само четирима преживяват баща си. Наследник на престола по право е най-големият, Артаксеркс II, при все че майка му се стреми по всякакъв начин да издигне на престола най-малкия – Кир. Като получава по настояване на майка си сатрапско място в Сарди, Кир замисля да узурпира трона на брат си. С тази цел започва да събира на служба при себе си гръцка наемна войска с водачите ѝ. Тази войска (около 13 хиляди души), която се намира под командването на Клеарх, съставлява най-добрата част от цялата войска на Кир.

Тисаферн, който също е сатрап в Мала Азия (Йония и Кария), на два пъти съобщава на царя, че Кир се готви за метеж. Кир пък, под предлог, че военните приготовления се дължат на несъгласие с Тисаферн за някои йонийски градове, не е обезпокояван от царя, който желаел тези дрязги да продължават, тъй като и двамата сатрапи, в подкрепа на своите права, внасят в царската хазна данъци за спорните градове.

Така Кир спокойно се подготвя за поход, опълчва се срещу брат си и стига почти до Вавилон. Срещу Кир излиза самият Артаксеркс с многобройна войска. При Кунакса (на р. Ефрат) става решително сражение, в което Кир е убит, а азиатската му войска се разпръсква. Гръцките наемници удържат победа, обаче след смъртта на Кир те попадат в затруднено положение – трябва да се върнат в родината си по непознати пътища. Налага се да преминат без сигурни водачи през пустини, да газят дълбоки реки и да прехвърлят високи планини и гъсти гори. Те започват своето отстъпление, известно в историята под името “Поход на десетте хиляди”, под водачеството на Клеарх през Месопотамия, Мидия и Армения, а след това по брега на Черно море до Тракия. Гърците са сключили с персите, в лицето на Тисаферн, договор, по силата на който Тисаферн се задължава да върне гръцката войска в родината ѝ и да я снабдява по пътя с храна. Но скоро между гърците и персите възникват недоразумения. Клеарх с няколко военачалници се явява в стана на Тисаферн, за да преодолеят лично конфликта си. Тук Клеарх и още четирима стратези са хванати и пратени в персийския двор за наказание, а двадесетте лохази, които ги придружават, са убити пред самата палатка, в която се провеждат преговорите.

Гърците изгубват най-добрите си водачи. В това безнадеждно положение Ксенофонт се явява като техен спасител и е избран от войниците за водач. Той повдига духа на съотечествениците си и ги кара да си изберат нови военачалници. Така гърците, след различни перипетии, стигат до границите на Армения, а оттам в гръцкия град Трапезунд, на Черно море. Може да се каже, че в Тракия свършва походът на Ксенофонт. Част от войската постъпва на служба при тракийския цар Севт.

Твърде вероятно е след това Ксенофонт да се е върнал в Атина. С парите, които стратезите са си поделили една година по-рано, той поднася в Делфи, в съкровищницата на атиняните, дар на Аполон, от името на Проксен и от свое име. След смъртта на Сократ, учениците му, които също са под подозрение, се пръскат из Елада и Ксенофонт навярно се отдалечава от Атина.

През 396 г. той взима участие в похода на цар Агезилай срещу персите, а по-късно (394 г.), когато тиванци и атиняни се съюзяват срещу Спарта, Ксенофонт се бие при Коронея срещу собственото си отечество. От Сократова гледна точка тази негова постъпка е престъпление. Тук той съвсем забравя мъдрите слова на учителя си, според когото гражданинът не трябва да въстава срещу родината си. Вероятно поради това предателство Ксенофонт е осъден на изгнание. Така, след като изгубва всичките си имоти, той отива в Спарта, а по-късно, между 390 и 387 г., се заселва в Скилунт, недалече от Олимпия, където спартанците са му подарили имение. По това време той пише и публикува “Анабазис”. По-късно Ксенофонт се мести да живее в Коринт, където го застига вестта, че изгнанието му е отменено. Той обаче едва ли се възползва от това, че е помилван. Няколко години по-късно (вероятно през 355 г.) умира в Коринт.

Съчинения

Всичко, което е написал Ксенофонт, е запазено. Дори му се приписват повече съчинения, отколкото е създал. Писал е по най-различни теми: на едно място говори историкът Ксенофонт, на друго – философът, на трето икономистът и домоуправителят, ловецът и др. Може да се каже, че Ксенофонт е първият древен полиграф.

Най-значителното произведение на Ксенофонт е “Анабазис” (Ανάβασις) - военно-исторически мемоари в седем книги. Още в Античността славата на това произведение е твърде голяма. Знае се, че Ариан, който разказва за похода на Александър Велики в Азия, е озаглавил съчинението си “Анабазис” по примера на Ксенофонт, разделил го е, също както него, на седем книги и в подражанието си е отишъл толкова далеч, колкото разликата в сюжета и епохата е позволила това. Анабазис, погледнат от различни страни, изглежда ту пътепис, ту като историческо съчинение или защитна реч. В него – някъде повече, другаде по-малко – може да се долови влиянието на Сократ върху Ксенофонт: навикът му да прави морални изводи, да изследва добрите и лошите страни на всяка една ситуация, тънките философски анализи – всичко това иде от учителя му Сократ.

Особено силно е Сократовото влияние в диалозите, където Ксенофонт си служи със същите средства, които се приписват на Сократ в диалозите му: много въпроси, прибягване до аналогии, постепенно подготвяне на отговора у събеседника и достигаенто до положение, при което той трябва само да потвърди или отрече нещо. По-голямата част от “Анабазис” е повествователна. Тук именно трябва да се търси Ксенофонт: той е преди всичко разказвач. Някои страници от “Анабазис” са незабравими с простотата си – достатъчно е да се прочете разказът за страданията на войниците сред снеговете на Армения (кн. IV, гл. 4 и 5). Ксенофонт обаче е не само великолепен разказвач, но и оратор. В “Анабазис” има цели страници, които могат да се причислят към високите образци на ораторската проза – похвални слова за Кир и Клеарх, много речи, произнесени предимно от Ксенофонт и Клеарх. Много рядко авторът излага направо съображенията или намеренията си. Когато говори за себе си в трето лице, той не може да вмъкне в самия разказ изложението на скритите си мисли. В такива случаи много по-естествено е да ги изложи в речи, които уж е чул и които възпроизвежда.

Със съчинението си Ελληνικά (Гръцка история) Ксенофонт е искал да продължи недовършената история на Тукидид. От това съчинение, което далеч не може да достигне историческата и литературна стойност на Тукидидовата история, става ясен краят на Пелопонеската война и събитията след нея (всичко от 410 до 362 г.). Върху “Гръцката история” Ксенофонт е работил, може би, най-много и най-упорито - до края на живота си.

Между историческите му съчинения се нарежда и “Киропедията” – или “Възпитанието на Кир” (Κύρου παιδεία). Всъщност в това съчинение, с изключение на първа книга, се говори за управлението на Кир; в него има повече морал, отколкото история.

Απομνεμονεύματα, обикновено наричани Memorabilia, са спомени за Сократ – разговори на философа с негови ученици. В този контекст се вписват и “Апология на Сократ” и “Пир”.

Οικονομικά е твърде интересно съчинение, в чиято основа пак стои Сократ, разискващ със своите събеседници въпроси, в които няма нищо “сократовско”: поддържането на една къща, отношението спрямо слугите, възпитанието на младата жена. В други съчинения се разглеждат въпроси от сферата на политическата икономия и чисто технически аспекти на лова, ездата, командването на конницата и др.

Външни препратки

• Internet Encyclopedia of Philosophy: Xenophon
• Graham Oliver's Xenophon Homepage
• Xenophon's Education of Cyrus (Cyropaedia) Web directory
• Xenophon's Socratic Works