Васил Узунов: Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
м препратки |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
[[Файл:Izgrevat na svobodata book cover 1928.JPG|дясно|мини|200п|Корица на „Изгревът на свободата“, 1928 г.]] |
[[Файл:Izgrevat na svobodata book cover 1928.JPG|дясно|мини|200п|Корица на „Изгревът на свободата“, 1928 г.]] |
||
Узунов е роден в 1873 година в Горна Джумая, тогава в Османската империя, днес [[Благоевград]], България. След като родният му град остава в пределите на Османската империя след [[Берлински договор|Берлинския договор]], Узунов се преселва с родителите си в свободното [[Княжество България]]. Васил Узунов учи първо в [[Самоков]], а след това в 1897 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. През есента на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]] и го завършва в 1901 година. Като студент редактира „[[Български търговски вестник]]” през 1897 година от брой 179 до брой 218. Жени се на 21 февруари 1899 година. |
Узунов е роден в 1873 година в Горна Джумая, тогава в Османската империя, днес [[Благоевград]], [[България]]. След като родният му град остава в пределите на Османската империя след [[Берлински договор|Берлинския договор]], Узунов се преселва с родителите си в свободното [[Княжество България]]. Васил Узунов учи първо в [[Самоков]], а след това в 1897 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. През есента на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]] и го завършва в 1901 година. Като студент редактира „[[Български търговски вестник]]” през 1897 година от брой 179 до брой 218. Жени се на 21 февруари 1899 година. |
||
Работи като учител и започва да се занимава с литературна дейност. В 1901 година печата свои разкази в списание „Родина” на Тодор Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 година е учител по литература в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска гимназия]]. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 година преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент”. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. Васил Узунов е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Контактува с [[Петър Дънов]] и се увлича по дъновизма. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки”. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в [[Класическа гимназия (София)|Първа софийска мъжка гимназия]]. В 1906 година Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София става един от учредителите и касиер на „Психическото дружество”. От 1 септември 1908 г. работи в Шуменското педагогическо училище. Участва в дъновистките събори в Търново и се жени повторно за Йорданка Пенкова Стамова – племенница на Дънов, с която имат двама сина. В 1909 година издава „Магията в Индия. Магия или хипнотизъм?” и „Пробуждане”, и двете издадени от Тодор Бъчваров. От 1 септември до 29 ноември 1910 година преподава литература в Софийската духовна семинария. |
Работи като учител и започва да се занимава с литературна дейност. В 1901 година печата свои разкази в списание „Родина” на Тодор Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 година е учител по литература в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска гимназия]]. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 година преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент”. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. Васил Узунов е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Контактува с [[Петър Дънов]] и се увлича по дъновизма. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки”. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в [[Класическа гимназия (София)|Първа софийска мъжка гимназия]]. В 1906 година Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София става един от учредителите и касиер на „Психическото дружество”. От 1 септември 1908 г. работи в Шуменското педагогическо училище. Участва в дъновистките събори в [[Велико Търново|Търново]] и се жени повторно за Йорданка Пенкова Стамова – племенница на Дънов, с която имат двама сина. В 1909 година издава „Магията в [[Индия]]. Магия или хипнотизъм?” и „Пробуждане”, и двете издадени от Тодор Бъчваров. От 1 септември до 29 ноември 1910 година преподава литература в Софийската духовна семинария. |
||
През [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година влиза в редовете на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в нестроевата рота на 5 одринска дружина. Носител е на бронзов медал.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 740.</ref> |
През [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година влиза в редовете на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в нестроевата рота на 5 одринска дружина. Носител е на бронзов медал.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 740.</ref> |
||
[[Файл:Zaria April 1930.jpg|дясно|мини|Списание „Заря“, април 1930]] |
[[Файл:Zaria April 1930.jpg|дясно|мини|Списание „Заря“, април 1930]] |
||
През 1923 г. Васил Узунов заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си в Америка в книгата си „В Америка. Впечатления” (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници и списания - „[[Църковен вестник]]”, „[[Илинден (1921 - 1926)|Илинден]]”, „Отечество”, „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]”, „Слово”, „Зорница”, „[[Мир (вестник)|Мир]]”, „Летопис”, „Демократичен сговор”, в християнското списание „Народен страж”. В периода 1922 - 1923 година редактира литературното списание „[[Мироглед (1922 - 1923)|Мироглед]]”, а в 1929 - 1932 година е редактор-стопанин на списание „[[Заря (1929 - 1932)|Заря]]“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Превежда две книги за образованието от английски. Автор е на 25 книги, голяма част от тях с автобиографичен елемент. Узунов посвещава голяма част от творбите си на живота и борбите на македонските българи. |
През 1923 г. Васил Узунов заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си в [[Америка]] в книгата си „В Америка. Впечатления” (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници и списания - „[[Църковен вестник]]”, „[[Илинден (1921 - 1926)|Илинден]]”, „Отечество”, „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]”, „Слово”, „Зорница”, „[[Мир (вестник)|Мир]]”, „Летопис”, „Демократичен сговор”, в християнското списание „Народен страж”. В периода 1922 - 1923 година редактира литературното списание „[[Мироглед (1922 - 1923)|Мироглед]]”, а в 1929 - 1932 година е редактор-стопанин на списание „[[Заря (1929 - 1932)|Заря]]“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Превежда две книги за образованието от английски. Автор е на 25 книги, голяма част от тях с автобиографичен елемент. Узунов посвещава голяма част от творбите си на живота и борбите на македонските българи. |
||
Васил Узунов умира в 1948 година.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 261.</ref><ref>[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=5185&Itemid=115 Издателство Бяло братство. Васил Николов Узунов. Учител, писател, преводач, редактор, масон]</ref> |
Васил Узунов умира в 1948 година.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 261.</ref><ref>[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=5185&Itemid=115 Издателство Бяло братство. Васил Николов Узунов. Учител, писател, преводач, редактор, масон]</ref> |
Версия от 20:24, 14 март 2013
Васил Узунов | |
български писател | |
Роден |
Горна Джумая, днес България |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Васил Узунов в Общомедия |
Васил Николов Узунов е български писател, просветен деец и опълченец от Македония.
Биография
Узунов е роден в 1873 година в Горна Джумая, тогава в Османската империя, днес Благоевград, България. След като родният му град остава в пределите на Османската империя след Берлинския договор, Узунов се преселва с родителите си в свободното Княжество България. Васил Узунов учи първо в Самоков, а след това в 1897 година завършва Солунската българска мъжка гимназия. През есента на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и го завършва в 1901 година. Като студент редактира „Български търговски вестник” през 1897 година от брой 179 до брой 218. Жени се на 21 февруари 1899 година.
Работи като учител и започва да се занимава с литературна дейност. В 1901 година печата свои разкази в списание „Родина” на Тодор Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 година е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 година преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент”. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. Васил Узунов е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Контактува с Петър Дънов и се увлича по дъновизма. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки”. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 година Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София става един от учредителите и касиер на „Психическото дружество”. От 1 септември 1908 г. работи в Шуменското педагогическо училище. Участва в дъновистките събори в Търново и се жени повторно за Йорданка Пенкова Стамова – племенница на Дънов, с която имат двама сина. В 1909 година издава „Магията в Индия. Магия или хипнотизъм?” и „Пробуждане”, и двете издадени от Тодор Бъчваров. От 1 септември до 29 ноември 1910 година преподава литература в Софийската духовна семинария.
През Балканската война в 1912 година влиза в редовете на Македоно-одринското опълчение и служи в нестроевата рота на 5 одринска дружина. Носител е на бронзов медал.[1]
През 1923 г. Васил Узунов заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си в Америка в книгата си „В Америка. Впечатления” (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници и списания - „Църковен вестник”, „Илинден”, „Отечество”, „Македония”, „Слово”, „Зорница”, „Мир”, „Летопис”, „Демократичен сговор”, в християнското списание „Народен страж”. В периода 1922 - 1923 година редактира литературното списание „Мироглед”, а в 1929 - 1932 година е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Превежда две книги за образованието от английски. Автор е на 25 книги, голяма част от тях с автобиографичен елемент. Узунов посвещава голяма част от творбите си на живота и борбите на македонските българи.
Васил Узунов умира в 1948 година.[2][3]
Творчество
Сред по-известните творби на Узунов са:
- „Изгревът на свободата“
- „Някога в Македония“
- „Край Вардар“
- „Това бяхме“
- „В омайната Рила“
- „Ние (Балканската война)“
Бележки
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 740.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 261.
- ↑ Издателство Бяло братство. Васил Николов Узунов. Учител, писател, преводач, редактор, масон
- Благоевградчани
- Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия
- Български писатели от Македония
- Български просветни дейци от Македония
- Български журналисти от Македония
- Македоно-одрински опълченци
- Български общественици от Македония
- Български филолози
- Български масони
- Учители в Битолската българска класическа гимназия