Васил Узунов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратки
Ред 15: Ред 15:
== Биография ==
== Биография ==
[[Файл:Izgrevat na svobodata book cover 1928.JPG|дясно|мини|200п|Корица на „Изгревът на свободата“, 1928 г.]]
[[Файл:Izgrevat na svobodata book cover 1928.JPG|дясно|мини|200п|Корица на „Изгревът на свободата“, 1928 г.]]
Узунов е роден в 1873 година в Горна Джумая, тогава в Османската империя, днес [[Благоевград]], България. След като родният му град остава в пределите на Османската империя след [[Берлински договор|Берлинския договор]], Узунов се преселва с родителите си в свободното [[Княжество България]]. Васил Узунов учи първо в [[Самоков]], а след това в 1897 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. През есента на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]] и го завършва в 1901 година. Като студент редактира „[[Български търговски вестник]]” през 1897 година от брой 179 до брой 218. Жени се на 21 февруари 1899 година.
Узунов е роден в 1873 година в Горна Джумая, тогава в Османската империя, днес [[Благоевград]], [[България]]. След като родният му град остава в пределите на Османската империя след [[Берлински договор|Берлинския договор]], Узунов се преселва с родителите си в свободното [[Княжество България]]. Васил Узунов учи първо в [[Самоков]], а след това в 1897 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. През есента на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]] и го завършва в 1901 година. Като студент редактира „[[Български търговски вестник]]” през 1897 година от брой 179 до брой 218. Жени се на 21 февруари 1899 година.


Работи като учител и започва да се занимава с литературна дейност. В 1901 година печата свои разкази в списание „Родина” на Тодор Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 година е учител по литература в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска гимназия]]. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 година преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент”. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. Васил Узунов е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Контактува с [[Петър Дънов]] и се увлича по дъновизма. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки”. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в [[Класическа гимназия (София)|Първа софийска мъжка гимназия]]. В 1906 година Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София става един от учредителите и касиер на „Психическото дружество”. От 1 септември 1908 г. работи в Шуменското педагогическо училище. Участва в дъновистките събори в Търново и се жени повторно за Йорданка Пенкова Стамова – племенница на Дънов, с която имат двама сина. В 1909 година издава „Магията в Индия. Магия или хипнотизъм?” и „Пробуждане”, и двете издадени от Тодор Бъчваров. От 1 септември до 29 ноември 1910 година преподава литература в Софийската духовна семинария.
Работи като учител и започва да се занимава с литературна дейност. В 1901 година печата свои разкази в списание „Родина” на Тодор Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 година е учител по литература в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска гимназия]]. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 година преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент”. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. Васил Узунов е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Контактува с [[Петър Дънов]] и се увлича по дъновизма. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки”. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в [[Класическа гимназия (София)|Първа софийска мъжка гимназия]]. В 1906 година Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София става един от учредителите и касиер на „Психическото дружество”. От 1 септември 1908 г. работи в Шуменското педагогическо училище. Участва в дъновистките събори в [[Велико Търново|Търново]] и се жени повторно за Йорданка Пенкова Стамова – племенница на Дънов, с която имат двама сина. В 1909 година издава „Магията в [[Индия]]. Магия или хипнотизъм?” и „Пробуждане”, и двете издадени от Тодор Бъчваров. От 1 септември до 29 ноември 1910 година преподава литература в Софийската духовна семинария.


През [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година влиза в редовете на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в нестроевата рота на 5 одринска дружина. Носител е на бронзов медал.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 740.</ref>
През [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година влиза в редовете на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в нестроевата рота на 5 одринска дружина. Носител е на бронзов медал.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 740.</ref>


[[Файл:Zaria April 1930.jpg|дясно|мини|Списание „Заря“, април 1930]]
[[Файл:Zaria April 1930.jpg|дясно|мини|Списание „Заря“, април 1930]]
През 1923 г. Васил Узунов заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си в Америка в книгата си „В Америка. Впечатления” (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници и списания - „[[Църковен вестник]]”, „[[Илинден (1921 - 1926)|Илинден]]”, „Отечество”, „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]”, „Слово”, „Зорница”, „[[Мир (вестник)|Мир]]”, „Летопис”, „Демократичен сговор”, в християнското списание „Народен страж”. В периода 1922 - 1923 година редактира литературното списание „[[Мироглед (1922 - 1923)|Мироглед]]”, а в 1929 - 1932 година е редактор-стопанин на списание „[[Заря (1929 - 1932)|Заря]]“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Превежда две книги за образованието от английски. Автор е на 25 книги, голяма част от тях с автобиографичен елемент. Узунов посвещава голяма част от творбите си на живота и борбите на македонските българи.
През 1923 г. Васил Узунов заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си в [[Америка]] в книгата си „В Америка. Впечатления” (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници и списания - „[[Църковен вестник]]”, „[[Илинден (1921 - 1926)|Илинден]]”, „Отечество”, „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]”, „Слово”, „Зорница”, „[[Мир (вестник)|Мир]]”, „Летопис”, „Демократичен сговор”, в християнското списание „Народен страж”. В периода 1922 - 1923 година редактира литературното списание „[[Мироглед (1922 - 1923)|Мироглед]]”, а в 1929 - 1932 година е редактор-стопанин на списание „[[Заря (1929 - 1932)|Заря]]“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Превежда две книги за образованието от английски. Автор е на 25 книги, голяма част от тях с автобиографичен елемент. Узунов посвещава голяма част от творбите си на живота и борбите на македонските българи.


Васил Узунов умира в 1948 година.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 261.</ref><ref>[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=5185&Itemid=115 Издателство Бяло братство. Васил Николов Узунов. Учител, писател, преводач, редактор, масон]</ref>
Васил Узунов умира в 1948 година.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 261.</ref><ref>[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=5185&Itemid=115 Издателство Бяло братство. Васил Николов Узунов. Учител, писател, преводач, редактор, масон]</ref>

Версия от 20:24, 14 март 2013

Васил Узунов
български писател

Роден
Починал

Учил вСофийски университет
Васил Узунов в Общомедия

Васил Николов Узунов е български писател, просветен деец и опълченец от Македония.

Биография

Корица на „Изгревът на свободата“, 1928 г.

Узунов е роден в 1873 година в Горна Джумая, тогава в Османската империя, днес Благоевград, България. След като родният му град остава в пределите на Османската империя след Берлинския договор, Узунов се преселва с родителите си в свободното Княжество България. Васил Узунов учи първо в Самоков, а след това в 1897 година завършва Солунската българска мъжка гимназия. През есента на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и го завършва в 1901 година. Като студент редактира „Български търговски вестник” през 1897 година от брой 179 до брой 218. Жени се на 21 февруари 1899 година.

Работи като учител и започва да се занимава с литературна дейност. В 1901 година печата свои разкази в списание „Родина” на Тодор Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 година е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 година преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент”. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. Васил Узунов е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Контактува с Петър Дънов и се увлича по дъновизма. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки”. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 година Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София става един от учредителите и касиер на „Психическото дружество”. От 1 септември 1908 г. работи в Шуменското педагогическо училище. Участва в дъновистките събори в Търново и се жени повторно за Йорданка Пенкова Стамова – племенница на Дънов, с която имат двама сина. В 1909 година издава „Магията в Индия. Магия или хипнотизъм?” и „Пробуждане”, и двете издадени от Тодор Бъчваров. От 1 септември до 29 ноември 1910 година преподава литература в Софийската духовна семинария.

През Балканската война в 1912 година влиза в редовете на Македоно-одринското опълчение и служи в нестроевата рота на 5 одринска дружина. Носител е на бронзов медал.[1]

Списание „Заря“, април 1930

През 1923 г. Васил Узунов заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си в Америка в книгата си „В Америка. Впечатления” (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници и списания - „Църковен вестник”, „Илинден”, „Отечество”, „Македония”, „Слово”, „Зорница”, „Мир”, „Летопис”, „Демократичен сговор”, в християнското списание „Народен страж”. В периода 1922 - 1923 година редактира литературното списание „Мироглед”, а в 1929 - 1932 година е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Превежда две книги за образованието от английски. Автор е на 25 книги, голяма част от тях с автобиографичен елемент. Узунов посвещава голяма част от творбите си на живота и борбите на македонските българи.

Васил Узунов умира в 1948 година.[2][3]

Творчество

Сред по-известните творби на Узунов са:

  • „Изгревът на свободата“
  • „Някога в Македония“
  • „Край Вардар“
  • „Това бяхме“
  • „В омайната Рила“
  • „Ние (Балканската война)“

Бележки

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 740.
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 261.
  3. Издателство Бяло братство. Васил Николов Узунов. Учител, писател, преводач, редактор, масон