Иван Денкоглу: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
| роден-място = [[Балша]], днес [[България]] |
| роден-място = [[Балша]], днес [[България]] |
||
| починал-дата = [[16 май]] (или 13 май) [[1861]] |
| починал-дата = [[16 май]] (или 13 май) [[1861]] |
||
| починал-място = [[Москва]] [[Руска империя]] |
| починал-място = [[Москва]], [[Руска империя]] |
||
}} |
}} |
||
Версия от 18:17, 10 юни 2013
| Иван Денкооглу | |
| български просветен деец и предприемач | |
 | |
| Роден |
30.11.1781
|
|---|---|
| Починал | |
| Иван Денкооглу в Общомедия | |
Иван Николаевич Денкоглу (рожденото му име е Иван Ненов Денчев) е български предприемач и просветен покровител през Възраждането.
Животопис
Иван Ненов Денчев, по-известен като Иван Николаевич Денкоглу, е роден е през 1781 г. в бедно селско семейство на Нено и Мария от софийското село Балша. Когато Денкоглу е все още дете, семейство Дечеви се преселват за да търсят препитание в София. Шивашкият бизнес не потръгва и малкият Иван е принуден да работи като слуга в един хан на тогавашната махала "Капана" (днес около Съдебната палата). Той е буен и палав, трудно понася господарския постоянен тормоз, който често завършва с бой. Баща му умира, болнавата му майка не може да изхранва себе си и сина си и решава да го прати при техен роднина, който е калугер в Търновско. В нейните представи той е свят човек и трябва да прибере сирачето и да се грижи за него. Мария няма имот, но с мъка е спестила 14 турски лири, дава ги на сина си и го праща с търговци, които пътуват за старата столица. При посещението си в София през 1858 г. вече богатият и достолепен търговец Денкоглу разказва, че заминал с гурбетчии за Цариград, оттам за Русия и се установява в Москва. Факти от биографията му, съдържащи се в архива на Найден Геров, на близкия му приятел и любимец Сава Филаретов и в Московския университет, обаче свидетелстват, че той заминава за Русия с гръцки търговци. Те се установяват в град Няжин, Харковска губерния. По това време градът е привилегирован, а и се намира близо до три граници – на татарския Крим, на Полша и Русия. Голяма част от неговите 16 хил. жители се занимават с търговия и поради местоположението на града печелят твърде добре. Много са и гръцките търговци. Екатерина Велика разширява правата им и при нея те имат дори собствен съд. Няжински гърци могат да пътуват свободно без паспорти из руската империя и да внасят стоки без мито.
Бизнес история
В началото предприемчивият младеж започва търговия със стоки от турската империя – платове, пастърма, сирене в тулум, масло, жито, вълна, аби, шаяци и коприна. Изкачва стъпало по стъпало цялата стълбица на тогавашния бизнес. Най-напред работи за своите господари гърци, които му подхвърлят по някоя и друга рубла. Постепенно му поверяват продажби, а малко по-късно - и търговски сделки. Успява да спечели доверието им с отчитането на парите. Така започва малко по малко да се измъква от дъното и успява да стане съдружник с гърци в някои търговски операции. И едва накрая, когато нещата потръгват, започва да върти самостоятелен бизнес. Още в Няжин Денкоглу е записан като равноправен член на гръцкото братство, което показва, че сравнително бързо се е издигнал в съсловието на търговците. Факт е, че в Москва през 30-те години на 19. в. той пристига като търговец със значителен капитал. Някои го изчисляват на близо 100 хил. златни рубли. Тогава започва банкови операции и нещо, което никой друг българин от онова време не прави - търговия с твърде скъпите и любими на руската аристокрация сибирски кожи. Денкоглу продава в Москва кожи от див самур, от норки, сребриста и полярна лисица, белки, хермелин, сибирски пор и други. По това време най-търсени са кожите от див сибирски самур.Руската аристокрация ги открива още по времето на Петър Първи, по-късно те се превръщат в мода, която и до днес се възкресява през 20-25 години. Такава скъпа сибирска кожа Денкоглу подарява на съпругата на Сава Филаретов - Йорданка. Благодарение на този подарък тя е първата жена в София, към която се обръщат с "госпожа". Мнозина софиянци дори го мислят за нейно собствено име. През 1859 г. Денкоглу споделя, че вече иска да се откаже от търговията – бил достатъчно забогатял, но не го сторва до края на живота си. Той търгува с Берлин, Лайпциг, Прага, Виена, Будапеща и извършва банкови операции с тамошни банки. Поддържа бизнес връзки с големите български търговци в Одеса Николай и Стефан Тошкови, инициатори на създаването на Българското книжовно дружество (по-късно БАН), както и с Николай и Константин Палаузови.
Дарителство
Голяма част от състоянието си Денкоглу раздава за благотворителни цели. Още през 1834 г. дарява 15 хил. златни рубли с изричното желание да се основе фонд към Московския университет, от който да се изплаща обучението на един студент. От лихвите и дивидентите на ценните книжа се набира сума от близо 500 рубли на година, които са напълно достатъчни за тази цел. С парите на Денкоглу в Московския университет учат Никола Михайловски, създател на прочутата еленска даскалоливница, която някои с основание смятат за първото висше училище за учители у нас, и баща на автора на химна "Върви, народе възродени" Стоян Михайловски. Вторият стипендиант на Денкоглу е прототипът на Тургеневия Инсаров от романа "В навечерието" – свищовеца Николай Катранов. Сава Филаретов, който учи философия в Московския университет, става довереник на търговеца и по негова воля първият учител в основаното от Денкоглу софийско девическо училище. Последният стипендиант, който учи приживе на големия български дарител, е Константин Геров от Одрин. Денкоглу дарява 30 хил. златни рубли за построяването на първото девическо училище в София. То е издигнато в двора на църквата "Света Неделя". Откриването му става през 1858 г. с тържествен водосвет и реч на учителя Сава Филаретов, в присъствието на софийския управител Хасан Тахсен паша, военните Сюлейман паша и Осман паша, австрийския консул в София Замеро. Сградата е на два етажа, в училището учат около 150 момичета. Някои консервативни софиянци обаче се възпротивяват на школото, защото смятат, че на девойките е достатъчно да могат да предат и шият. Училището изгаря при големия пожар в София по време на освобождението на града през зимата на 1877-1878 година. След откриването на девическото училище Иван Денкоглу влага 10 хил. златни рубли в петербургска банка "за вечни времена за училищата в София". Към края на живота си той основава фонд за обучение на млади българчета в одеската Ришельовска гимназия. За него дарява други 10 хил. златни рубли и увеличава фонда за Московския университет с още 1500 рубли. В завещанието си определя над 5000 рубли за църквите в София. Малко странно звучат две от клаузите: "Да се изпратят по 100 рубли на десет най-бедни девици при омъжването им" и "Да се изпратят 2000 рубли сребро за откупуване от затвор на затворени за дългове". След голямото земетресение в София той изпраща 4000 златни рубли, за да се купи брашно и да се раздаде на пострадалите. С парични средства подкрепя и Габровското училище.[1]
Със собствени пари Денкоглу издига в София училище, на което по-късно дарява и голям брой книги. В знак на благодарност за делото на Юрий Ив. Венелин към българския народ Денкоглу отпуска средства за поставянето на негов паметник и издаване на съчиненията му. В края на живота си завещава големи суми на софийски училища и църкви.
Умира от инсулт на 16 (или 13 май) 1861[2] г. в Москва, погребан е в Пятницкото гробище[3].
Източници
- ↑ Официална уеб страница на Софийска община, София - 127 години столица: дарителство и благотворителност
- ↑ Николова, В., М. Куманов, „Кратък исторически справочник „България“ - 3“, ДИ „Народна просвета“, С., 1983
- ↑ в. Дневник, Денкоглу – благодетелят на София, 5 август 2007 г. (посетен на 3 юли 2009 г.)