Мелитон Кантария: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Хора от Втората световна война; Добавяне на Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война using [[Hel... |
м Добавяне на Категория:Разузнавачи using HotCat |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
[[Категория:Герои на Съветския съюз]] |
[[Категория:Герои на Съветския съюз]] |
||
[[Категория:Личности (Москва)]] |
[[Категория:Личности (Москва)]] |
||
[[Категория:Разузнавачи]] |
Версия от 15:46, 22 юли 2013
Мелитон Кантария მელიტონ ქანთარია | |
съветски военен | |
Роден |
Джвари, Грузия |
---|---|
Починал | |
Погребан | Грузия |
Партия | КПСС |
Активен период | от 1940 г. |
Награди | Червено знаме Орден „Ленин“ Герой на Съветския съюз |
Мелитон Кантария в Общомедия |
Мелитон Варламович Кантария (на грузински език: მელიტონ ქანთარია, на руски език: Мелитон Варламович Кантария ) е руски съветски червеноармеец, сержант, разузнавач.
Биография
Роден е на 5 октомври 1920 г. в в грузинското село (дн. град Джвари. До призоваването му в Червената армия през 1940 г. работи в местния колхоз.
Участва в боевете на Втората световна война от декември 1941 г. Разузнавач в 756-ти стрелкови полк, 150-та стрелкова дивизия на 3-та ударна армия от I-ви Белоруски фронт.
Знаме на победата
По заповед на лейтенант Алексей Берест заедно със сержант Михаил Егоров забива Знамето на победата на покрива на Райхстага по време на битката за Берлин.
В Райсхтага се укрепени немски войници, по-голяма част от които елитни СС бойци. Отбраняват се ожесточено. Когато до Райхстага остават 80-100 метра, сержант Егоров, младши сержант Кантария, и лейтенант Алексей Берест, пропълзяват в зданието и развяват Червеното знаме от етажите на сградата. Въодушевени от това, червеноармейците стремително атакуват противника и нахлуват в Райхстага. Сражавали се за всеки етаж, всяка стая и етажна площадка. Червеното знаме е поставено на купола на зданието на 1 май. То е обявено за официалното Знаме на победата.
След войната
След войната работи като директор на магазин. Депутат във Върховния съвет на Абхазката АССР. С указ на президиума на Върховния съвет на СССР е награден със Звание „Герой на Съветския съюз“ и Орден „Ленин“ (1946). По време на абхазко-грузинския конфликт през септември 1993 г. е принуден от сепаратистите да напусне родината. Установява се в Москва където скоро почива.
Източници
- Герои Советского Союза: Краткий биографический словарь. Т.1. М.,Воениздат, 1987.
- Егоров и Кантария. А третий лишний?, сайт в. Российской газеты