Спартатлон: Разлика между версии
Ред 224: | Ред 224: | ||
| {{Флаг|POR}} Жоао Оливейра |
| {{Флаг|POR}} Жоао Оливейра |
||
| 23:29:08 |
| 23:29:08 |
||
| {{Флаг|HUN}} Силвия Любич (Lubics Szilvia) |
|||
| |
|||
| 28:03:04 |
|||
| |
|||
|} |
|} |
||
Версия от 08:14, 28 септември 2013
Спартатлон е 245,3 километров ултрамаратон, провеждан ежегодно от 1983 година между градовете Атина и Спарта в Гърция.
Предистория
Според легендата след битката при Маратон през 490 пр.н.е. гръцкият воин Фидипид пробягал разстоянието от гр. Маратон до Атина, за да съобщи за победата на гърците. Пристигнал в Атина, той успял да извика "Радвайте се, победихме" и паднал мъртъв. Тази легенда не се потвърждава от исторически източници.
Според Херодот Фидипид бил бързоходецът, изпратен от Атина в Спарта за подкрепление, който преминал разстояние от 230 км. за по-малко от 2 дни.[1] Легендата, че е бягал от Маратон до Атина се появява за първи път при Плутарх в есето "Слава на Атина" в първи век от новата ера, което е 550 години след битката при Маратон.
През 1982 година, основавайки на писаното от Херодот, петима офицери от британските ВВС начело с Джон Фодън пристигат в Гърция с цел да проверят, възможно ли е да се преминат пешком около 250 км. за ден и половина.[2] Трима от участниците успяват да преминат дистанцията: Джон Фодън (37:37), Джон Шолтънс (34:30) и Джон Макарти (39:00)[3]. На следващата година група спортни ентусиасти(британци, гърци и от други националности) от BHCC(Британско-Гръцка Търговска Палата) в Атина начело с Майкъл Калахан организират първото издание на пробега Спартатлон. Състезанието се провежда под егидата на SEGAS (Гръцка асоциация по лека атлетика).
Трасе
Състезанието започва в 7ч. сутринта обикновено в последния петък на септември. Стартът е пред Акропола в Атина. Маршрутът следва крайбрежието в посока към Коринт, преминавайки през Елевсина, Мегара, Кинета. След 77,5 км. трасето пресича Коринтския канал, а 1-ят от 6-те главни контролни пункта е на 80-ти километър. Следват Немея, Лиркия и на 161,8 км. се достига най-високата точка на трасето - планината Партенио. Оттам трасето е на юг през Нестани и Тегея и пресича главния път за Спарта малко преди километър 200. Финалът е пред паметника на цар Леонид в Спарта.
Бегачите трябва да преминат през 75 контролни пункта, като всеки от тях има контролно време. Участниците, които не покрият контролното време на даден пункт, могат да бъдат отстранени, но до средата на разстоянието като цяло се допускат и закъснели състезатели. Тази толерантност намалява след смрачаване и организаторите могат да спрат закъснелите бегачи, както и тези, които изглеждат крайно изтощени.
Условия за участие
До участие се допускат състезатели покрили едно от следните условия:
- завършено състезание на 100 км. за време под 10:30 ч.;
- завършено състезание на 200 км.;
- участие в Спартатлон и достигане до пункт Нестани (172 км.) за по-малко от 24:30 ч.
Рекорди
- Победител в първия Спартатлон е Янис Курос. Негов е и рекорда на трасето от 20:25. Курос участва 4 пъти в Спартатлона, побеждава четири пъти и притежава четирите най-добри времена на трасето. През 2005 година извън състезанието той пробягва дистанцията в двете посоки, както се смята че е направил и Фидипид.
- Хелга Бакхауз (Германия) има 4 последователни победи (1994—1997).
- През 2008 година Скот Юрек печели своя трети последователен Спартатлон с пето най-добро време.
- Рекордът за масовост е през 2007 година, при 25-тия юбилеен Спартатлон, когато са стартирали 323 бегачи.
- През 2008 година е рекорда за най-много финиширали в контролното време от 36 часа - 151 участника.
- Рекордът при жените е на Елизабет Хоукър 27:02.17 от 2012 година.
Победители
Българско участие
- През 1992 година победител е българинът Руско Кадиев от Мадан с време 24:08:13. В официалните документи е записан като Rousko Kantief.
- Емил Апостолов има 5 завършени Спартатлона.
Година | Класиране | Време | Име | Възраст |
---|---|---|---|---|
2008 | 104 | 35:32.28 | Ради Милев | |
2008 | 123 | 35:48.27 | Емил Апостолов | 51 |
2003 | 66 | 35:34.17 | Ради Милев | |
2002 | 59 | 34:51.26 | Емил Апостолов | 45 |
2001 | 55 | 35:08.33 | Атанас Делчев | 40 |
2000 | 57 | 34:45.01 | Даниел Цокев | 32 |
2000 | 58 | 34:45.01 | Емил Апостолов | 43 |
1999 | 25 | 34:25.59 | Емил Апостолов | 42 |
1998 | 43 | 34:35.34 | Емил Апостолов | 41 |
1997 | 76 | 35:55.00 | Заприн Багоев Пепелов | 23 |
1992 | 14 | 31:22.54 | Хайри Мустафов(Севдалин Терзиев) | |
1992 | 1 | 24:08.14 | Руско Кадиев | 34 |
1991 | 11 | 33:16.25 | Стефан Орлов | 41 |
1988 | 14 | 28:51.00 | Йордан Йотов | 40 |
Източници
- ↑ Херодот, Персийски войни, част 6, параграф 106
- ↑ Има се предвид при условията на конкретното трасе. Световния рекорд за 24 часово бягане тогава е бил 272 км, по-късно е подобрен от Янис Курос на 290км.(шосе) и 303.5км.(стадион)
- ↑ Spartathlon 1983-2007, page 23, Published by the International Spartathlon Association, Athens, Greece
Външни препратки
- Официален сайт(англ.)
- Съвети на Руне Ларсон за бъдещите участници в Спартатлона(англ.)
- Джон Фодън за това, как Спартатлона се е променил през последните години(англ.)
- Джон Фодън за времето прекарано на подкрепителните пунктове(англ.)